Мирис на чубрица и спомен за ромски песни ще отнесат от Стара Загора две чешки доброволки

Ромските момчета и момичета са толкова еднакви и толкова различни – тук в България, и при нас в Чехия, казва 26- годишната Моника Петрукова. Тя получава диплома за химик-инженер от Университета в Злин през миналата година и кандидатства като доброволец за една година в България.

Знае за нашата страна още от училище, учила е за светите братя Кирил и Методий, които свързват двата народа, самата тя е родена близо до Микулчице, където е погребан единият от тях – Методий. Избира България и заради близкия език. Предпочита я пред възможността да бъде доброволец в Индия, Африка и Мексико.
България избира и 22-годишната студентка по психология и социална педагогика от Прага Маркета Обручова. Тя прекъсва следването си за година, за да дойде в нашата страна и да обучава ромски деца.
Двете момичета се запознават в Стара Загора. Така разбират, че и двете са избрали мисията да бъдат салезиански доброволки, които искат да помагат на ромски деца и се стремят да ги направят част от европейската общност.

За да дойдат тук, кандидатстват пред Фондация “Съдба” на Братството на салезианите в Чехия. Неправителствената организация е спечелила проект “За по-добър шанс” по Програма “Младежта в действие” на Европейската доброволческа служба. Програмата се финансира от Европейската комисия.

Днес Маркета и Моника не съжаляват, че работят с неколцина чешки монаси – салезиани, в ромския квартал “Лозенец” в Стара Загора.

И двете момичета вече говорят добре и пишат на български език.

Тук, благодарение на католическата монашеска общност на „Салезианите на Дон Боско”, преди няколко години отваря врати Центърът за работа с ромски деца. В него се обучават след приключване на редовните учебни занятия в училище близо 40 момчета и момичета на възраст от 7 до 14 години, които живеят в квартала.  
За изминалите десет месеца в Стара Загора двете чешки доброволки откриват няколко нови ателиета – две музикални за флейта и синтезатор, едно за шев и кройка, едно за жонглиране. Създават и група от 10 момичета на възраст над 10 години, които подготвят за семейния живот.

„Важно е да ги научим да бъдат отговорни към семейството, да бъдат добронамерени, самоуверени, да бъдат грижовни майки, да носят в себе си вярата в доброто“,  подчертава Моника. В края на учебната година организират и олимпиада “Българските думи”.

„Голяма част от момчета и момичета в нашия център са с родители само по документи. На едни майките от години са в Гърция, други не познават бащите си, повечето деца при нас са от разделени семейства. И никой в дома им не ги насърчава да посещават училище и да учат“, добавя Маркета. Тя непременно иска да уточни, че тук виждат развитието на децата, които посещават центъра от три-четири години, както и колко те се различават от останалите деца от ромския квартал. Атмосферата в дома е задушевна, мила и непринудена. Разликата в поведението, в начина на мислене на възпитаниците на центъра ни кара да разберем колко дълго са работили монасите от Братството на салезианите с тях, категорични са и двете доброволки.
Освен закуска и покрив, децата имат нужда и от топлина, добавят те.   
Два летни лагера край язовир “Копринка” – един за момичетата и един за момчетата, е наградата за най-добрите ученици от малкия дом в големия ромски квартал “Лозенец”.

„В Чехия няма ромски квартали. Ромите живеят разпръснати по градовете и селата“, обясняват момичетата, по чиято инициатива се организират лагерите.

“В тях са включени само 10 момичета и 10 момчета, които редовно посещават занятията в центъра и редовно ходят на училище. Това е нашата награда за тях“, обясняват доброволките. Там те ще си говорят с децата за приятелството, за семейството и за още много въпроси, които ги интересуват и на които търсят отговор. Ще се учат и да готвят. Ще ги насърчават да продължат образованието си. Ще споделят мечтите си.
„Ще ни бъде мъчно за децата, когато в края на август си тръгнем за Чехия“, споделят и двете доброволки. Освен чубрица, лютеница и рецепта за таратор, ще отнесат със себе си любимата песен “Седнало е Джоре” и много мили спомени за тези толкова топли деца.
И още нещо – и двете вече имат еднаква мечта: да станат аниматори или учители в родината си и да се грижат за ромски деца.

Вестник Новината