Лекоатлет № 1 на Стара Загора: Алън Джонсън е моят идол, искам да съм като него

Милен Пасков е роден на 22.12.1986 г. в Стара Загора. Завършва основното си образование в СОУ „Железник”, а средното – в СУ „Тодор Каблешков”. През 2009 г. е приет за студент в Тракийския университет със специалност “Бизнес икономика”.  През 2000 г. Милен започва да тренира лека атлетика при първия си наставник Елена Жекова. През 2005-а той сменя треньора си и заминава за Враца, където работи под ръководството на Илиян Пищиков (треньор на двукратната европейска шампионка на 100 м с препятствия Светла Димитрова).

След една година тренировки и незадоволителни резултати Пасков сменя отново треньора си и се завръща в Стара Загора при София Събева. Именно под нейно ръководство Пасков постига и най-добрите си резултати до момента (шесткратен шампион на България на 110 м и 60 м с препятствия, пето място на Балканските игри, шесто и седмо място на европейските купи в Талин и Милано. През 2007 г. и 2008 г. Пасков е избран за Спортист на годината на Стара Загора, което го прави и единственият, печелил приза две поредни години.

– Mилене, по Нова година говорихме, че носенето на 2 дини под една мишница – следването в Тракийския и атлетиката, не е твърде сложен процес за теб. Продължаваш ли да се справяш все така добре?

– Принципно винаги е трудно да се правят две неща едновременно, нo мисля, че се справям. Миналата седмица взех последния си изпит и сега мога да мисля само за атлетиката.

– Миналата седмица спечели 3 медала от Държавното първенство в Сливен. Можеше ли някой от тях да е златен?

– Три медала са си три медала, но лично за себе си не съм доволен, особено от 110 метра с препятствия. Подготовката ми беше насочена изцяло към тази дисциплина и имах много по-големи очаквания. Медалът трябваше да е златен именно там. Знаех, че мога да направя добър резултат и да спечеля златото, но направих грешки преди и по време на бягането, и загубих много. Сега ще търся още стартове, за да си реализирам резултата. Тази година многото контузии ми попречиха да се подготвя добре за 400 м пр. и от резултата там съм доволен. Колкото до щафетата 4х400 м има още три поста, така че медалът е колективен и благодаря на съотборниците си за доброто им бягане.

– Като че ли ти и Мартин Арнаудов сте единствените български класни бегачи на 60 и 110 метра и ако е така, не е ли твърде жалко и не ти ли пречи липсата на конкуренция?

– Конкуренцията винаги ражда добри резултати, така че би било хубаво да има повече добри препятственици. С Мартин сме на почти едно ниво, което ни помага да се развиваме, но се надявам в следващия старт аз да съм на по-високото стъпало.

– Шест държавни титли на 60 и 110 м с препятствия не звучи никак лошо. Има ли какво още да постигнеш в България?

– Има много още, което мога да постигна  в България. Първото и най-важното за мен е да сляза под тази 14-секундна бариера на 110 м пр., след това да гоня вече участията на големите първенства. Не на последно място е да се опитам да подобря националния рекорд на Живко Виденов, който е 13,33.

– Вярно ли е, че напоследък все повече се ориентираш към бягането на 400 м с препятствия?

– Не мисля, че се ориентирам към това бягане. Винаги съм се готвил за 110 м пр. и ми е основна дисциплина. В началото бягах 400 м пр., защото треньорката ми така искаше (София Събева, б.а.), а тя има 6-о място на световно първенство за девойки. В началото никак не харесвах бягането (смее се). Сега го бягам за удоволствие, но никога не се знае – може да ми стане и основна дисциплина.

– В коя от трите дисциплини смяташ, че би могъл да се развиеш най-добре?

– 110 м пр. Знам, че мога да се развия и ще направим всичко по силите ни със Софчето и ръководството на клуба да покажем по-добри резултати.

– Как всъщност започна да се занимаваш с лека атлетика?

– Този въпрос ме връща 11 г назад (смее се). Сестра ми кандидатстваше в Симеоново и ходих с нея да бягам. Започна да ми харесва и с майка ми, след като завърших седми клас, решихме да кандидатствам в спортното училище с лека атлетика, въпреки че бях приет в езиковата гимназия и строителния техникум.

– Тренирал си при наставника на Светла Димитрова – Илиян Пищиков. Какво научи от него?

– Може би най-важното нещо, което научих, е да се държа като абсолютен професионалист.

– Разбирате ли се с настоящата ти треньорка София Събева и какви са реалните цели, които гоните?

– Разбира се. Много е важно да има разбирателство между треньор и състезател. Изградили сме страхотни взаимоотношения, затова има и резултати. Целите ни са покриването на нормативите за големите първенства, а защо не и повече.

– Преди около 2 години си спомням, че, когато великата Йорданка Донкова беше в Стара Загора, ти стоеше и сякаш не вярваше на очите си, че тя е пред теб. Успя ли тогава да поговориш с нея и получи ли някакви съвети?

– Беше страхотно да се запозная с най-бързата препятственичка за всички времена. Питах я много неща, на които тя ми отговори и получих ценни съвети. За съжаление, тя не се занимава с треньорска дейност, от което, мисля, че българският спорт губи. Наскоро се запознах и с Петър Петров, който е участник на два поредни олимпийски финала и има бронзов медал от игрите в Москва на 100 метра с личен резултат 10,13 секунди, което до ден днешен е рекорд на България. Дори си взех автограф от него. Много е хубаво да се докоснеш до големите идоли на България.

– Отскоро в “Берое” е Николай Атанасов-Джоко. Какво полезно би могъл пък да научиш от него?

– Джоко е изключително опитен състезател. Давал ми е много съвети, още преди да дойде в нашия клуб. Дори след последното състезание дойде да ме окуражава и да ми подскаже, че светът не свършва с това бягане. Изключително съм му благодарен, че ми помага, пък и не само на мен.

– Кой ти е любимият атлет и защо?

– Великият и неповторим Алън Джонсън. Харесвам го, защото е постигнал всичко в атлетиката и показа изключително дълголетие с много добри резултати. Искам да съм като него.

– Освен на пистата, имаш изяви на модния подиум. Имаш ли планове за по-сериозна заетост като модел?

– Това си остава само хоби. Атлетиката е на първо място.

– Неотдавна участва в един музикален видеоклип. Как се реши и интересно ли ти беше?

– Не се реших трудно. Беше забавно, пак бих го повторил, ако имам време.

– Друго хоби, освен модата?

– Не. Ще станат прекалено много дини (смее се). Както казва треньорката ми, “не може навсякъде да си номер 1”.

– Носи ти се славата на един от най-желаните ергени в града. Остава ли време да обръщаш внимание на фенките?

– Не съм сигурен, че това е истина (смее се). Знаеш, че не коментирам личния си живот. Само ще кажа, че нещата там са си нормални и имам приятелка – както, може би, всеки нормален младеж на моята възраст.

Интервю: вестник Новината