Опадаха буквите от триумфалната арка на Аязмото

Възмутени граждани алармираха, че някои от буквите върху триумфалната арка на гордостта на Стара Загора – Аязмото, са изпадали. Според тях, това е преди всичко неуважение към личността на Митрополит Методий, който беше единодушно посочен за най-заслужилия старозагорец за ХХ век. Може би това е нагледен пример за разрушаването на всичко духовно и стойностно…

Репортер на вестник Старозагорски новини констатира, че от атмосферните влияния няколко от дървените букви и части от тях са паднали и трудно се чете надписът: “Хвала Митрополиту Митодию!”
Дълга е историята на арката в прослава на създателя на Аязмото. Най-напред на това място тя е построена изцяло от дърво. По повод 100-годишнината от рождението на архиерея, на 30 октомври 1938 г. наследникът му митрополит Павел освещава голяма бетонна арка с обширен вътрешен отвор и два странични на алеята от изток с надпис с големи бронзови букви: “Хвала Митрополиту Методию!”. По същото време в полите на Аязмото, в началото на главната алея, са поставени и осветени и двата бюста – на поета-революционер Христо Ботев и войводата Хаджи Димитър Асенов.
През 1963-1964 г., неизвестно по какви съображения, арката беше съборена изцяло.
След 9 септември 1944 г. комунистите-атеисти подменят името “Митрополит Методий” на сегашния булевард “Митрополит Методий Кусев” със “Сталин”. Дори на няколко метра северно от ул. “Генерал Столетов” издигат бюста на генералисимуса.
След неговото развенчаване паметникът е премахнат, а улицата – преименувана на вожда на световния пролетариат Ленин. Аязмото, рожбата на Дядо Методий, “белите дробове” на Стара Загора, е наречено парк “Ленин”. Нещо повече. По случай 100-годишнината от рождението му, югоизточно от “Жабките” Владимир Илич Ленин извиси в цял ръст снага във внушителен бял мемориал.
След 10 ноември 1989 г. “Ленин” се озова в някакъв крайградски склад. По настояване на митрополит Панкратий и с неговата пряка намеса, през 1996 г. се изгражда  триумфалната арка в настоящия вид, а върху нея с бронзови букви се възстанови благодарственият текст “Хвала Митрополиту Методию!”.
В първите години на демокрацията и след това, та до днес, братята роми не си поплюваха и всичко що е метал, беше изтръгнато и предадено за вторични суровини срещу жълти стотинки. Почти едновременно бяха задигнати буквите от Триумфалната арка, текстовете от великото Ботево стихотворение “Жив е той…” и “…той не умира” и съответно имената на героите върху постаментите, барелефа на Дядо Методий върху гроба му и пр., и пр.
За да се “спаси положението”, общинарите възстановиха текста върху арката с дървени букви, барелефа – с някаква неметална смес, а текстовете върху паметниците на героите почерниха с блажна боица…
Въпреки че последните са анонимни, т.е. не се знае чии образи са върху постаментите, Христо Ботев е по-разпознаваем, тъй като два пъти през годината група официални лица и партийни лидери ги окичват с венци и цветя… От запитаните 20-ина млади и по-възрастни старозагорци само двама отговориха, че другият бюст е на Хаджи Димитър Асенов – “юнакът”, на когото Ботев е посветил гениалното си стихотворение. Всеизвестен факт е, че в Сорбоната в Париж, на челно място, със златни букви е изписан стихът: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” В Париж – може, в Стара Загора – няма пари!
Предизборно се правят какви ли не щуротии, само и само да се привлече вниманието на избирателите. Може някой от кандидатите за кметове и за общински съветници да реши да свърши нещо полезно… Чувството за дълг и отговорност пред историята, предците и младото поколение не струва чак толкова много?!



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам