Българи основават първото училище по сърф на Гьокчеада

Можете ли да хванете вятъра с ръце или да го задържите в шепи? Можете ли да чуете тишината? Звучи ви невероятно, но “на хвърлей” място от българската граница това се случва не само с хората с въображение, а с всеки турист, който е решил да избяга от бетона и шума на цивилизацията. В Егейско море има остров, където времето е спряло. Остров с диви плажове и червеникави скали, където легендите оживяват и сенки на пирати бродят из крепостни руини.

Това е островът на сърфистите – Гьокчеада, най-западната точка на Турция в Егейско море. За да стигнете до него обаче, трябва да минете най-напред през Чаннаккале – града на военната слава, града на втория пролив – Дарданелите. През тази пътна артерия, свързваща Европа с Азия, ежедневно пътуват десетки фериботи, които превозват пътници и товари. И от Чаннаккале тръгват най-известните туристически маршрути.
Разбира се, първи ви посреща троянският кон, подарен от продуцентите на филма „Троя”, за да ви подскаже, че от тази изходна точка е най-краткият път до легендарния град. След него ви очаква Асос, все още малко посещаван, но изключително интересен туристически обект. В селището, което е било в разцвета си няколко века преди новата ера, е имал школа прочутият Аристотел, храмът на най-високата точка на скалистия бряг копира по вид Акропола в Атина и не е нужен бинокъл, за да се види съседният гръцки остров Лесбос. За миналата слава на Асос като духовен и културен център на древна Елада свидетелства и големият амфитеатър, който тепърва ще бъде реставриран и евентуално използван като сцена за антични спектакли.

Собствениците на хотели в Чаннаккале предлагат много евтини и атрактивни пакети, съобразени повече с вкусовете на „неорганизираните” туристи, на тези, които не вървят по отъпканите маршрути, а обичат сами да планират почивката си. От този град, център някога на грънчарството, е най-бързият достъп до острова на сърфистите – Гьокчеада.
Непознат и „затворен” доскоро за туристи, той е „преоткрит” преди няколко години от българските спортисти като идеално за целта място, защото вятърът духа постоянно почти с непроменена скорост и посока през цялата година.
Преди 5 години български сърфисти, водени от Атанас Петров, треньор на националния отбор по сърф, пристигат с каравани на самотните плажове, „помирисват” вятъра и остават, основавайки първото училище по сърф. След тях идват още българи и сега училищата са три. Цените са поносими за всеки заклет любител на този спорт. Могат да бъдат индивидуални и групови. Училищата разполагат с цялото необходимо оборудване – от костюмите до спасителните лодки. Можете да се учите да карате сърф и до късна есен, защото времето е подходящо, вятърът – попътен, а морето – спокойно и топло. „Сухите” тренировки се провеждат в малки естествени лагуни, в които компания ви прави розово фламинго и ако наблюдавате по-внимателно полета на гларусите и чайките, много по-лесно ще овладеете и собствените си ръце, които ще ви носят към вълните с поривите на вятъра.

На острова хотелите не стигат, но за сметка на това можете да разпънете палатка на който си пожелаете плаж, без да се притеснявате от нищо. Или да къмпингувате с каравана. Единствено някой собственик на земя може да ви навести и да поиска „наем”, или сутрин да ви събудят хлопките на пасящите свободно кози и овце. Според управата на острова, общинската земя, плажовете и съоръженията са безплатни, но след като българите популяризираха острова и интересът от търсачи на силни усещания от доста страни се увеличи, местните жители вдигнаха цените. Комуникацията е лесна, защото на острова има много преселници от България. Част от тях стопанисват и малките хотелчета. Сърфистите разказват, че постоянният вятър прави своеобразен коридор покрай източните егейски острови и продължава на юг до Родос. И понеже там е доста далече и много по-скъпо, на Гьокчеада се получава идеалното съчетание между ниски цени, спокойни и безлюдни плажове, близост до България и най-вече идеалните условия за спорт.
На острова има 11 села, 6 от които са  гръцки. В едно от тях – с. Зейтинли, преди 70 години се е родил Вселенският патриарх Вартоломей I. До 1923 година островът е гръцки (Имврос), след което става част от турската държава.
Тази година за първи път до острова ще се стига и със самолет. Бившата военна писта е ремонтирана и малки, и средни самолети ще кацат ежедневно. А до средата на 60-те години е имало ферибот веднъж седмично и то само при спокойно море.

Една от най-големите гордости на местното население е чистота на произвежданата продукция. Тя има сертификат за органично земеделие, който се получава много трудно. Означава, че десетилетия земята не е торена с изкуствени торове, че зеленчуците не са пръскани с препарати. Билки, мед, вино, зехтин с масленозелен цвят и леко тръпчив вкус, хиляди овце и кози, които се отглеждат свободно, недокосната от урбанизацията плажна ивица, по която има и камъни, и пясък. И, разбира се, вятър. Това е визитната картичка на „небесния” остров, който дарява незабравими усещания.                        
Информация: вестник Новината