Чуждите инвестиции в България намаляват

Чуждите инвестиции, които са очаквана глътка въздух за икономиката, продължават да намаляват. За периода януари – април 2011 г. те са отрицателни на -62.5 млн. евро при увеличение от 378.9 млн. евро през същия период година по-рано. Само през април те са на минус с 2.8 млн. евро, a през същия месец на миналата година са се увеличили с 326.2 млн. евро, показват данните на БНБ.

Само за един месец български фирми са изпратили в чужбина 254 млн. евро. Близо наполовина по-малко -130 млн. евро, са изтеглили от депозити задграничните компании. На годишна база по този показател има забавяне, показват данните на БНБ.

Привлеченият през януари – април 2011 г. дялов капитал възлиза на 234.7 млн. евро. Той е по-нисък с 56.2 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2010 г. Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти обаче леко нарастват. Те са 52.1 млн. евро при 49.9 млн. евро за януари – април 2010 г., пише вестник Пари.

Най-големите нетни преки инвестиции в страната за първите 4 месеца на годината са на Австрия -116 млн. евро. На второ място е Кипър с 46 млн. евро, a на трето – Испания с 35.7 млн. евро.

Нетните плащания към Германия и Великобритания са по над 108. млн. евро, a за Япония са 50.3 млн. евро. Отрицателните потоци се дължат основно на нетни плащания по вътрешнофирмени кредити в съответствие с погасителните планове на предприятията, посочват от БНБ. По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари – април 2011 г. се увеличават с 24.5 млн. евро, при увеличение в размер на 38.8 млн. евро за януари – април 2010 г.

„Нормално е едни инвестиции да влизат в страната, а други да излизат. Проблемът е обаче, че навлизащите не се увеличават и са основно във ВЕИ сектора, където има добра нормативна база, гарантираща възвръщаемост на вложенията, и в молове. Липсват обаче производствени инвестиции”, коментира заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Според него ниските данъци у нас не може да са единственият стимул, на които да се разчита като предпоставка за чужди инвестиции у нас. „Трябват още инфраструктура, добре работеща съдебна система, както и гаранции за правата на външните инвеститори”, допълни Колев.
Той обясни, че регулациите у нас се подобряват, но инвеститорите не са се разбързали да влагат парите си в България заради бюрокрацията, престъпността, корупцията и липсата на добра защита на тяхната собственост. Всички тези проблеми според Колев трябва да се преодолеят, за да има значителен ръст на инвестициите. В същото време обаче България може да извади ползи от сравнението с Гърция например. „В сравнение с други страни от региона, например на фона на Гърция, страната ни изглежда. доста по-добре”, коментира заместник-председателят на БСК и допълни: „Макроикономическите ни показатели са доста добри и това може да стане причина за увеличаване на чуждите инвестиции.” Според Колев някои фирми може да се изнесат от южната ни съседка и да преместят бизнеса си в България. Той обаче не очаква големи инвестиции извън ВЕИ сектора.