- 12.07.2011
- Posted by: admin
- Category: News
Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 година в София. Завършил е Висшия икономически институт. Бил е зам.-председател на СДС. През 1995 г. е избран за кмет на София. През 1997 г. оглавява служебен кабинет, който въвежда Валутния борд в България и взема решение за членството й в НАТО. През 1999 г. Софиянски печели отново кметските избори в столицата.
Той и Иван Иванов са единствените (от общо 60-те кметове на София), които са управлявали столицата по 10 години. През 2001 г. напуска СДС и основава партия – Съюз на свободните демократи (ССД). Депутат в 40-ото НС. През 2006 г. е избран за наблюдател, а през 2007 г. – за депутат в Европейския парламент. Кандидатурата му сега отново е издигната за кандидат-кмет от ОДС.
– Г-н Софиянски, като политик на прехода винаги сте бил в дясната половина на политическата сцена. Защо се разби традиционната десница у нас?
– Това е много тежък въпрос и когато отговарям на него, усещам и моята вина. От една страна, бяха изключително тежките проблеми, които трябваше да решаваме. И трябва да кажа, че част от реформите, които направихме, бяха болезнени – реституцията, приватизацията. Не всички издържаха на напрежението. Аз даже имам самочувствието, че съм от хората от традиционната десница, които най-дълго издържах на напрежението, защото последен напуснах управлението – бях кмет на столицата до 2005-а, макар десницата да загуби през 2001-ва. Освен белезите и раните от прехода, до разделението доведоха и някои грешни политически решения. Колко грешни, може би трябва да мине още време, за да бъдат най-точно оценени. Аз бях от тези политици, които, като разбраха, че царя (Симеон Сакскобургготски – б. а.) ще участва в управлението, мислех, че десницата може да работи с него. Защото приемах принципно философията, че винаги царят във всяка една държава е символ на консервативното, на дясното мислене. Това не се прие от партньорите ни – президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов. Може би и това е една от причините…
– За междуличностни конфликти ли става дума?
– Не, по-скоро едно самочувствие, натрупано повече, отколкото трябва. А и ревност от определени личности. И вече, когато царят дойде и прояви леко лява позиция, вкарвайки леви хора в управлението, разривът беше неизбежен.
– Какво обедини сега партиите вдясно в наскоро създадената Общност на демократичните сили, на която Вие сте съпредседател?
– Общността на демократичните сили (ОДС) е един опит, една реплика на координационните съвети, на автентичното СДС, на традиционното дясно. Според мен първият път ние сбъркахме при консолидирането на партията – докато бяхме в рамките на Координационния съвет на СДС, съюз от партии, до 16 сме стигали, можеше чрез едно окрупняване да запазим един модел – както в Чехия, от 3-4 консервативни партии, които да имат своята специфика и да продължат работа. Концентрирането на една партия и особено пренасянето на партийната власт в държавна, което стана по времето на Иван Костов – процес, срещу който демократичният човек е, естествено, против, защото 40 г. имахме един и същ партиен водач и министър-председател, това като че ли също ограничи демократичното присъствие при нас тогава.
Сега, когато възстановяваме този съюз, търсим именно това – властта да не се съсредоточава у един човек – на богове, на царе, на бодигардове, на силни мъже се нагледахме. Резултат – никакъв. Затова тръгваме като абсолютно равнопоставени партии в ОДС да търсим една по-широка обществена подкрепа. А смятаме, че това може да бъде трамплин на млади хора да излязат напред в политиката. Ние, които сме лидерите на партиите в ОДС, не сме участници в Координационния съвет. Негов председател е Иво Цанев, един млад политик, който даже все още е член на СДС, там има други представители.
– Вие от самото начало не одобрявате политиката на сегашното правителство. Лично ли е, или става въпрос за принципи?
– За да бъдем точни, два месеца след първия бюджет поискахме оставката на кабинета. Защото те не могат да се справят. Вижда се, че доведоха България до критично икономическо състояние, до фалит. Бюджетът е много лош. Държавният резерв на 31 януари т.г. Беше 5.4 млрд. лева, на 28 февруари вече е 5.1 млрд. лв., а на 31 март е 4.7 млрд. лв. Тези цифри ясно сочат, че за първите три месеца това правителство е изчерпило държавния резерв. А все пак става въпрос за месеци, в които има нормални данъчни постъпления, даже има изнесени постъпления от налозите.
Правилни бяха ангажиментите за увеличаване на пенсиите и за намаляване на ДДС, и трябваше да бъдат изпълнени. Правилни бяха ангажиментите за усвояване на еврофондовете и те трябваше да бъдат изпълнени. Нищо от това не е изпълнено. За съжаление и в обществен план демократичността на нашата държава намалява. Част от публичните действия на властимащите водят до нарушаване на елементарни демократични права в едно общество.
Чудно ми е какво ще правят през останалите месеци от годината?! Строят магистрала за цена, която и кувейтският шейх не си позволява. Но същевременно пенсионерите не получават стотинка увеличение и мизерстват.
