Проф. Андрей Пантев: Общество, държава и брак се развалят отвътре

Нашите съвременници и нашите деца трябва да разберат, че един парламент е еманация на целия народ. Ако депутатите са продажни, това е вина на цялото българско общество. Ако министрите са простаци, вина носим всички ние. Няма виновен отвън. Общество, държава и брак се развалят не отвън, а отвътре! – казва проф. Андрей Пантев.

– Професор Пантев, представяте книга, която се казва „Да” във време на двойни стандарти и много отрицание, защо?

– Първо да кажа, че има благороден пробив в четенето на българска литература. Вижте, всяко общество, във всички времена е имало двойни стандарти и несправедливост, имало е мрак. Недейте да мислите, че досега историята на човечеството е било едноактно благородно добро. Именно във времена на много гнусни нрави трябва да излезе такава книга, с такова заглавие. Иначе за бандити лесно се пише и лесно се продава. Да кажеш „да”, когато всички казват „не“, е жизнеутвърждаващо. Не е израз на безпомощност.

– За какво си говорят днес професорите, когато се съберат „на чашка”?

– За жени (смее се). Но и за живота. Ние се обогатяваме един друг. В моя кръг има изкуствоведи, медиевисти, художници, лекари. Това не е семинар с определена тема. Някой път се изплъзва нещо от устата на другия и ти разбираш, че това си го мислил и че се оказва мъдро. Иначе не става – да седнеш един ден и да си поставиш за цел да измислиш и напишеш нещо мъдро. Великите художници и писатели на света не са се събирали в Лувъра или Националната библиотека. Те са се събирали и творили в кръчми и бистра. Защото битовизмът на пръв поглед изглежда елементарен, но в тази среда човек се отпуска и така се ражда едно общуване, което дава на всеки от нас много.

– Говорите ли си как се променя академичната среда и като цяло висшето образование в България, след като политиците доста се ангажираха с такова говорене?

– Вижте, няма оазис в пустинята. Не може в едно брутално, меркантилно и комерсиализирано общество да има една висша и перфектна институция. Не може, ако едно общество е болно, да не са болни всички в него.

– Казвате ли, че е болно?

– Всички казват, макар че, според мен, има малко поза. Далеч не всичко е толкова вулгаризирано. Често с това наше отрицание към всичко ние отричаме и себе си. Ако една интелигенция допусне нейният народ да е покварен, тогава интелигенцията е по-покварена от него. И няма никакво право да назидава и да се вайка, че не й купуват книгите и картините, и не гледат филмите й. До голяма степен отговорността за моралния статут на едно общество носи интелигенцията й. В този смисъл можем да кажем, че интелигенцията е особен, но не безгрешен слой на всяко общество.

– Брутална връзка ще направя, но скоро излязоха доста имена на сътрудници на ДС от академичните среди. Това не е ли шок, разочарование?

– Чак шок не е, но е изненада и най-тъжното в тази история е, че повечето от тях бяха много крайни антикомунисти,  бяха много усърдни строители на демокрация, бяха изкусни словесни отрицатели на всичко, което е било по онова време. Но нямам право да упреквам никого от тях… Кой съм аз, че да ги съдя?!

– Вашето чувство какво беше като прочетохте списъка?

– Смесено. В крайна сметка, тези които са ги вербували, не са били по-симпатични от тях. Но няма защо да крия, че изпитвам леко омерзение към хората от списъците. Защото, най-малкото, това можеше да бъде казано и декларирано по-рано от тях. Аз разделям тези хора на две категории. Онези, които се представят за жертви, а са донасяли, и тези, които кротко замълчаха и приеха тези „сурови” реалности. Доста тягостно е да знаеш това. Една значителна част от българската интелигенция във всички времена на новото българско развитие не е била само жертва. Във всички режими от Търновската конституция до комунистическия режим включително интелигенцията взема голямо участие в управлението. Малко ли мастити професори, писатели и художници бяха глезени от този режим, който сега отричат. Че професор Александър Цанков е един от идеолозите на фашизма в България. Така че интелигенцията не е само чиста вода ненапита. Тя е изкушавана от всички авторитарни и тоталитарни режими, и тя също носи грехове. Защото един писател, когато се ласкае, че е ухажван от властта, често си затваря очите за много неща. Физикът Карл Сейгън е казал, че великите древни мислители са вперили взор към звездите, а не в съдбата на робите.

– А политиците, къде е тяхната отговорност?

– Нашите съвременници и нашите деца трябва да разберат, че един парламент е еманация на целия народ. Ако депутатите са продажни, това е вина на цялото българско общество. Ако министрите са простаци, вина носим всички ние. Няма виновен отвън. Общество, държава и брак се развалят не отвън, а отвътре! Днес българската интелигенция е подсърдена на управляващите, в същото време при първа възможност не се лишава от разни раболепни жестове. Ако някое висше училище или творческа гилдия е посетена от величието на деня, това се приема за голяма чест.
За мен интелектуалецът, ако е такъв, трябва да страни от крайностите, въпреки че непрекъснато е атакуван от тях. Това е мъдрото мислене!

Интервю: вестник Новината