- 26.05.2011
- Posted by: admin
- Category: News
Поскъпването на природния газ ще бъде ограничено и ще е под прогнозираните от Булгаргаз 7,2 процента. Това стана ясно след редовното заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Според председателя на енергийния регулатор Ангел Семерджиев вероятно има някакво основание за увеличаване на цената на синьото гориво от 1 юли, но ДКЕВР ще търси всички възможности то да бъде ограничено.
Той не пожела да коментира дали ДКЕВР би приела исканите от „Булгаргаз” малко над 7% скок на цената, преди да е готов докладът на експертите. „Мисля,че повишението не трябва да е толкова голямо каза той. Семерджиев обясни, че при определянето на новата тарифа ще бъдат взети предвид котировките на горивата на международните пазари и валутният курс спрямо долара. Ще бъде взет предвид и недовзетия или надвзетия приход от „Булгаргаз”. През последните тримесечия „Булгаргаз” претендираше за недовзет приход от няколко десетки милиона лева, но ДКЕВР не го прие. За второто тримесечие според Семерджиев „Булгаргаз” най-вероятно няма да има недовзет приход, пише вестник Монитор.
„Очаквам сравнително по-спокойно лято по отношение на цената на газа и оттам цените на топлоснабдителните услуги”, заключи шефът на регулатора. Той обясни, че като всяко лято тенденцията за повишаване цените на горивата на световните пазари се задържа.
Топлофикациите искат увеличение на цената на услугата с до 5%, като най-голямата от тях – софийската, не прогнозира скок в тарифите за третото тримесечие.
Шефът на регулатора съобщи още, че днес ще бъде публикуван докладът за цените в електроенергийния сектор. От него ще стане ясно какви цени смята да определи ДКЕВР на трите енергодружества – ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Както и какви ще са цените, по които АЕЦ „Козлодуй”, „ТЕЦ Марица-изток 2”, ТЕЦ „AES Гълъбово” и други ще продават на регулирания пазар. Семерджиев отново прогнозира, че увеличението на крайната цена на тока ще бъде средно с 1 – 1,5 на сто.
Този процент е при отчитане на по-ниските цени на енергията от възобновяеми източници, които ДКЕВР предстои да определи на 10 юни. Тарифите на зелените мощности бяха подложени на обществено обсъждане в комисията. Предложението на регулатора предвижда цената на добития ток от слънчевите централи да бъде намалена с 25 – 30% в сравнение със сега действащата тарифа. Тази на енергията от биомаса пък се увеличава с 25 на сто. Последно цените бяха определени на 1 април, но новият Закон за енергията от възобновяемите източници задължи ДКЕВР в срок до един месец след влизането му в сила да определи нови цени, като взема предвид технологията на централите и куп други особености.
Промяната на цените доведе до сериозни критики към ДКЕВР.
На общественото обсъждане присъстваха над 50 инвеститори в зелени мощности.
Според повечето от тях новите цени и особено по-ниските за фотоволтаичните централи ще стопират голяма част от проектите. Корейската компания RES Technology дори заплаши България със съд, ако законът и тарифите не бъдат променени.
Причината е, че финансиращата соларния им парк Корейска банка за развитие ги е предупредила, че предвид променените условия има опасност да спре проекта или да преразгледа условията по него.
След общественото обсъждане шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев коментира, че намаляването на тарифите при слънчевите централи се дължи на рязкото намаляване на капиталовите разходи за изграждането им в световен мащаб. Според него, ако сега комисията не намали цените, това означава в близките 3-4 години крайната цена на тока да скочи с 10 процента.
С новата тарифа е намерен баланс между интересите на инвеститорите и потребителите, категоричен е Семерджиев.
Приеха енергийната стратегия
Депутатите от парламентарната комисия по икономика и енергетика приеха вчера енергийната стратегия на България до 2020 г. В нея е записано, че България ще изгради 2000 мвт ядрени мощности, но за разлика от първоначалния вариант на документа няма назовани конкретни проекти като АЕЦ „Белене” и/или 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Народните представители приеха предложението на колегата си Иван Иванов и от стратегията отпадна текста за сключването на дългосрочни договори за доставка на природен газ до 2020.