– Как ще коментирате думите на премиера, че, ако ГЕРБ не бил съставил правителството, ситуацията у нас щяла сега да е като тази в Гърция?
– У нас ситуацията е по-страшна от тази в Гърция. Няма опасност за гръцки сценарии, защото България е във Валутен борд от 2007 г. (въведен от Софиянски като служебен премиер, б. а.) и тези ограничения, които си ги наложихме тогава ние самите, сега Гърция тепърва ще си ги налага сама.
Дългът не е страшно нещо, стига да го използваш разумно. Нека пренесем държавата като модел в едно семейство – ако вземеш един разумен заем и инвестираш парите правилно, те в никакъв случай не са загубени. Работата с публичните средства е много важна, но в България не се използват правилно и това не води до развитие. При нас е сбъркана философията на управлението – ще замразяваш доходи, когато си постигнал стандарт. Но когато по-голяма част от хората едва свързват двата края, трябва да развиваш икономиката, за да се увеличава потреблението.
България има един проблем – българинът купува и потребява все по-малко, а това води до намаляване на производството. И когато те влизат в синхрон, стандартът пада и отиваме по-надолу. Не политиката, а икономиката ще ни вкара в еврозоната. България няма интерес да влиза в еврозоната със слаба икономика, защото става лесна плячка на външните инвестиции, дори на спекулациите. Ако имахме мощна икономика, каквато беше задачата на правителството, тя сама щеше да ни вкара в еврозоната. Това погрешно управление и досега дава негативни резултати. За да се излезе от тази ситуация, трябва да се вземат специални конкретни мерки да се повиши потреблението и да се увеличи производството. Други държави по света вземат заеми, за да стимулират потреблението, а при нас стоят 10 млрд. еврофондове за периода 2007-2013, които ЕС ни отпуска за конкретни програми, а ние сме усвоили от тях едва 375 млн. евро. Ако бяхме усвоили половината от тези пари, щяхме да бъдем на съвсем друго икономическо ниво. Тези пари са насочени за конкурентоспособност, българската икономика да бъде конкурентоспособна на западната. Това не са пари на правителството, а на данъкоплатеца. Задачата на правителството е да доведе тези пари до бизнеса. А те се харчат по погрешен начин и не водят до резултат.
– Има ли алтернатива това управление?
– Има. И това са мислещите хора. Има нещо, което се пропуска – че за ГЕРБ, независимо от начина, по който спечели изборите, твърде малко хора гласуваха. Да, печелиш, но с твърде малко участие на хората. Алтернативата сега – в тези избори, са хората, които изчакаха и не гласуваха. Това са мислещите хора, които е крайно време е да се амбицират. И затова целта на ОДС е да активизират тази част от населението. Затова в Стара Загора, например, не издигаме партиен кандидат – не гоним партийна изява. Подкрепяме Дамян Георгиев – един човек с доказани качества и възможности. Ето такива като него са алтернатива на сегашното управление.
– Изхождайки от Вашия опит, ще Ви попитам какво означава добро управление на един град?
– Първото и най-важното условие е да обичаш града си. Например житейският път на нашия кандидат Дамян Георгиев е свързан със Стара Загора – той живее тук, работи тук. Кметският живот е свързан с много лишения – от опит знам, че още сутринта трябва да става с мисълта за града, за работата и чак вечерта да се остави малко време за семейството. Второ, изключително важно е да имаш професионален опит зад гърба си. Не на последно място, кметът трябва да е изключително издръжлив, да има непрекъснат контакт с хората, търпение да ги изслушва, независимо че понякога те го търсят за дребни въпроси, невинаги основателни.
Изключително важно е широкият поглед върху развитието на града – да имаш идеите какво трябва да се направи за неговата визия, поне две-три глобални неща за бъдещето, а това означава, че трябва добре да познаваш плюсовете и минусите в досегашното му развитие.
– Не се ли опасявате, че все повече хора се отказват да участват в избори?
– Президентските избори са много важни и ако ние успеем да направим един сериозен избор. Безспорно единият кандидат ще бъде този на ГЕРБ. Негова алтернатива може да бъде, ако се появи сериозен кандидат вдясно. БСП има достатъчно проблеми, за да смятаме, че би могла да посочи алтернатива – да не говорим каква алтернатива е БСП на ГЕРБ, тъй като ние, докато бяхме на площадите през 1991 г., Бойко Борисов си беше с партийния билет в джоба, Цецка Цачева – също.
Ако успеем да направим един двубой на десен кандидат срещу ГЕРБ, тогава хората ще излязат да гласуват.
– Вие нямате ли амбиции да сте този кандидат?
– За президент ли? Не, разбира се. Човек трябва да преценява силите и позициите си. Не е въпрос просто да си кандидат, а да имаш възможности да свършиш работата, която си поел.
Интервю: вестник Новината