- 19.05.2011
- Posted by: admin
- Category: News
На 88 години почина големият финансист и благодетел д-р Койчо Белчев. Той бе един от наследниците на една от най-големите тютюневи компании в Европа преди 1945 г. – Марко Белчев и синове. Фирмата е собственик на основаната още през 1880 г. българска цигарена фабрика Слънце в Стара Загора. Опелото ще бъде в родния град на д-р Белчев – Стара Загора, на 22 май, неделя от 12 часа.
Д-р Белчев почина в сауната на елитен хотел в турския курорт Анталия по време на изложба на световно известни фалшиви картини, организирана от него, съобщиха от Комуникационна група Имидж Едвъртайзинг.
През март 2009 година изложбата от световни фалшиви картини гостува и на Стара Загора.
Приживе д-р Койчо Белчев беше познат като един от най-талантливите брокери на Уолстрийт и съсобственик на втората по големина финансова къща в света „Хейдън Стоун”. Преди да се влее в Американ Експрес Хейдън Стоун има клонове по целия свят. В Хейдън Стоун е работил Джоузеф Кенеди – баща на бившия легендарен Президент на САЩ – Джон Кенеди. Друг бивш американски Президент Ричар Никсън е бил адвокат на д-р Белчев на Уолстрийт, преди да поеме управлението на страната. След продажбата на финансовата къща, амбициозният българин се установява за постоянно в Швейцария и се занимава с финанси и управление на фондове. През 1992 става съдружник на най-известния художник-фалшификатор в света проф. Даниеле Донде, който рисува легални копия на великите майстори на четката. Симбиозата между двамата ражда стотици изложби на оригинални фалшификати, които намират място в домовете на София Лорен, принцеса Даяна, Хулио Иглесиас, папа Йоан Павел II, Франк Синатра, Арнолд Шварценегер, Мадона и др. световни величия.
За финансиста Белчев, най-добрата инвестиция е инвестирането в знания. Самият той завършва право и икономика в Цюрих и специализира психология лично при великия проф. Карл Юнг. През 1949 г. прави докторантура на тема „Тютюнът в България”- задълбочен анализ на пълната картина на тютюневата индустрия. Уникалният по рода си научният труд бе допълнен и осъвременен и издаден и на българския пазар преди няколко години. “Тютюнът в България” е един своеобразен разрез във времето, който разкрива на читателите превратностите на новата ни история, през призмата на анализа на един от най-характерните и печеливши сектори от икономиката ни – тютюнопроизводството, което е обречено да изчезне напълно до няколко годинив България, според автора. Тази книга е единственото задълбочено и пълно изследване на историята на производството на тютюн по нашите земи и има не само научна, но също така историческа, политологическа и социологическа стойност. Именно фамилната компания “Марко Белчев и синове”, е послужила като прототип за “Империята Никотиана” от класическия роман на Димитър Димов “Тютюн”. Г-н Белчев подари голяма част от тиража на много български библиотеки, читалища и учебни заведения, за да бъдат достъпни до всеки, който би проявил интерес.
Успехът, с който е белязан живота на Койчо Белчев, не го главозамайва и до самия си край той остана верен на изконния български морал и почтените човешки отношения, въпреки жестоката девалвация на ценностите в съвременното ни общество. Д-р Белчев активно се занимаваше с благотворителност и бе готов да протегне ръка на всеки, който има нужда от това. Стотици талантливи български деца са получили възможност да се обучават в най-добрите световни колежи и университети, благодарение на личните усилия и помощ на този българин. Самият той бе в настоятелството на най-престижния колеж – „Льо Розе” в Швейцария. Д-р Койчо Белчев бе близък приятел и познат на най-известните хора в света през последните 50 г. – политици, финансисти, аристократи, хора на изкуството..
„Не беше човек на това време, в себе си носеше друга ценностна система и ненарушими идеали”, споделят за него приятелите му.
Жестокият и нелеп край покоси д-р Белчев внезапно и неочаквано, както за него, така и за всички негови близки. Изпълнен с жизненост и енергия, необичайни за неговата възраст, той не спря да работи и живее по-пълноценно, дори от многократно по-младите от него. Смъртта го настигна по време на последната му изложба на световно известните фалшификати в турския курорт Анталия. Койчо Белчев винаги се шегуваше, че е сключил споразумение с Господ да му отпусне време да живее до 115 г. В плановете му твърдо стоеше намерението, като навърши 100 г. да напише фундаменталния труд на своя изключителен, интересен и динамичен живот в книга, на която беше измислил дори заглавието: “Животът – една прекрасна авантюра”. Дали договорката със Създателя е била нарушена, или в стремежа си да бъде винаги млад, силен и свободен, Койчо Белчев надцени собствените си възможности, остава тайна за нас.
Можем само да съжаляваме, за ненаписаната му книга, която би била едно голямо съкровище и източник на гордост за всеки българин, че е имал такъв сънародник. Един голям човек, българин и родолюбец, чийто силен и непобедим дух ще ни наблюдава от отвъдното, за да ни съветва, помага и обича…
Да бъде светла паметта му и Бог да го прости!