Кремона – България атакува пазарите на Европа с качествени музикални инструменти

Музикалните инструменти на Кремона – България ЕООД, Казанлък са в средния ценови клас. Целта е до една година да попаднат и във високия ценови клас. Китарите, в зависимост от качествата си, се продават в Европа на цена от 220 до 1500 евро. Цигулките и челата стигат до 4000 евро, разказва изпълнителният директор на Кремона – България Елена Гамова.

Разговор с изпълнителния директор на Кремона – България ЕООД, Казанлък, Елена Гамова. На този пост тя е от 2004 г. Дотогава работи в Арсенал АД. Завършила е Английска филология и Бизнес и право. Родена е на 9 март 1968 г. Омъжена, има син на 21 г.

– Г-жо Гамова, Кремона е едно от малкото предприятия, които успяха да продължат да се развиват и в годините на криза. Каква е ситуацията днес?

– Работим при пълен капацитет на производство, който достигнахме през 2010 г. Правим около 1600 класически китари на месец и около 30 щрайхови инструменти. Продаваме основно в чужбина – ОКОЛО 95% ОТ ПРОДУКЦИЯТА ИЗНАСЯМЕ В ЗАПАДНА ЕВРОПА, най-вече в Германия, Бенелюкс, САЩ, Япония, Русия.
Когато предприятието бе приватизирано през 1999 г., то на практика не работеше. Нямаше доставчици на добра суровина, нямаше почти никакво производство и пазар. Инвестициите постепенно промениха нещата. От 2001 г., след като е стабилизирана продукцията, започва участие в международни изложения и напасването на новото производство към европейските и световните стандарти. От 2003-2004 г. фирмата вече се развива възходящо. Това е едно много специфично производство, което много трудно се поддържа, особено в Европа – ТРУДЪТ Е ОСНОВНО РЪЧЕН, операциите при обработката на дървото и при завършването на музикалните инструменти са субективни, зависят от уменията и усета на хората.

– Как намирате кадри?

– Поддържаме паралелка по лютиерство в НГПИИ Проф. Дечко Узунов. Нашият началник щрайхово производство Христо Николов преподава там специалните предмети – тази година 11 деца са приети в паралелката. ХРИСТО НИКОЛОВ Е ИТАЛИАНСКИ ВЪЗПИТАНИК –    завършил е в Кремона, Италия. Работи с учениците много добре, мотивира ги, стреми се да съхрани интереса им. Проблемът е, че далеч не всички остават в бранша и най-вече в България. Това я рядка специалност, която се цени навсякъде по света. Младежите карат учебната си практиката при нас, а и когато желаят, през ваканциите също ги вземаме да усъвършенстват уменията си.
За нас е мисия не само да създаваме кадри, но и ДА НАЛОЖИМ КАЗАНЛЪК КАТО ГРАД НА ЛЮТИЕРСТВОТО, защото то тръгва в България точно от Казанлък през 1924 г. Имало е единични лютиери, но истинското производство на музикални инструменти стартира тогава и още първото ателие се е казвало Кремона. В Европа има поне няколко града, които развиват печеливш културен туризъм само на основание на лютиерството. В Казанлък то може да се превърне в съществена интересна част от историята на града на розите, ТРЪГВАЩА ОЩЕ ОТ ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ И СЕВТ0П0ЛИС.
Първият ни опит, заедно с местното лютиерско сдружение, да привличаме различен тип туристи, бе подкрепен от Историческия музей на Казанлък – участвахме с много интересна експозиция в общата експозиция на музея за неговата 110-годишнина. Надявам се да продължим да обогатяваме тази експозиция. Интересът е налице – и сега идват хора от страната, а и от чужбина просто да разгледат предприятието – винаги ги посрещаме, развеждаме ги из фабриката и им разказваме.

– Откъде се снабдявате с материали?

– За съжаление, много малка част е от България. ДЪРВЕСИНАТА НИ ИДВА
ОСНОВНО ОТ ИНДИЯ И САЩ ПРЕЗ ДИСТРИБУТОРИ ОТ ИСПАНИЯ И ТУРЦИЯ. При изработката на класическата китара са нужни екзотични за нашите ширини видове дървесина (само яворът и смърчът виреят у нас) като индийски абанос, розово дърво, сребърен дъб, кокоболо, бубинга, хондураски кедър. При щрайховото производство се опитваме яворът и смърчът да си ги добиваме тук в България – то е бутиково и е нужен по-малко материал. Поддържаме го обаче и като реверанс към началото, когато Кремона стартира с производство на цигулки.
СТРУНИ КУПУВАМЕ ОТ ИСПАНИЯ И АВСТРИЯ, КЛЮЧОВЕ ОТ ХОЛАНДИЯ, ЛАКЪТ Е ОТ ИТАЛИЯ…

– Колко работници имате?

– 135 души. Две трети от кадрите ни са от околните села и градчета край Казанлък. Това е политика на фирмата – да привличаме трудоспособни хора от околността, като им плащаме пътните разноски.

– Каква е цената на инструментите?

– Сега сме в средния ценови клас, но сме си поставили целта до 1 година да влезем във високия ценови клас, защото вече усещаме сила да правим най-доброто. Китарите ни в зависимост от качествата си се продават в Европа на цена от 220 до 1500 евро.
ЦИГУЛКИТЕ И ЧЕЛАТА СТИГАТ 3000 – 4000, А И ПОВЕЧЕ ЕВРО. Сега пускаме за първи път фламенко китара. Тя е типично испански тип, но се оказа, че постигнахме изключително качество.
Малкото бройки, които оставяме за вътрешния пазар, са със същите цифри като цена, но в лева – съобразяваме се със стандарта на живот.

Интервю: вестник Национална бизнес поща

Един германец в Кремона

Разходката из фабриката ни срещна с един изключително интересен човек – Херберт Ретерат. Той е на 53 г. През 2006 г. загърбва успешна кариера на застрахователен мениджър в една от най-големите компании в Германия, както и личен бизнес – магазин за качествени музикални инструменти и аксесоари за тях (влюбва се в китарата на 14 години). Със съпругата си Марион и най-малкия им син (на 12 години тогава) пристигат в Казанлък, който харесали и избрали за живот година по-рано. В Германия остават трите им по- големи деца – на 30, 29 и 22 г.
Две седмици след настаняването в новия дом г-н Ретерат получава покана да консултира Кремона. Оттогава работи в предприятието. Изготвя цялостна нова процедура за проверка и оценка на качеството. Лично просвирва всеки от скъпите инструменти. Направи го и пред нас с една класическа китара и китара фламенко от новото производство на фабриката. С гордост ни демонстрира изключителния звук и чудесния дизайн на инструментите – очевидно можеше да разказва за тях с часове.

Херберт Ретерат има свой магазин за музикални инструменти от висок клас и в Казанлък, но се тревожи, че пазарът у нас е слаб не само заради липсата на пари, а и заради десетилетната практика да се предлагат нискокачествени китайски инструменти, включително като се мами купувачът относно качеството и реалната им цена. Започнал е да работи с водещи български музиканти и полека-лека да променя представите им що е то истинска китара.