Българската асоциация на микропредприятията: Държавата мачка дребния бизнес

Държавата трябва да осигурява условия за развитието на бизнеса и да премахва пречките, създадени от бюрокрацията. Това не се случва. 60% от микропредприятията в България затвориха Врати или са Във финансов колапс заради стари държавни плащания, казва инж. Петър Стоянов, председател на Българската асоциация на микропредприятията.

Инж. Петър Стоянов започва дейността си в частния сектор през 1993 година като собственик и управител на ТССконт ООД, изпълнителен директор на Туристспорт холдинг АД и Труд и капитал АД. От 2005 г. е основател и собственик на Институт за управление на програми и проекти ЕООД. Участвал е в разработването и управлението на множество проекти по НТС и НИС към ВМЕИ, както и по програма ФАР. Лектор е в над 20 обучения и семинари за представители на работодателските структури. Консултант е по подготовката и съставянето на Оперативните програми към ЕС. Управител на фондация Проф. Джон Атанасов, работеща в обществена полза. Председател е на Българската асоциация на микропредприятията. Владее английски, немски и руски езици.

– Инж. Стоянов, актуалната анкета в сайта ви сочи, че над 80% от предприемачите ни смятат, че държавата не подпомага по никакъв начин микропредприятията в България. Защо преобладава това мнение?
– Защото това е самата истина. Основното, което е необходимо държавата да осигурява, е условия за развитието на бизнеса и да премахва пречките, създадени от бюрокрацията. За жалост, това не се случва, ВЪПРЕКИ ЧЕ ЗАПОЧНА ПРОЦЕС ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗРЕШИТЕЛНИТЕ РЕЖИМИ на изискванията, които затормозяват фирмите. През последните 2 години определено мога да кажа, че процесът на облекченията замря и дори започна въвеждането на нови ограничителни и рестриктивни мерки. Знаем, че за да има просперираща икономика, трябва да има оборот в малките и средните предприятия, защото те създават заетостта в страната и в целия свят. От 2009 година насам обаче се ИЗПОМПИХА БЛИЗО 2 МЛРД. ЛВ. СРЕДСТВА ОТ ОБОРОТНИТЕ СРЕДСТВА НА БИЗНЕСА.
Това безспорно влоши изключително много развитието на микропредприятията и предприемачите се капсулираха пред дилемата как да оцелеят пред трудната ситуация, вместо да генерират нови идеи и нови дейности. Точно затова смятам, че държавата по никакъв начин не помага, а дори в някои моменти рестриктивно мачка дребния бизнес за сметка на едрия.

– Как се изпомпиха тези 2 милиарда лева?
– Основната функция на новото управление, когато дойде на власт през 2009 г., беше да се разплатят старите договори и задължения. САМО НЕИЗПЛАТЕНОТО ДДС БЕШЕ В РАЗМЕР НА 800 МЛН. лева. Направихме няколко кръгли маси за приемане на антикризисни мерки от страна на правителството, които впоследствие по много интересен начин бяха преиначени и в резултат до момента правителството все още няма антикризисен план. По това време задълженията на държавата набъбнаха до 1,5 млрд. лева, а ПРЕЗ 2010 Г. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА Й НАДХВЪРЛИХА 2 МЛРД. лева.
Това означаваше, че оборотните пари от микропредприятията бяха изтеглени по посока към по- крупните предприятия, които разполагат с много по- големи възможности да просъществуват в условията на криза. Не съм от хората, които само критикуват управлението, затова ще припомня, че ТОЧНО този ПЕРИОД НА УПРАВЛЕНИЕ СЪВПАДНА СЪС СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА Но неадекватното поведение на Министерство на финансите в тези времена и изпомпването на средствата обезкърви напълно бизнеса. Затова в следващите години малките фирми масово затвориха врати – според официалната статистика около 40%, но според мен са над 60%.

– Какво трябва да направи държавата в тази ситуация?
– Да върне оборотните средства на бизнеса. ИМА НЕПЛАТЕНИ ФАКТУРИ ДОРИ ОТ 2008-2009 ГОДИНА отстрана на държавата и на общинските администрации.

– Но министрите от правителството твърдят, че почти всичко е разплатено?
– В България отдавна няма разумни хора, които да вярват на приказките на тези министри. Моите уважения, те като експерти може да са много добри, но приказките им не са подплатени с достоверни цифри, финансовият министър обещаваше през 2009 г., че до пролетта на 2010 г. ще бъдат разплатени всички задължения. Бяха разплатени само 100 млн. лв. от 800- те млн. лв. неплатено ДДС. След това ДАТАТА СЕ ПРЕХВЪРЛИ НА СЕПТЕМВРИ, което не попречи с фанфари да бъде обявено, че сме излезли от кризата. През есента на 2010 г. сериозните затруднения в разплащанията останаха. После се получи абсолютен парадокс – ако искате да получите парите, трябва да се договорите с държавната банка, която да ви направи сконто 7%.
ЗАЩО ТРЯБВА БИЗНЕСЪТ ДА СЕ ЛИШАВА ОТ ТЕЗИ 7%? Но нашата памет е доста къса. През 2011 г. отново се съобщи, че всичко ще бъде разплатено, но дори в последните изявления на министър Плевнелиев се съобщава, че има още 100 млн. лв.неизплатени борчове.

– В такъв случай какво става с междуфирмената задлъжнялост?
– Само ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 2 ГОДИНИ МЕЖДУФИРМЕНАТА ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ Е СКОЧИЛА ОТ 105 МЛРД. ЛВ. НА 167 МЛРД. ЛВ.
Арбитражните съдилища към ТПП и БСК са претрупани от работа. Така обективно възникна необходимостта от арбитражен съд, който да се занимава с проблемите на микро предприятията, при които исковете са от порядъка на 100-150 000 лв. Създадохме такъв съд към БАМ, той от 2 месеца работи с доста сериозно натоварване.

– Можем ли да се надяваме на еврофондовете като на спасителна сламка?
– В България НА ТЯХ СЕ ГЛЕДА КАТО НА ПАНАЦЕЯ, но се съобщават цифри, които не са действителни. Страната ни е на едно от последните места по усвояемост. През 2007 г. бяхме на 14-то място по усвояване, сега сме на 27-мо. Това е категорична катастрофа! Отчете се, че са усвоени 200 млн. евро по програма Джереми за малкия и средния бизнес. А тези средства просто са ПРЕМЕСТЕНИ ОТ ЕДИНИЯ ДЖОБ НА ДЪРЖАВАТА В ДРУГИЯ. Нито един евроцент оттях не е стигнал до малкия или средния бизнес.

– Прогнозата Ви до края на 2011 г.?
– Прогнозата ми е песимистична. Не виждам при липсата на оборотни финансови средства и продължаващата политика на банките с високи лихви по кредитите как ще се случи нещо позитивно.

Интервю: вестник Национална бизнес поща