Курортът на Стара Загора – без канализация

Малко след 9 часа 52-годишната Мария Ашарова от Сандански си пие сутрешното кафе в центъра на Старозагорските минерални бани. Страхотно се чувствам тук, до неделя ще стоя, пристигнахме цяла група от Сандански. И там имаме хубав климат, но тук е спокойно и приятно, обяснява гостенката на курортното селище пред екипа ни, докато отпива глътките от ароматната напитка на сянка и на чист въздух.

Докато леля Мария си пие кафето, цял поток от хора от третата възраст се изсипва от прашен автобус на спирката и подобно на туристическите групи, движещи се по точно определен маршрут, поема към сградата на банята.Възрастните жени хем не бързат, хем искат да стигнат преди да е станало прекалено горещо, в същото време разменят по някоя приказка.

„Ох, дано да няма хора на касата, че да не чакаме много“, добронамерено мърмори възрастна жена на дружката си. Разправят, че се качили от Стара Загора и дошли специално заради банята. Едната от тях щяла да направи сефтето на къпането с минерална вода едва сега. Другата е идвала и е доволна: и екскурзийка си прави, и за здравето си се грижи.
„Колко струва ли? Едно време беше 20 стотинки, а сега входът е 2 лв., но пак има хора“, коментират отвън насядалите по пейките.
Докато едните се ободряват с лековитата вода вътре, то други си чакат реда, за да напълнят бутилките от чешмите пред сградата на банята.
В същото време в паркче бай Христо прави ентусиазирано сутрешната си гимнастика. Сред аромата на дърветата и растителността, и под едва прокрадващите се през клоните слънчеви лъчи човекът гордо-гордо маха с ръце и движи тяло в ритъма на ежедневните си упражнения, без да се смущава от минувачите.
Детски гласчета пък огласят района около Санаториалната детска градина № 16- приятно място за отдих и занимания на малчуганите благодарение на проекта „За децата на Стара Загора – с отговорност и любов“.

Такива гледки и гласове обикновено посрещат гостите на спокойното и зелено село. Но Баните не са като останалите селища в областта – това е курортът на Стара Загора. За човек, който идва за първи път, ще му се стори, че тук си има от всичко. Кокетни луксозни и не чак толкова скъпи хотели, вили и приятни къщурки, места за отдих и развлечение, магазинчета за хранителни стоки. Май-май липсват само доскоро висящите на пилоните в центъра две знамена – българското и европейското, не заради друго, ами защото лоши люде са ги отмъкнали преди 15-ина дни.

Уникално място с минало и бъдеще

„Това е уникално място, което тепърва предстои да се развива. Дано да съумеят да се запазят зелените площи, защото на хората, които идват да почиват, им харесва това, че има големи паркови площи, езеро, река, която си тече целогодишно, има какво да се види и човек да релаксира. Уникалността тук е заради минералната вода и климата. Въздухът е подходящ за заболявания на дихателните пътища“, обяснява Станчо Станев, който е втори мандат кмет на Старозагорските минерални бани, първия – издигнат от Земеделски народен съюз, а след това избран като независим кандидат.
270 са регистрираните с постоянен адрес жители на курортното селище, отделно около 150 са тези с настоящ адрес.  
„Типично курортно селище, през годините тук има около 30 построени обществени сгради, които са почивни станции, както и минерална баня. Проблемите на местните хора са каквито са и другаде по селата“, жалва се кметът, като обяснява, че основният си остава липсата на канализация на селището.
„Има изградена канализация, но тя обхваща повече хотелите. За местното население тя не е направена. В момента имаме готов проект за канализация на цялото селище и за изграждане на пречиствателна станция, но не можем да намерим финансиране по европейските програми, защото изискванията са за селища над 10 000 жители, а ние с местното население ставаме около 800 души, легловата база на хотелите е около 1100. Дано да има промяна в изискванията на европейските институции и ние да успеем да се включим“, таи надежди Станев.

Най-лековитата местност

Мястото, заредено с позитивна енергия и природна атракция тук, е местността Богородичната стъпка.Хората вярват, че, като я посетят, ще се излекуват от болести. В скалата има вдлъбнатина, наподобяваща човешка стъпка. Според легенда, край скалата са минали римляни, които измъчвали християнин. Той мъжествено издържал на мъките и униженията. На небето блеснала гръмотевица и се явила Света Богородица. Трогната от вярата му, тя се спуснала с младенеца на ръце и стъпила върху скалата. В коритото, което се образувало, тя изкъпала малкия Иисус.
Тук с помощта на дарители е построен малък параклис „Рождество Богородично“. По пътя до местността има скамейки и масички, маршрутът не е тежък и е предпочитан от хора от цялата страна. Другите хубавини наоколо са парковете, езерото и басейните.
„Скоро ходих на обиколка край езерото, където имаше големи компании, никъде нямаше нито една хартийка, явно съзнанието ни започва да се променя. Не се ли грижим сами да съхраним природата, няма как да се оправим“, разсъждава Станев.
Курортното селище разполага с два открити басейни към почивни станции. Общинският плаж щеше да увеличи бройката на водни атракции под небето, но от години стои безлюден.
„Амортизирано е всичко, може да се оправи, но са нужни много пари. Инвеститор, който да вложи средства и да направи нещо съвременно и атрактивно още не се е появил, но дано да се случи“, надява се кметът.

Местните – свидетели на Менделсон

Все повече са двойките, които подписват граждански бракове преди сватбените си тържества в курортното селище. Дали в градината пред ресторанта или вътре, често през уикенда Мелденсон и клаксоните на сватбарските автомобили огласят селото. Оживлението напомня емоциите преди години.
„Тук имаше не по-малко от 25 почивни станции, отделение за посттравматични заболявания, имаше здравен участък, курортна поликлиника, а на втория етаж на банята имаше отделение с физиотерапия“, разказва Ради Радев, който е бил тук медицинско лице над 43 години.
„Прегледал съм не по-малко от 150 000 жени, докато работех. Тогава се държеше много на профилактиката. За съжаление, сега не е така“, разсъждава мъжът.
Най-близкият курорт за старозагорци няма дори кино – някога двата салона са се пълнели с почиващи, гости на селището и от местните.
Още обаче не са изчезнали мераклиите за доброволен труд в полза на селището. Това са местни жители, които от раз се втурват да помагат. „Миналата година Общината ни отпусна пари за пенсионерския клуб, но ние го съборихме почти изцяло. Детската площадка е изградена с доброволен труд“, припомня кметът.

Информация: вестник Новината