Стефан Дамянов: Казанлък увеличи бюджета си над два пъти за периода 2004 – 2011 г.

Община Казанлък се развива много добре, усвоява средства по оперативните програми на ЕС, привлича крупни външни инвеститори. Стремим се и обикновеният човек да не бъде излъган в очакванията си, казва кметът на община Казанлък Стефан Дамянов.

– Г-н Дамянов, как се отразиха на община Казанлък икономическата криза и бюджетните рестрикции, предприети във всички области?

– Въпреки финансово-икономическата криза бих искал да споделя, че община Казанлък се развива много добре, усвоява средства по оперативните програми на ЕС, привлича крупни външни инвеститори. Вероятно не сме успели да свършим всичко, което очакват от нас гражданите, но всички разбираме, че кризата ни изправи пред предизвикателства, за които никой не беше подготвен. Въпреки това се стремим обикновеният човек да не бъде излъган в очакванията си.

Сред най-мащабните обекти, реализирани през 2010 г., са ветрогенераторният парк в местността “Бедек”, като външната инвестиция е в размер на 170 млн. евро. Успешно бе завършен и Интегрираният воден проект, етап 1 на обща стойност близо 6,5 млн. лв. Изградена бе канализационна и реконструирана водопроводна и пътна мрежа в кв. “Хр. Ботев” и тласкател в с. Овощник, които до този момент нямаха канализационна мрежа. Това е най-големият инфраструктурен проект на общината.

– Какво е нивото на безработица в общината и кои са факторите, които оказват влияние върху нея?

– Безработицата в общината бе с най-висок ръст през 2003 и 2004 г. – 15,2% при 10,4% за област Стара Загора, а средната работна заплата бе 195 лева при 248 лева за страната. Това бяха най-трудните години на прехода. Произвежданите в предприятията на територията на общината продукти бяха загубили сериозен дял от пазарните си позиции и съответно приходите от износ бяха силно редуцирани. Лошо проведената приватизация и липсата на структурна политика в развитието на основните отрасли бе сериозен удар срещу регионалната икономика. Спадът на специалното производство бе под нивото на 1970 г., съответно много голяма част от персонала на “Арсенал” бе освободена. В хидравликата поръчките бяха намалели 10 пъти, в текстила – 6 пъти. В селското стопанство продукцията бе едва 48% от тази през 1989 г. За да се справим с това състояние, беше логично първият мандат да мине под знака на стабилизирането и подобряването на икономиката на общината.
Общината подпомогна работата на фирмите чрез завършване на газификацията на града и региона – тогава природният газ бе 4 пъти по-евтин от мазута.

В периода 2006-2009 г. редица фирми в машиностроенето, туризма и услугите, които  разкриха над 3500 нови работни места. Заработиха нови предприятия, навлязоха големи търговски вериги. Над 14 фирми разкриха нови цехове за услуги, в “Българска роза – Севтополис” заработи нов супермодерен завод. Създадохме две промишлени зони, а икономическата активност в общината позволи развитието на строителния отрасъл.
Това снижи ръста на безработицата до 4,5% през 2008 г. и на 7,02% в края на 2010 г. и даде възможност на жителите да имат по-сигурни доходи за своите семейства.

– Какви са резултатите от усвояването на европейски средства в региона? Къде са насочени потенциалните възможности?

– Стратегията за икономически реформи за развитието на общината постави като приоритет усвояването на средства от предприсъединителните фондове, а след това и по оперативните програми на ЕС. Бяхме една от първите общини в страната, отговорили на необходимите условия за усвояването на тези средства, и успяхме да спечелим редица проекти. За този период усвоихме средства, които надхвърлиха 60 млн. лева. Една от основните задачи в стратегията за развитие на икономиката в община Казанлък бе да отделим особено внимание на наши и външни инвеститори. Водещи наши фирми с големи инвестиции са “Арсенал” АД, “М+С Хидравлик”, “Пещостроене” АД, “Казанлък” АД, “Кълвача Инвестмънт”, “Никдим” АД, “Българска роза – Севтополис”, “Катекс”, “Промон” и др.
Определящо място в инвестиционния процес имат външните компании като “Ветроком” АД, “БИЛЛА”, “Кауфланд”, “Пени маркет”, “Промет сейф”, BCI и др.

