Инж. Кольо Колев: Спадът в строителството продължава

В Старозагорско от строителния регистър отпаднаха само 18 фирми, казва инж. Кольо Колев, председател на Камарата на строителите в България – Областно представителство Стара Загора. Строителната индустрия продължава да спада и ако за страната нивото е 28 – 30%. Строителните фирми от Старозагорска област са с аналогични параметри.

– Г-н Колев, какво се случва със строителните фирми от региона на фона на общата ситуация в страната?

– Не сме изолиран оазис, въпреки че около нас е малко по-добро състоянието, предвид магистралите, които са изграждат – Лот 2 и Лот 3 на АМ Тракия, където работят старозагорски фирми. Скоро в нашата област ще стартира и АМ Марица, където също се надявам да се включим.
Но като цяло и тази година строителната индустрия продължава да спада и ако за страната нивото е 28 – 30%, то не бих казал, че строителните фирми от Старозагорска област са с по-различни параметри. Почти няма дружество, което да се похвали с ръст на строителната продукция в сравнение с миналата година. Всички отчитат спад на обемите, с изключение на тези, които изпълняват пряко строителство на инфраструктурни обекти.

– Има ли отписани старозагорски фирми от строителния регистър?

– Тази година в национален мащаб от строителния регистър поради липса на регистрация отпаднаха около 1200 фирми. В нашата област към 28 юли през процедурата са преминали 174 фирми, а са отпаднали 18. В централния професионален регистър от нашата област има вписани 192 фирми. За сравнение през 2010 г. по това време са били 218. ПО БРОЙ ФИРМИ, ВПИСАНИ В ПРОФЕСИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР, СМЕ НА ПЕТО МЯСТО В СТРАНАТА след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Отпадналите са малко, но считам, че колегите са го направили с цената на много усилия, за да могат да се съхранят като фирми, макар и с намален обем на обхвата дейности, за който се вписват. Ако до миналата година доста от фирмите са били с разширен обхват на дейност, примерно за всички категории строежи, сега се вписват за по-малко.
ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ФИРМИТЕ В НАШАТА ОБЛАСТ ОСТАВАТ В ИГРАТА с надежда да се справят.

– В кои видове строителство бизнесът е малко по-добре?

– В инфраструктурното строителство, от гледна точка на възможности като работа. Друг е въпросът, че там условията за плащане са доста тежки, има забавяния във времето, което създава проблеми.
В сградното строителство положението продължава да е много тревожно, особено в жилищното, което е почти замряло. Едва сега някои колеги се осмелиха да започнат нови сгради, но те са единици. Пазарът на жилищни имоти продължава да бъде много слаб, чуждите инвеститори също ги няма. Единствената
ИНДИКАЦИЯ ЗА ИЗВЕСТНО СЪЖИВЯВАНЕ СА ПОРЪЧКИТЕ ЗА ЧАСТНИ ИНВЕСТИТОРИ, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАТ С ИНДУСТРИЯ производство, свързано с експортна ориентация. Там нещата са по-добре, експортно ориентираните фирми работят, имат поръчки за износ и това е благоприятно за нас, защото такъв тип инвеститори имат необходимост от разширение. Имаме очаквания и да се активизират обществените поръчки с финансиране по европрограми.

– Основните проблеми пред строителите?

– Главен проблем е липсата на инвеститори, втори проблем е, че в тази тежка ситуация ИМА НЕДОСТИГ НА ФИНАНСОВ РЕСУРС. С резкия спад на строителните дейности през миналата година започнаха и финансовите проблеми. Много от строителните фирми ползват кредитен ресурс. В момент, в който продукцията пада в пъти, не в проценти, е ясно, че задълженията по кредитните плащания няма как да се осигурят със същите равнища като през 2008 – 2009 г. Банките, въпреки че са наши партньори в работата, проявяват прекалено голяма предпазливост. В тази ситуация, според мен, би трябвало да проявят по-голямо разбиране и да подкрепят строителите, примерно чрез разсрочване на задължения, коригиране на лихви и т. н. Това би ни помогнало в тези няколко тежки години. Банките нямат интерес да сме умрели, трябваме им живи, за да си плащаме дълговете.

– Летните месеци традиционно са най-силните за строителството, какво очаквате през есента?

– Очакванията ми са свързани с това, че първо, трябва да свикнем с мисълта, че няма да е каквото е било. В началото ни се струваше временно явление, че ще се възстановят поръчките, защото без строителство не може… Да, не може, но няма в никакъв случай да се върнат ония темпове, защото имаше нещо ненормално в тях. Строителите трябва да го приемат. Другото, което вероятно трябва да разберем, е, че НЕ МОГАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ В МАЛКА БЪЛГАРИЯ 5000 ФИРМИ.
Няма лошо в това да умуваме по въпроса за сливане и окрупняване на фирми, за възможностите за обединение на малки фирми в по-големи компании, където ще бъдат по-конкурентноспособни.
Очаквам в следващите години да има пробив в нашия бранш, защото около 90% от строителните ни фирми се оказаха малки.
Това не е лошо – по-гъвкави са, но има изисквания за обектите, които излизат на пазара. Инвеститорите им предявяват критерии, които малките фирми не могат да покрият. И ТРЯБВА ДА ОБЕДИНЯВАТ УСИЛИЯ.
Ще се справим със ситуацията. С по-малко на брой поръчки, но по-големи като обеми, и с по-малки като размер и общ обем приходи. Това ще се случи.

– Какво се случва с кадрите?

– Понамаляха, фирмите се възползваха от кризата за коригиране на персонала в посока квалифициране. Запазиха се по-квалифицираните кадри. През годините бяхме подценили въпроса с обучението им, а това се оказа важен фактор за повишаване на производителността и означава, че трябва да се отделя ресурс и за обучение.

– В ЗСК Боруй, където сте изпълнителен директор, как се справяте?

– Не сме по-различни от общия фон, с изключение на това, че може би сме от малкото фирми, които т. г. имат значително повече работа. Но това не означава, че сме по-добре финансово. Засягат ни другите проблеми – с банките и със забавените плащания. Тежко е, но съм уверен, че ще се справим.

Интервю: вестник Национална бизнес поща