Художникът Наньо Нанев направи фурор в Белгия

Художникът Наньо Нанев започва да рисува, когато е само на 2 годинки. Талантът си шлифова в Школата по изобразителни изкуства към читалище Родина в Стара Загора, а по-късно записва пловдивската Художествена гимназия “Цанко Лавренов”. Това е мястото, където се оформя като творец и усъвършенства уменията си на живописец и скулптор. Дипломира се в профил скулптура, но страстта му си остава живописта.

Истинска сензация предизвикаха картините на старозагорския художник Наньо Нанев по време на ежегодния Панаир на изкуствата в белгийския град Сейнт Трюиден. В изложението, организирано за девета поредна година в квартал “Халмаал”, по инициатива на кмета на града, със свои творби са участвали 60 местни автори – художници и работещи в областта на приложното изкуство. Нашето момче се оказало единственият чужденец, но, освен че пробудил нескрития интерес на местните заради произхода си, творбите му предизвикали истински фурор.
“Оказа се, че никой там не рисува като мен. Работите на белгийците са по-авангардни и модернистични, докато моят стил е реалистичен”, обясни Наньо Нанев. Той създава картините си по стара техника, при която първо се прави ескиз, след това върху платното се полагат основен тон и няколко цветни подложки, докато накрая се нанасят всички багри и детайли по картината. Така цветът става по-плътен и убедителен. Работи с маслени бои, а основните теми на работите му са родните пейзажи.

“Самият колорит, цветовете на платната ми също много ги впечатли. Представих  няколко родопски картини – планини, разцъфнали пролетни дръвчета, докато при тях липсва такава природа. Там пейзажът е северен, нямат липи, сливи, които да цъфтят напролет, а само студоустойчиви растения”, каза още младият творец. Той участвал с дванадесет свои работи, някои – по-стари, други – рисувани специално за този пленер.

Станало му изключително приятно, че сред гостите на панаира имало ученици от тамошната Художествена академия, които се опитали да имитират стила му. Дори преподавателка от същата академия му предложила да й дава уроци и казала, че ще намери и други желаещи, защото този начин на рисуване в Белгия бил вече замрял и в никой университет не се преподавал.

“Имаше хора, които водиха роднините и приятелите си да гледат картините ми”, усмихва се Наньо. Дори го поканили в детска градина да направи няколко открити урока пред малчуганите.
Макар че е впечатлен от интереса към творчеството му, Наньо Нанев не е съгласен с всеобщото схващане, че в България няма достойно отношение към изкуството, напротив. Според него и тук хората ценят хубавото, но са по-притеснени финансово и не могат да си позволят често да купуват картини, например. В крайна сметка се оказва, че, ако нямаш лични контакти, нещата навсякъде по света стават много по-трудно. Защото на практика и неговото участие в този пленер станало, така да се каже, по роднинска линия. Съпругът на сестра му – белгиец, пръв показал работите на Наньо на един от организаторите. Той пък много ги харесал и лично поканил нашия художник.

“Най-интересно ми беше, че не открих нито една галерия там. Като разпитах, се оказа, че при тях практиката е, когато няколко художници имат готови картини и искат да ги покажат, наемат помещение, за което плащат наем. Самата сграда, в която се провежда Панаирът на занаятите, всъщност е ферма, собственост на един от художниците, който доброволно я предоставя за форума”, обясни още Наньо Нанев.
Той е много доволен от участието си и дори се похвали, че това му представяне в Белгия няма да завърши без продължения. През септември ще нареди своя самостоятелна изложба в хотел, в близост до град Лиеж.
“Намира се извън града, в много красива местност. Преди да стане хотел, къщата била собственост на много известен тамошен художник. След като умира през 1965 година, наследниците му я превръщат в хотел, но всеки месец представят картини на някой художник във фоайетата на сградата”, разказва Наньо. Другият проект пък, който готви с още четирима художници, участници на тазгодишния панаир, е обща съвместна изложба – отново в Сейнт Трюиден.

Информация: вестник Новината