- 17.08.2011
- Posted by: admin
- Category: News
Жилищата на българския пазар на недвижими имоти през 2011 г. са най-достъпни от 6 години насам, показват изчисления на МКБ Юнионбанк. Коефициентът за достъпност (с който се измерва времето, необходимо да се закупи един имот с получаваните доходи) е паднал до най-ниската си стойност – 3.5 при 6.9 по време на бума през 2007 г.
С други думи ако домакинствата заделят целия си доход за покупка на собствен имот, то на тях ще са им необходими 3.5 години сега (по данни към второто тримесечие на 2011 г.), което е с 3.4 години по-малко спрямо 2007 г., когато беше пикът на имотния пазар, съобщи econ.bg.
В световен мащаб като достъпно се определя жилище, чиято цена е под три пъти годишния доход на едно домакинство. От данните става видно, че България е близо до това ниво.
Причините за повишаващата се достъпност на жилищата са продължаващият спад в цените на недвижимите имоти в страната (които се сринаха с около 40-50% от пиковите си стойности), в комбинация с ръст в доходите на населението, отчитан от НСИ.
Нарастващата достъпност за покупка на жилище се отнася единствено за заетите българи. От началото на кризата, поради растящата безработицата, коефициентът обхваща все по-малък кръг от домакинствата, уточняват от Юнионбанк.
Въпреки строителния бум от последните години, ролята на нововъведените в експлоатация новопостроени жилища в определянето на имотните цени не е толкова голяма. Анализът показва, че новото строителство съставлява под една десета от продажбите на жилищния пазар. През второто тримесечие на 2011 г. делът им чувствително се понижава до 5.2%. Най-голям дял от осъществените продажби (11%) новите жилища регистрират през 2009 г., когато голяма част от сградите, започнати преди кризата, бяха завършени.
Малко по-рязко се изменя картината в София (особено през последната година) – Благодарение на инерцията набрана през годините на имотния бум, през 2009 г. делът на новите жилища в продажбите достигна връх от 13.3%. Това се дължи на големия брой жилища, построени през този период.
От 2010 г. тази инерция затихва, но все още делът на новите жилища в продажбите остава относително висок, поради довършването на вече започнати проекти и възобновено строителство. От началото на 2011 г. обаче е налице истинското измерение на кризата върху обема на новото строителство.