- 31.05.2011
- Posted by: admin
- Category: News
Примерът на успелите жени в България ще въвлича все повече дами в управлението, казва Галина Стоянова, зам.-областен управител на Стара Загора. Не мисля, че трябва да има квотен принцип в управлението. Виждам, че нашето общество постепенно узрява за това жените да бъдат оценявани по достойноство в управленската йерархия, допълва Галина Стоянова.
– Госпожо Стоянова, лесно ли е в България една жена да заеме висока управленска позиция?
– Според мен, когато човек носи своите качества и способности, трябва да бъде оценяван според тях, независимо от пола си. При мен се получи точно така. Бях директор на дирекция в община Казанлък, секретар на община Казанлък и сега съм заместник-областен управител. В моя житейски и професионален път съм била оценявана справедливо, независимо че съм жена. Щастлива съм от факта, че хората от които зависи моето професионално израстване до момента са заложили на професионализма ми, на това че съм екипен човек и мога да работя успешно. Не мисля, че трябва да има квотен принцип в управлението. Виждам, че нашето общество постепенно узрява за това жените да бъдат оценявани по достойноство в управленската йерархия. Точно успелите жени в управлението на България през последните години ще дадат тласък в този процес, а не въвеждането на задължителни квоти.
– Вие отговаряте за ресор култура и туризъм в екипа на старозагорския областен управител Йордан Николов. В Стара Загора скоро ще отвори врати първия в страната Музей на религиите. Какви други културни проекти ще бъдат реализирани в региона?
– Община Стара Загора получи безвъзмездно 4 имота от Министерство на културата. Това са двата антични комплекса – при западния портал и в южната част на крепостта Августа Траяна, античната подова мозайка на бул Ген. Столетов и Неолитните жилища. Стара Загора очаква да получи финансиране в размер на 6 млн. лв. за тези обекти. Това стана възможно, след като през юни миналата година областният управител Йордан Николов издаде за имотите актове за публична държавна собственост, с които се предоставят правата за управление на Министерство на културата. След неговото мотивирано предложение и решение на Общинския съвет, последва решение на МС, с което от МК се отнема поради отпаднала нужда правото на управление на имотите. По този начин историческите обекти се включват в рамките на проекти по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП Регионално развитие 2007 – 2013. На община Казанлък бяха предоставени осем тракийски гробници на нейна територия и така тя също получи възможност да кандидатства по ОП Регионално икономическо развитие с проектно предложение Развитие на туристически атракции в долината на тракийските царе. По този проект Казанлък очаква да получи около 3 млн. лева. Ще бъде направена социализация, укрепване на останалите гробници в долината освен Голяма Косматка. Казанлък е добър пример за усвояване на средства за развитие на културния туризъм. Един от малкото спечелени проекти в България по финансов механизъм на европейското икономическо пространство е на община Братя Даскалови. Проектът касае археологически проучвания в трако-римския династичен център в района на Чирпанските възвишения и стойността му е над 300 000 евро.
– Кои ще бъдат приоритетите в развитието на Стратегията за развитие на туризма в Старозагорски регион?
– Ние първо трябва да уточним какви са стратегическите ни цели за развитието на туризма в региона и тогава да изработим страгическия документ. Събрали сме добър екип от Стара Загора, ще привлечем и специалисти от Министерство на културата и Минестерство на икономиката, енергетиката и туризма. В края на април имахме заседение, на което определихме как трябва да изглежда културния календар на културно-историческите обекти и атракции в региона. Разполагаме вече с пълна информация и искаме в средата на годината да имаме такъв културен календар за област Стара Загора. Културният календар ще бъде публикуван на сайтовете на всички общини, на Търговско-промишлена палата – Стара Загора, на туроператорските фирми. Започнахме подготовка и за национално допитване за десетте най-атрактивни културно-исторически обекти на Стара Загора, които да бъдат подредени от гражданите по значимост. През есента ще направим и регионална туристическа борса, на която да има участие и на туроператори.
– Госпожо Стоянова, кои са общините с най-добро икономическо развитие в региона? Засилва ли се инвеститорския интерес през 2011 г. ?
– Общините с най-добро икономическо развитие са Стара Загора, Раднево, Гълъбово и Казанлък. Най-големите чуждестранни инвестиции през последните две години са направени в региона на Стара Загора. Този факт се дължи най-вече на изграждането край Гълъбово на топлоелектрическата централа, собственост на енергийната компания AES. Общата инвестиция в обекта е 2,5 млрд. лева. Инвестицията през 2010 г. е в размер на 540 млн. лв. и това представлява 30% от общия размер на чуждестранните инвестиции в България за годината. Значими инвестиционни проекти се изпълняват и в другите дружества от енергийния сектор. Сред тях са дейностите за модернизация на енергийните блокове на ТЕЦ Марица Изток 2 и изграждането на СОИ, ремонтната програма на Мини Марица-изток, която през 2011 г. е в размер на 88 млн. лв. Отличие за инвеститор на годината получи и Ветроком ЕООД. През 2011 г. се предвижда разширение на вятърния парк, изграден от компанията с нови 9 генератора с обща мощност 22,5 мегавата. Производството на електроенергия от ВЕИ привлича и други инвеститори в региона. Сред основните проекти са изградените соларни инсталации на Катекс АД – Казанлък, Севатех ЕООД – Стара Загора, Верея пласт АД и Бултех 2000. Стастиката посочва като водещ инвеститор в региона Нидерландия, следват Турция, Унгария и Германия. Повече от половината от чуждестранните инвестиции са реализирани в община Гълъбово. Община Стара Загора е привлякла почти една трета част от инвестициите за областта.
– Каква е безработицата в областта и кои са най-засегнатите общини?
– Област Стара Загора остава втора по ниска безработица в страната като изключим София- град. Средното равнище на безработица е 7,65 на сто. С най-ниска безрботица е община Стара Загора -5,56%, а с най-висока –община Николаево -24% и община Братя Даскалови -21,54%.
Интервю: вестник Пари, автор: Сашка Панайотова