В Стара Загора може да се докосне цялата история на европейския континент

Културният живот на България е многопосочен и изключително богат. Не очаквах това, когото пристигнах тук през 2006 г., но се оказа, че България предлага всичко – от изключителни оперни представления, до изложби на класическото и модерното изкуство, както и концерти на световноизвестни звезди почти всяка седмица, казва Н.Пр. Тове Скарстейн, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия в България.

– Ваше Превъзходителство, неотдавна областният управител на Стара Загора Йордан Николов подчерта добрите възможности, които предлага новият етап на програмата на норвежкото правителство за България, тъй като тя е ориентирана най-вече към екологични проекти и проекти за съхраняване и развитие на културно-историческото наследство, на което Старозагорският регион е изключително богат. До февруари 2011 г. по първия етап на програмата са завършени около 60 обекта за 41,5 млн. евро. Разкажете повече за Втория етап на програмата?

– Нека да започна по-назад във времето. От 1994 г. Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, заедно със страните членки на ЕС, са част от едно общо европейско пространство, Европейското икономическо пространство (ЕИП), което ОСИГУРЯВА СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ, УСЛУГИ, КАПИТАЛ И ХОРА между участващите страни.
Споразумението, върху което се основава този единен пазар, има за цел и да намали социалните и икономическите различия в ЕИП. Нашият принос към постигането на тази цел са финансовият механизъм на ЕИП и Норвежкият финансов механизъм, чрез които Норвегия, Исландия и Лихтенщайн предоставят финансиране за проекти за развитие в 12-те най-нови страни членки, както и в Гърция, Португалия и Испания.
След присъединяването си към ЕС през 2007 г. БЪЛГАРИЯ СТАНА И БЕНЕФИЦИЕНТ НА ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП И НА НОРВЕЖКИЯ ФИНАНСОВ МЕХАНИЗЪМ За двегодишния период до 2009 и бяха подкрепени 66 български проекта и фондове в области като опазване на околната среда, енергийната ефективност, Шенген, културното наследство, здравеопазването, грижата за децата й обществения сектор: От общо 41,5 милиона евро, отпуснати от ЕИП, Норвегия осигурява 97% от финансирането. Проектите ще бъдат приключени през 2011 г.

България продължава да се възползва от финансовия механизъм на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм и през новия период 2009 – 2014 г., а ФИНАНСИРАНЕТО НА ПРОЕКТИ Е УВЕЛИЧЕНО НА 126,6 МИЛИОНА ЕВРО Надяваме се през 2011 г. правителствата на Норвегия и България да подпишат Меморандум за разбирателство, който да определи приоритетните области на финансиране. След няколко подготвителни месеца, в началото на 2012 г. се надяваме да се отправи покана за набиране на предложения за проекти.

– На 25 март т. г. открихте Научно-изследователския център по околна среда В Тракийския университет, финансиран чрез Норвежкия финансов механизъм. По време на визитата в Стара Загора успяхте да видите Неолитните жилища – първите къщи на Европа отпреди над 8000 години. Какъв е, според Вас, потенциалът на този уникален обект за успешен културно-исторически туризъм?

– Трябва да призная, че БЯХ СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНА ОТ КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА СТАРА ЗАГОРА КАТО ЦЯЛО. Тук може да се проследи и дори да се докосне цялата история на европейския континент от праисторически времена, през Античността, чак до наши дни.. Новата сграда на Регионалния исторически музей, където прекарах няколко часа, дава, идеални възможности за срещи, лекции и различни други дейности, с които може да се рекламира историческото наследство на региона.
НЕОЛИТНИТЕ ЖИЛИЩА НАИСТИНА ПРЕДСТАВЛЯВАТ УДИВИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ С ОГРОМЕН ПОТЕНЦИАЛ Би трябвало да станат по- добре известни в Европа и света, тъй като това място очевидно е една от люлките на европейската цивилизация. Една Добре организирана кампания ще осигури целогодишен приток на туристи, които се интересуват от история и култура. За да постигнете това, е необходимо да разработите добра стратегия, както на национално, така и на общинско ниво.
Чрез подобряване на инфраструктурата и достъпа БОГАТОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА РЕГИОНА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОСНОВНА ТУРИСТИЧЕСКА АТРАКЦИЯ Страната ви предлага и чудесна кухня и вина. Защо това да не се съчетае с посещението на културни забележителности и да се предложи пълен туристически пакет? Абсолютно съм убедена, че такива туристически пакети биха се продавали много успешно на норвежкия пазар.