България е коригирала националния си план за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 2020 г. по настояване на Европейската комисия, съобщиха от пресцентъра на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Увеличени са планираните мощности за производство на енергия от вода и вятър през следващите девет години, както и делът на използваните биогорива в транспорта. Това става след като от Брюксел отправили редица забележки по изчисленията на видовете ВЕИ-технологии и поискали убедителни доказателства за прилагане на енергоефективни мерки в страната, за да се постигне дял от 16 на сто на “зелената“ енергия в общото енергопотребление до 2020 г.
Планът бе внесен за съгласуване в Брюксел на 30 юни 2010 г. без обещаната екооценка, по която се оказа, че от Министерството на околната среда и водите имат забележки. От МИЕТ пък се отказаха да я прилагат към документа, тъй като не била задължителна и нито една друга страна членка на ЕС не била внесла такава оценка.
От ЕК поискали от ведомството да преработи изчисленията си, тъй като документът е залагал два сценария за постигане на целта от 16 на сто ВЕИ-дял в енергетиката – чрез прилагане на енергоефективни мерки, при което всъщност консумацията на екоенергия би достигнала 18 процента, и без такива мерки, при което делът оставал под 16 на сто, обясниха запознати с плана и забележките на Брюксел експерти. Имало е забележки и по отношение на плановете за използване на енергията за отопление и охлаждане. Не са били харесани и сметките за използване на биогорива в транспорта, тъй като анализите на Брюксел сочели, че така не се постига задължителният 10-процентен дял на биоетанол и биодизел, с който да се зарежда общественият транспорт.
С направените корекции е нормализирано производството на електрическа енергия от водноелектрически централи. Нанесени са промени и по отношение на производството на електрическа енергия от вятърни и фотоволтаични електрически централи и централи на база биомаса, посочиха в отговор на въпроси на Mediapool от МИЕТ.
От сравнението между старите и новите данни, изпратени в Брюксел, става ясно, че с краткосрочен план до 2014 г. са увеличени плановете за мощности от ВЕЦ, фотоволтаични и вятърни централи и са намалени за централи на биомаса. В дългосрочния вариант до 2020 г. обаче ръстът е само за водните и вятърните централи, а се запазват първоначалните намерения за дела на произвежданата енергия от фотоволтаици и биомаса.
Така във вече изпратения в Брюксел коригиран вариант са заложени 3288 МВ мощности от ВЕЦ до 2020 г. в сравнение с предишни планове за 2549 МВ, за фотоволтаиците се запазва намерението за 330 МВ, при вятърните мощности увеличението е от 1256 МВ на 1440 МВ. а за биомасата остават прогнозите за 158 МВ.
За фотоволтаиците в последните месеци премиерът Бойко Борисов не пропуска възможност да посочи колко е скъпа произвежданата от тях енергия, макар от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да обявиха план за сваляне на цените на слънчевите централи.
Коригираният вариант на националния ВЕИ-план е изпратен за ново съгласуване в Брюксел на 19 април, съобщиха от МИЕТ, а независими енергийни експерти припомниха, че няма изрично изискване на евродирективите във ВЕИ-сектора за неговото одобряване от ЕК.
В момента в страната има сериозно разминаваме между изчисленията за дела на потребяваната енергия от ВЕИ. Според асоциацията на производителите на екологична енергия консумацията е около 5 процента, а по думите на екоминистъра Нона Караджова през 2010 г. потреблението е достигнало 15 процента и страната ни почти е изпълнила изискванията на ЕК. По данни на Националния статистически институт обаче ВЕИ-делът в енергетиката е около 10 процента и на практика почти не е мръднал от 2005 г. насам, когато е отчетена консумация от 9.4 процента от общото потребления на енергия.