- 29.05.2011
- Posted by: admin
- Category: News
В старозагорската църквица “Св. мъченици Галактион и Епистима” отец Димитър Ангелов отслужи панихида по повод 4 години от кончината на генерал Делчо Делчев.
Той беше уникална личност, гордост за Стара Загора и за България – сподели д-р Тодор Павлов.
– Имах щастието да бъда негов личен лекар и лекар на поделението, на което Генерала отдаде 33 години от живота си като командир на една трудова дивизия.
Той беше народен човек. Денонощно кабинетът му беше отворен. Зиме и лете не секваше върволицата от хора – помаци, българи, цигани, дошли за съвет или за помощ… Той помагаше с цялото си сърце на всички, без да се съобразява с партийна принадлежност, без всякакви задръжки, въпреки съскащите змии около него, така наречените векерета – Трето главно управление на Държавна сигурност – военното контраразузнаване. Те не го понасяха, а и той не ги долюбваше. Наричаше ги стражари…
Моето назначение беше определено като неговото поредно своеволие, че е назначил син на врагове. На всичко отгоре ми даде апартамент в центъра на града, срещу Стария театър, на бул. “Ленин” (б.р. – “Митрополит Методий Кусев) 31 и както и пагоните на капитан… Такъв жест е правил не само за мене, а за хиляди хора…”
Доктор Павлов разказа още, че “те” (ДС) не са му простили и при първия удобен случай са го освободили от системата през 1981 г. , пише вестник Старозагорски новини.
Генералът е преживял 12 тежки осакатяващи операции, но е бил много здрав психически и с огромно добро сърце. Дори най-големите си душмани е отминавал с равнодушие. Като вярващ източноправославен християнин, големият човек и приятел Делчо Делчев е намерил начин да поиска прошка от стотиците си приятели и от неприятелите си.
На 31 май 2007 г. в 5 часа и 22 минути на 87 години той се е преселил в по-добрия свят.
Стара Загора дари генерал Делчев не само със своята обич и признателност, но и със званието “Почетен гражданин на Стара Загора”. Но градоначалниците и местните политици не си направиха труда да го представят за най-високото държавно отличие – орден “Стара планина”, който той заслужаваше. Защото за 33 години той и неговите войници, които го обичаха като роден баща, изградиха днешния облик на градовете и селата на територията на 9 окръга в Южна България.
Панихидата беше поръчана от д-р Тодор Павлов, който присъства с цялото си семейство. Свещица за Генерала запалиха и други негови приятели и близки.