Ате пласт – Стара Загора – успешен модел за семеен бизнес

Старозагорската фирма Ате пласт е създадена през 1994 г. като ООД с равни дялове на Мария Жекова и съпруга ѝ Живко Жеков. Двамата започват с търговия с полиетиленово фолио, но през 1996 г. фирмата се разраства и преминава към собствено производство на полиетиленово фолио. Днес Ате пласт продължава да е семейна фирма с над 130 души персонал.

В Ате пласт работят също синът Иво Жеков, който е завършил МИО, както и дъщерята Теодора Желязкова (тя е взела фамилията на дядо си), която е макроикономиист. В момента и двамата специализират техническа магистратура за опаковки. Иво е женен и има две момчета – Живко на 11 г. и Тодор на 6 г.

– Г-жо Жекова, как се променя обликът на Ате пласт в годините?

Мария Жекова: През 1996 г. получихме предложение от наш партньор да направим съвместна фабрика за производство на полиетиленово фолио извън България, но той се отказа и започнахме сами. Преди няколко дни правихме програма за снабдяването със суровини за юни и тогава изведнъж си дадох сметка колко много са се променили нещата през годините оттогава досега. Промениха се клиентите ни, суровините с които работим. Навремето ЗАПОЧНАХМЕ С ПРОДУКЦИЯ ПРЕДИМНО ЗА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, след това за строителството, за индустриални нужди. В момента голямата динамика наложи производство изключително за индустриални цели – хранително-вкусова промишленост, текстилни, стъкларски заводи. Тъй като България в момента е най-вече консуматорска държава и ние, производителите, сме като бели врани, 80 процента от продукцията ни е за износ. А това променя целият ни начин на работа. Търсим доставчици, партньори и фирми от ЕС, защото бизнесът с тях ни позволява ДА НЕ ПЛАЩАМЕ ДДС И ДА УВЕЛИЧАВАМЕ ОБОРОТНИЯ СИ КАПИТАЛ. Това обаче намалява работата на българските фирми, които предлагат суровини. След кризата нещата много се промениха. Според мен, вече се наблюдава стабилизиране на пазарите и предполагам, че то ще се усети догодина от българите.

– Как децата влязоха в семейния бизнес? Вие ли настоявахте за това?

Мария Жекова: Когато започнахме бизнеса си, синът ни беше в езиковата гимназия. Съпругът ми знаеше английски, но аз не и той ми беше преводач. Още от първите ни факсове и писма е наясно със спецификата на нашия бизнес. Когато завърши и се ожени, започна работа по европейска програма на социалното министерство в Стара Загора, но бързо напусна и дойде да работи във фирмата.
ДЪЩЕРЯ МИ ДОЙДЕ, КОГАТО ПУСНАХМЕ 5-СЛОЙНАТА ИНСТАЛАЦИЯ, която все още е уникална за Балканския полуостров. Тогава ни трябваха хора, владеещи чужди езици, за да можем да започнем продажби в чужбина. Уговорката беше да е временно, но и до ден днешен е тук и на нея дължим добрия пазар.

– Семейният бизнес има предимства, но сигурно и недостатъци. Какви са те?

Мария Жекова: Определено предимство е безрезервното доверие на хората около теб. СЪС СЪПРУГА МИ ВЕЧЕ ИМАМЕ 37 Г. БРАК. Като едно цяло сме, даже мислим по един и същи начин. Слава Богу, възпитали сме децата си в труд, и двамата работят страшно много, по 12 часа на ден, че и повече. Всеки от тях би могъл да управлява бизнеса. Не страдаме от притеснения за предателство, за това дали нещо може да се случи зад гърба ни.
Недостатък е, че в семейния бизнес по-трудно се управляват хората. Българинът като че ли се дразни малко, когато вижда, че едно управление е фамилно. Освен това, имаше един период, когато заради това, че всеки ден цялото семейство сме заедно, на празниците започнахме да се разделяме. Сега обаче пак започнахме да се събираме заедно на празници. Недостатък на семейния бизнес е и това, че ТОЙ НЯКАК СИ НИ КАПСУЛИРА. Ние, четиримата, сме си само достатъчни в общуването, сами търсим решения на различни казуси, даваме си съвети помежду си. Хубаво е, че в ръководството на фирмата имаме млади и перспективни хора, които много ни помагат.

– Теодора, оказа ли влияние семейството за завръщането Ви в Стара Загора?

Теодора Желязкова: Естествено, семейството оказа влияние. През 2003 г. те имаха нужда от мен. УЖ ВРЪЩАНЕТО МИ БЕШЕ ЗА МАЛКО И аз исках, както повечето млади хора, да остана в София, но бях необходима тук.

– Не си ли омръзвате понякога, след като и у дома, и вкъщи сте постоянно заедно?

Теодора Желязкова: Всеки от нас си има собствена работа и ангажименти. Понякога не се засичаме във фирмата изобщо. Лошото е че, ние сме и колеги. Трябва ДА СЕ НАУЧИМ ДА РАЗГРАНИЧАВАМЕ ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОТ СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, не бива да ги смесваме. Връзката, която имаме помежду си обаче, ни сплотява винаги в трудни ситуации.

– Иво, а Вие защо се отказахте от министерска работа и предпочетохте семейния бизнес?

Иво Жеков: Не знам как е в момента в държавните структури, надявам се нещата да са се променили, но по мое време нищо не работехме и само получавахме едни пари. След 6 месеца държавна работа РЕШИХ, ЧЕ ЩЕ СИ ЗАГУБЯ ВСИЧКИ ТРУДОВИ НАВИЦИ И НАПУСНАХ. Семейната фирма е стабилна, ръководството е сплотено, по-лесно намираме консенсус за решения. Е, има си и недостатъци. Ние сме и колеги. Понякога ни поомръзва да сме заедно непрекъснато.

– А карате ли се понякога?

Теодора Желязкова: Естествено, но ТОЧНО ЗАЩОТО СМЕ СЕМЕЙСТВО, СИ КАЗВАМЕ ВСИЧКО ДИРЕКТНО, независимо че може да се конфронтираме по определени въпроси. В несемейна фирма това не би могло да се случи.

Мария Жекова: Независимо обаче, че понякога можем да си кажем и тежки думи, взаимоотношенията помежду ни си остават същите.

– Г-жо Жекова, остава ли Ви време за внуците?

Мария Жекова: Съжалявам, че ми остава толкова малко време за тях. Опитваме се да прекарваме празниците и почивните дни заедно. Но ИНТЕРЕСИТЕ НА ГОЛЕМИЯ ВЕЧЕ СА СЪВСЕМ РАЗЛИЧНИ. Като се видим, той е вечно с телефона, с фотоапарата, край компютъра. Такива са децата сега. От миналата година въведохме практика 10 дни през август цялата фирма да почива. Много е удобно, но е минус за нас, защото не можем да отидем да почиваме с внуците. По същото време те ще бъдат с майка си и баща си. Затова ще опитаме да отидем някъде на българското Черноморие с тях през юни.

Интервю: вестник Национална бизнес поща