– Поради значителните приходи от петрола и природния газ Норвегия създаде т.нар. петролен фонд. България няма такива енергийни приходи, но има уникално културно-историческо наследство, което Вие добре познавате. Може ли нашата страна да създаде не петролен, а културно-исторически финансов фонд, като имаме предвид, че от туризма в тази сфера се печели поне 4 пъти повече, отколкото при обикновения ваканционен туризъм?

– Приходите от петролни операции в Норвегия са значителни. Към 31 декември 2010 г. ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НОРВЕЖКИЯ ПЕНСИОНЕН ФОНД, ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО НОРВЕЖКИ ПЕТРОЛЕН ФОНД, Е 3 077 МИЛИАРДА НОРВЕЖКИ КРОНИ (525 МИЛИАРДА ДОЛАРА). Целта на този фонд е да инвестира големите излишъци, които създава норвежкият петролен сектор. Бюджетната политика предвижда обозримо усвояване на приходите от петрол,което е независимо от текущите парични потоци. Този фонд прави възможно контролирането на разходите на правителството. Нещо повече, инвестирането на значителна част от приходите от петрол в чужбина чрез Пенсионния фонд, укрепва валутната стабилност.

България е добре известна като страна с културно-историческо наследство и красива природа, което я прави ЕДНА ОТ НАЙ-ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ ТУРИСТИТЕ ДЕСТИНАЦИИ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА. Туризмът, като индустрия, винаги е бил и ще продължава да бъде важен фактор в икономиката на България. Културният туризъм има офомен потенциал, но ако България създаде национален фонд, паричният поток не би следвало да се ограничи само до активите, акумулирани от културен туризъм.
Целта на създаването на такъв фонд е да помогне на правителството да осъществи спестявания и ДА ПОДОБРИ ДЪЛГОСРОЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ които би трябвало да се инвестират в области с възможно най-малък инвестиционен риск.

– България има население 7 351234 души, а столицата ѝ София е с 1 359 520 жители. Норвегия има население около 4,8 млн., а столицата в Осло е с около 550 000 жители… Тазгодишното преброяване у нас ясно очерта стремежа на голяма част от българите да живеят и работят в големите български градове, как е в Норвегия?

– До известна степен ситуацията в Норвегия е доста подобна на тази в България. От началото на 80-те години се наблюдава ясна тенденция наДВИЖЕНИЕ ОТ ПО-ПЕРИФЕРНИТЕ ОБЩИНИ КЪМ ПО-ЦЕНТРАЛНИТЕ. Що се отнася до Осло, данните на Националното статистическо бюро показват, че самият град, както и свързаните с него общини, разположени в околностите му, до които има осигурен обществен транспорт, привличат огромен брой нови жители. Други общини с положителен приток на жители са регионалните центрове Кристиансан, Ставангер, Берген и Тронхайм.
През 2009 г. ВТОРИЯТ ПО ГОЛЕМИНА ГРАД В НОРВЕГИЯ, БЕРГЕН, ПРИВЛИЧА НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ ЗАСЕЛНИЦИ в сравнение с останалата част на страната. На второ място е Осло, но колкото и да е парадоксално това, той е и градът, който са напуснали най-голям брой жители. Голяма част от жителите на Осло предпочитат да се преместят в близката община Акершхюс, от която, от друга страна, се местят жители в други региони. Фактически ДИНАМИКАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА НОРВЕГИЯ Е ПО-РАЗНОРОДНА, в сравнение е тази на България. Все повече хора предпочитат тишината и спокойствието на живота, който предлагат по-малките селища, пред големите градове.
Строителният сектор отразява тенденциите на движение на населението. Статистиката за този сектор показва, че броят на новопостроените жилища е същият като този от периода преди финансовата криза. ПРЕЗ 2011 Г. БРОЯТ НА ЗАПОЧНАТИТЕ НОВИ ЖИЛИЩА СЕ Е ПОКАЧИЛ С 48%
Пазарът на недвижимите имоти също се възстановява от икономическата криза и достига нивата си от предкризисния период. През периода януари-март 2011 г. продажбите на недвижимите имоти в Осло и Акершхюс са се покачили с около 50% в сравнение със същия период на 2010 г.

– Ваше превъзходителство, вече пета година сте извънреден и пълномощен посланик на Кралство Норвегия у нас, през 2010 г. получихте отличието Златен век за големи заслуги към българската култура и развитието на двустранното културно сътрудничество. Интересно е какво мисли представителят на страната, дала на света Хенрик Ибсен, Едвард Григ, Eдвард Мунк, за българската култура, за българското духовно пространство?

