Джулай морнинг – Слънцето на линията на хоризонта

Този момент е магичен, неописуем. Избягал си от цялата рутина на своето ежедневие, от забързания свят и делничните грижи, за да се потопиш напълно във вълшебството на една нощ, която завършва с изгрева на Слънцето, това е първата асоциация на Ралица Георгиева, когато става дума за празника Джулай морнинг. Младата жена е сред онези стотици хора от цялата страна, които всяка година към края на юни зарязват градската жега и прахоляк, и се отправят към морето, за да посрещнат първия юлски изгрев на плажа.

За нея това малко пътешествие вече се е превърнало в лична традиция и изживяване, което я зарежда за месеци напред. Още повече като представител на огнена зодия си признава, че много обича Слънцето и не може без него, а лятото е нейният сезон и обожава морето.
За празника Джулай морнинг са ѝ разказали родителите ѝ, които също са го отбелязвали, когато са били “млади хипари”, както с усмивка казва Ралица. “Израснала съм с песните на “Юрая Хийп” и за първи път съм го празнувала преди може би 8 години – на къмпинг “Юг” до курорта Китен. Ходила съм и на Иракли, и на “Златна рибка”. Нощта на Джулая е една безсънна вечер с огньове, със звуците на китари и тарамбуки, песни до зори и много танци. В мига, в който Слънцето се появява на линията на хоризонта, настъпва абсолютната тишина. Винаги малко преди това си намирам мое местенце, откъсвам се от другите хора и се усамотявам, за да се отдам на мига напълно”, разказва Ралица. На къмпинг “Юг” си има любимо място – скали, от които се откривала вълшебна гледка, а единствените звуци, които чува, са разбиването на вълните и самотният крясък на чайка или гларус. А пред нея величествено се издига огромното оранжево кълбо на Слънцето.

“На Иракли ми се е случвало да видя делфини и то точно в мига, когато дирята на Слънцето по водата се удължава, върху нея започват да правят дъги с подскоци делфини. И всъщност само на Джулая ми се е случвало да видя тези красавци в Черно море. Неописуемо е. Да, всеки изгрев е красив, но този на Джулая е вълшебен, може би, защото е жадуван, цяла вечер го чакаш. Това е като един малък празник на Слънцето”, спомня си Ралица.
Обикновено от града тръгват група приятели, като в повечето случаи пътуват на автостоп до морето. Нареждат се няколко двойки една след друга на шосето и вдигат палец. Според нея, когато човек е зареден положително и знае къде отива, е невъзможно да си помисли, че ще му се случи нещо лошо. При това в повечето случаи спирали усмихнати хора.
“Когато в разговора стане дума къде отиваме, обикновено хората, които са ни качили, почват да си припомнят как и те са празнували Джулая като по-млади и носталгията по младостта съм я чувствала много в такива моменти. Дори ми е идвало наум да провокирам някого да избяга с нас. Да го отклоним от дестинацията му – ей така, пак да усети чувството на свобода”, усмихва се Ралица. Тя разказа още, че на автостоп се е возила при какви ли не хора – от политици до актьори и хора на изкуството. Веднъж ги качил Робин Кафалиев, а друг път един известен режисьор, на когото обаче не може да си спомни името.
Стигнат ли веднъж до брега на морето и стъпят ли на плажа, първото нещо е да си запалят огън, за да прогонят настъплението на армиите от комари. След това се разпъват палатките, макар че обикновено никой не спи, а цялата вечер минава край огъня, върху шалтета и в спални чували, разгънати на самия пясък.
“Много е интересно, защото вечер в мрака виждаш само запалените огньове, сенки, чуваш мелодиите на песни и китарите, звуци и стонове. Но като почне да се развиделява, постепенно открояваш толкова познати лица от предишни години или места. Със съмването виждаш, че плажната ивица е пълна с хора. И винаги има група от някой град, която вече познаваш, защото сте се засичали някъде”,  въодушевява се Ралица.

Според нея, Джулая събира хора по-свободолюбиви, с приключенски дух, с отворени за нови емоции сетива, усмихнати и положителни. А възрастовите граници са много широки. Виждала е дори млади семейства с бебета, както и много възрастни хора, които продължават да спазват традицията. Това, което ги обединява, е тръпката и очакването на изгрева, а това, което ги различава… може би, че младите са някак по-шумни.
“Но това е нормално, при тях всичко е малко превъзбудено. Докато при възрастните и разговорите, и празнуването са по-спокойни и улегнали”, прави  сравнение тя.
Обикновено докато чакат края на нощта, си говорят за какво ли не. Спомнят си минали преживявания, пътешествия. Често се случва при тези будувания, докато си подрънква на китарата, вдъхновен от емоциите, някой приятел да измисли нова мелодия. Разбира се, в тази нощ спокойно можеш и да се влюбиш заради емоциите, хубавите хора и очакването. На Ралица обаче досега не й се е случвало, защото всеки път е била с половинката си, но пък кой знае.
Тази година тя ще посрещне Джулая в Бургас. Е, ще наруши традицията на първи юли да е на къмпинг “Юг” или на Иракли, но пък ще успее да го съчетае със служебните си ангажименти. За да не загуби вкусът на приключението обаче, отново ще пътува на автостоп.

Вестник Новината