Колко е безработицата в България

Окончателните и официални данни от преброяването на населението в България, обявени от Националния статистически институт, показват, че коефициентът на безработица в страната е 15%. Преди дни НСИ публикува и други данните за работната сила. Спроред тях безработните са 11,2%. Агенцията по заетостта обявява, че безработните са 9%.

Кое е вярно?

Разминаването се обяснява с различни методологии, които се ползват за събиране и обработка на данните. В крайна сметка всяка от тези цифри буди недоверие и немалко икономисти в България са на мнение, че процентът на безработица в България е по-висок от посочените числа и е около 20%.

От общия брой икономически активни лица към 1 февруари 2011 г. (на възраст 15 – 64 години) 2 789 661 са заети, а 493 079 са безработни (15%). От всички заети лица 1 470 063 са мъже (51,9%), а 1 364 772 са жени (48,1%). А от всички безработни лица в края на януари 2011 г. мъжете са 57,2%, а жените – 42,8%, показват данните от преброяването на населението (стр. 32 от документа).

* * *

Най-накрая Агенцията по заетостта актуализира данните за икономически активните, от които изчислява безработицата. Това доведе до парадокса въпреки по-малкото регистрирани в бюрата по труда през юни коефициентът да се увеличи и да доближи най-високите нива от зимата.

Причината е, че до май агенцията определяше безработицата, като пресмяташе дела на регистрираните в бюрата по труда от всички икономически активни, но по данни на Националния статистически институт (НСИ) от 2001 г.
Наскоро приключилото преброяване на населението на България показа, че десет години по-късно броят на хората в тази група е намалял с близо 357 хил. души. Това автоматично вдигна безработицата до 9.56%, въпреки че безработните са намалели до 318 хил.

Институцията актуализира данните за първи път от 10 години, въпреки че НСИ обявява икономически активните всяко тримесечие. Забавянето поставя под съмнение точността на информацията на агенцията.
Освен това за пореден път данните на подчинената на министерството на труда структура драстично се разминават с тези на НСИ. Според официалната статистика в началото на февруари безработицата е била 15%, което нарежда България сред страните с най-тежко състояние на пазара на труда. Разликата се дължи на това, че Агенцията по заетостта брои само регистрираните на трудовата борса.

Обикновено там се записват само хората, които имат право на обезщетение за това, че са останали без работа. Статистическият институт определя броя на безработните чрез анкети сред представителна извадка от домакинства, заради което винаги отчита по-висока безработица. През последните месеци министърът на труда Тотю Младенов многократно опроверга данните на НСИ.

“Безработните, които се регистрират в бюрата по труда, съставят верния профил на безработицата. Техният брой е единственият критерий за равнището й, а не статистиката от анкетите, която не е точна”, коментира той преди време.

Положителната новина е, че регистрираните в бюрата по труда през юни са с над 10 хил. по-малко спрямо май. Това се дължи на по-малкото съкратени и на повечето хора, започнали работа в частния сектор и програми за субсидирана заетост, финансирани от държавата и от еврофондовете, както и на големия брой безработни с прекратена регистрация заради нарушения, коментира вестник Дневник.

Тревожен факт е, че над половината от безработните са с ниско образование, без квалификация и не могат да си намерят работа повече от година. Данните потвърждават, че в кризата най-малко се наемат младежи и хора в предпенсионна възраст. Такива са над половината от записалите се в бюрата по труда.

През юни работа са започнали 19 500 души. Най-много свободни места са обявени в преработващата промишленост и търговията. Предприятията от двата бранша обаче са съкратили и най-много работници. Търсенето на кадри в селското стопанство, строителството, хотелите и ресторантите намалява.