– Кои са основните проекти, които са общественозначими за хората и за общината?

– През периода 2003-2011 г. бяха осигурени средства за социализация, консервация и изграждане на пътна мрежа по проект “Долината на тракийските царе” (4 700 000 лв.). По програма “Красива България” обновихме градския площад “Севтополис” и предгаровия площад. Извършихме саниране и обновяване на храм “Св. Пророк Илия” – 176 000 лв., ремонт на читалище “Искра” – 292 000 лв.
Изградихме водопровод и канализация на ул. “Чаталджа” за 838 000 лв. по програма ФАР. Усвоихме средства за колектор в промишлената зона, оптимизиране на училищната мрежа, саниране на училищни сгради, изграждане на Дневен център за деца с увреждания, реконструкция на Дом №2 за възрастни хора и др., които бяха осигурени с проекти пред ПУДОС към МОСВ, чрез национална програма към МОНМ, фонд “Енергийна ефективност” към МИЕТ, към МТСП, програма ФАР. В последния месец на 2010 г. община Казанлък се поздрави с още един спечелен проект – въвеждане на мерки за енергийна ефективност в 7 казанлъшки училища на стойност 3 566 992,58 лв. Работим по проект за над 4 млн. лв. за болницата в града. Сметките показват, че в този период общината е осигурила на 1 лв. местни приходи над 4 лв. от външни инвеститори и от средства на eврофондовете.
Резултатите за периода 2004-2011 г. показват, че сме увеличили бюджета на общината над два пъти. Местните приходи също са увеличени над 2 пъти.

– Г-н Дамянов, днес в Казанлък започват Празниците на розата. Какво ще добавите за тях?

– Празникът на розата в Казанлък стана на 108 години, а от 1968 г. конкурсът за най-красивата казанлъшка абитуриентка се провежда всяка година без прекъсване. За 7-и път малките казанлъчанки се явиха на конкурс за титлата Мини Мис Царица Роза. През последните няколко години набра скорост и конкурсът “Мис Долината на розите”, в която участват момичета от целия Подбалкан.
Празничните дни винаги са изпълнени с трепетно вълнение за нещо ново и непоказвано досега. И тази година община Казанлък, фондация “Българска роза” заедно с инициативни казанлъшки фирми представят на своите съграждани и гости поредица от новости. За младите хора в парк “Розариум” още от 24 май стартира поп и рок фестивалът Hope Music Festival.
3 юни е ден на официални тържества, като издигане на националното знаме и сесия на ОбС. Лежерен елемент в деня внася поредната изненада – фестивалът на тракийското вино “Розе” в ИМ “Искра”, където над 20 български изби ще показват майсторлък. Вечерта е тържественото коронясване на Царица Роза 2011, а “Шато Копса” ще разлива вино за почитателите на красотата, на божествената напитка и доброто настроение.
На 3 юни ще бъде подписана Харта за приятелство между Казанлък и френския град Грас. По този повод в града ни пристига официална делегация от Франция, водена от кмета на Грас и сенатор на департамента Алп Маритим г-н Жан-Пиер Лелю.

Специално внимание на тазгодишния Празник на розата ще отдели посланикът на Френската република Н.Пр. г-н Филип Отие, който ще присъства на подписването на Хартата между двата града. На 4 юни от 17.00 часа Н.Пр. г-н Отие ще открие заедно с кмета на общината новата сграда на културно-образователния център на “Алианс Франсез Казанлък – Сент – Ерблен”.

Побратимените и приятелските на Казанлък градове ще бъдат представени с делегации от Надканижа, Унгария; Търговище, Румъния; Дзинан, Китай; Фукуяма и Хирошима, Япония; Верия, Гърция. Концерти, изложби, книги, конкурс – това са накратко богатите на събития 3, 4, и 5 юни.
С изненада започва 5 юни – изложение на нови автомобили на паркинга зад универмага. След него в градините над Института по розата ще видим прекрасните ритуали розобер и розоварене. Точно в 12 часа започва празничното шествие в централната част на града. Шествието ще премине под мотото “Да опазим Земята”. След челния блок, включващ избраните царици на цветята, един след друг ще дефилират детският, младежкият, спортният блок, Весел Казанлък и фолклорните състави.

Каним всички приятели и гости на Казанлък да вземат участие в празниците!

Интервю: вестник Дума