Мъжките времена на Гарноев

Първа самостоятелна изложба в Стара Загора нареди панагюрският художник Стайо Гарноев. В Галерия “Алба-Авитохол” могат да бъдат видени двадесет негови картини, рисувани през последните шест години, обединени под мотото “Мъжки времена”.

Никога не е учил в художествено училище. Не че не е пробвал да кандидатства – напротив, но вероятно са сметнали, че му липсва талант и е отпадал на изпитите. Това обаче не го е обезсърчило дотолкова, че да захвърли четката завинаги. Макар че през живота си е бил какъв ли не – от фрезист до кранист и шлосер, той никога не спира да рисува. Затова днес Стайо Гарноев може да се похвали с няколко самостоятелни изложби в Пловдив, Асеновград, Панагюрище, сега и в Стара Загора, както и с редица участия в общи експозиции, повечето редени през последните 10-11 години.
Панагюрският творец не е от хората, които се чувстват удобно, когато ги хвалят и не забравя откъде и как е тръгнал. Започва да рисува от съвсем малък след нелеп инцидент. Бил на три годинки, когато пада в една варница. За късмет комшийка го видяла, та го спасили. За жалост, след злополуката ослепява, но като по чудо след три месеца проглежда наново. Докато седял вкъщи, баща му се занимавал с него и му рисувал – от цифрата две правил патица. Това била и първата смислена рисунка на малкия Стайо – патицата, затова тази птица често я има в картините му днес.
“От патката съм тръгнал, тя ми е била първият модел, тя ме води”, намига с усмивка Стайо. Всъщност всяка една картина от настоящата му изложба носи иронията и закачката на житейските нелепости. А заглавията са красноречиви. В “Горещ сериал” пищна гола мома, излегната на диванчето, е вперила жадно очи в телевизора. В “Клеопатра” Рубенсова булка се къпе в обора в компанията на крава.

“Разголената ми душа танцува и пее” пък изобразява танцьорка, извиваща разголена снага пред селските мъже.
“Така ме е създала природата, че да гледам на живота от веселата му страна. И ми е готино, когато хората се усмихват на работите ми”, споделя Стайо Гарноев. Любопитното е, че единствено в платното, чието име носи и цялата изложба – “Мъжки времена”, се виждат голите фигури на момци и юнаци, на попа, кмета и даскала.
“Може да се каже, че това е жалба по мъжките времена, защото аз съм роден в такъв край, откъдето тръгват истории и легенди за комити, за достойни хора, докато днес малко истински мъже са останали. Изнежи се човечеството, няма я борбеността, а само някаква алчност за забогатяване”, смята творецът. Друг белег на работите му е, че самият Стайо присъства или като художник, или като наблюдател, или като участник в почти всяка творба.
“Питали са ме: толкова ли съм болен от нарцисизъм. Не, не съм и това, че съм в картините, не е дори като подпис, а моето присъствие. Аз съм в моя свят – хубав или лош, искам да съм в него. Но пък в работите ми лош свят няма, даже с дявола си пия ракията”, засмива се Стайо Гарноев.
За съжаление, съгражданите му не са виждали негови работи вече 6 години, а той се зарича повече да не подрежда изложба в Панагюрище.
“Това е в знак на протест. Преди време Общината получи дарение от картини на най-големите български живописци, но те гният в едни помещения. Бях номиниран за творец на годината в Панагюрище, но и наградата отказах”, ядосва се на безхаберието Стайо. Но пък е доволен, че с откриването на изложбата си в Стара Загора е намерил тук свой нов дом и  приятели.
“Това е богатството да правя изложби, срещам се с интересни хора. Хубаво е, когато хубавите неща се сбъдват и дано то да е по-често”, каза за финал Стайо Гарноев.

Информация: вестник Новината