– Културният живот на България, дори и извън столицата, е многопосочен и изключително богат. Честно казано, НЕ ОЧАКВАХ ТОВА, КОГАТО ПРИСТИГНАХ ТУК ПРЕЗ 2006 г., но се оказа, че България предлага всичко – от изключителни оперни представления, до изложби на класическото и модерното изкуство, както и концерти на световноизвестни звезди почти всяка седмица.

Едно от нещата, които най-силно ме впечатлиха, е културата на българите по отношение на четенето. Въпреки финансовата криза, налице е голям брой обществени библиотеки, кои то се посещават от много читатели. Както всъщност и в Норвегия. Поради тази причина Норвежкото посолство реши да дари книги на библиотеките, които посещавам из страната. Стара Загора вече получи своето дарение и местните читатели могат да се наслаждават на НАД 15 ЗАГЛАВИЯ ОТ КЛАСИЧЕСКАТА И МОДЕРНА НОРВЕЖКА ЛИТЕРАТУРА, ПРЕВЕДЕНИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Книгите се съхраняват в Регионалната библиотека Захарий Княжески и всички биха могли да получат достъп до тях.
Много съм доволна и от факта, че благодарение на финансирането от ЕИП, моята страна допринася за съхраняването на културното наследство на България. Подпомогнахме проекти като реставрирането на Шуменската крепост, разкопките на остров Св. Иван близо до Созопол, където през 2010 г. бяха намерени мощите на Св. Йоан Кръстител, възстановяването на Римския стадион в Пловдив и много още други. Норвегия допринася и за ПОДДЪРЖАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКОТО НИВО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО чрез финансирането например на създаването на Музей на съвременното изкуство, който ще се намира в реновираната сграда на Софийския арсенал. По този начин, благодарение на средства, отпуснати от Норвегия, България ще има своя първи Музей на съвременното изкуство, наравно с всички останали европеиски столици.
МУЗЕЯТ ЩЕ БЪДЕ ОФИЦИАЛНО ОТКРИТ В КРАЯ НА ЮНИ С ИЗЛОЖБА НА НОРВЕЖКО ИЗКУСТВО. По отношение на културното наследство, все още има голям неразгьрнат потенциал, така че се надявам България да се възползва и от следващата фаза на Финансовия механизъм на ЕИП за периода 2009 – 2014 г.

– Какви са актуалните перспективи за бизнес сътрудничеството между Норвегия и България?

– Радваме се на все по-нарастващия интерес на норвежките компании към предимствата, които ще им донесе навлизането на българския пазар. България поддържа атрактивна и предвидима данъчна среда. СТРАНАТА ВИ УДЪРЖА ДЕСЕТПРОЦЕНТНИЯ ПЛОСЪК ДАНЪК- НАЙ-НИСКИЯ В ЕС. Друг положителен аспект е свързаността на лева с еврото, което намалява до минимум риска за чуждестранните инвестиции. Всички тези предимства, прибавени към ниската себестойност на висококачествената работна ръка, са предпоставка за бъдещото развитие на бизнес отношенията между двете страни.
Днес вносът в Норвегия е около 3 пъти по-голям от износа за България, но се наблюдават и положителни ТЕНДЕНЦИИ КЪМ УВЕЛИЧАВАНЕ ВНОСА ОТ НОРВЕГИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ. Поради тази причина Норвежкото посолство в София подкрепя двустранните отношения, като предлага помощ на норвежките и българските компании, които желаят да развиват бизнес отношения.

Норвегия е основен износител на петрол и газ, както и на морски храни и продукти. Изхождайки от опита си незначителен производител на електроенергия от водни централи, Норвегия се стреми да изнесе това производство и в чужбина.
ДЪРЖАВНАТА КОМПАНИЯ СТАТКРАФТ Е ВОДЕЩА В ЕВРОПА В ОБЛАСТТА НА ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Компанията отвори офис в България през май 2006 г. Надяваме се и други норвежки компании да разширят взаимоотношенията си с България, като споделят опита ей с българските си колеги: Към настоящия момент имаме няколко компании, стъпили на българския пазар, всички те в областта на КОРАБОСТРОЕНЕТО, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, КОНСУЛТАНТСКАТА ДЕЙНОСТ, ТЪРГОВИЯТА И ДРУГИ. Все още има много предизвикателства пред нас, но положителните тенденции ни показват, че вървим в правилната посока.

– Ваше превъзходителство, благодаря Ви за интервюто! Малко в аванс, но искам да Ви поздравя за 17 май – националния празник на Норвегия!

Интервю: вестник Национална бизнес поща