Председателят на фенклуба на Берое Нейко Енев: Когато отборът върви, ставаме повече

В последните дни на 2010 г. 32-годишният Нейко Енев застана начело на Националния фенклуб на Берое, след като Иван Желев подаде оставка. Енев е добре познат във фенските среди, ползва се с авторитет от представителите на различни зелено-бели фракции и именно затова кандидатурата му беше приета единодушно.

Пред вестник Новината той разкри какво е свършил дотук и накъде са насочени идеите му за бъдеща работа.

– Нейко, повече от 4 месеца си начело на Националния фенклуб. Какво успя да постигнеш дотук?

– Аз съм във фенклуба от самото му създаване. Тогава бяхме заедно с Иван Пеев, който е доста добре познат във фенските среди. В края на миналата година така се разви ситуацията, че сякаш дойде време за промяна. Увеличи се броят на привържениците, след като отборът постигна успехи. Така се стигна до провеждането на Общо събрание малко преди Нова година и бях избран за председател. Мога да кажа, че работим добре с ръководството на клуба. За мача ни с “Левски” вече имахме специална вишка пред агитката, която успяхме да си извоюваме. Така по-лесно става организацията на голяма група хора – като те виждат да задаваш тон на песните. Получи се и добра хореография. Органите на реда до момента също са доволни от нашето поведение. Посещаемостта за гостуванията е доста сериозна, не че и преди не е била. Най-важното все пак е отборът да върви, тогава ставаме повече.

– Знам, че една от амбициите ти е обособяването на беройски кът в Историческия музей, има ли раздвижване по този въпрос?

– Това не е моя идея, а беше обсъждана още по времето на Иван Желев. Засега развитие няма. Говорихме с ръководството, ако не стане в музея, да се отдели една стая в сградата на самия стадион, долу до касите, и там да се обособи такъв беройски кът – да се изложат купи, медали и всичко, свързано със славната история на любимия ни отбор.

– Какво от работата на бившия шеф Иван Желев харесваш и важна ли е за теб приемствеността?

– Не знам дали ще мога да постигна това, което той направи за фенклуба. Иван работи с огромно желание, правеше всичко от сърце. Така се стекоха обстоятелствата, че той просто имаше нужда от почивка. Поиска да се оттегли, за да се отърси малко от напрежението, което се създаде. И в момента Иван продължава да помага, хубаво е ентусиазмът му да бъде предаден и на други фенове.

– Спокойно ли е в УС с представители на различни фракции?

– В УС сме 7 души. Всички сме от различни фракции. Всичко го правим от сърце. Няма нещо, за което да сме имали кой знае колко тежки преговори и пререкания. Има си нормалните противоречия, но решенията, общо взето, се взимат лесно. Нашата работа е да ходим максимално стройно организирани навън на мачовете и в Стара Загора също да сме на ниво, при положение че има доста странични хора, които, в зависимост от заряда на съответния двубой, са повече или по-малко.

– Има ли интерес към членските карти и като правилен ход ли оценяваш пускането им в продажба?

– Да, мисля, че определено беше правилен ход, тъй като ни трябват вече повечко пари за хореография. Имаме идеи да направим нови знамена. До момента продажбата върви вяло – около 130 души са си закупили. Може би нямаше много гласност за тези карти и дори обикновените фенове, които не идват в агитката, а имат желание да ни помогнат за по-добрата организация на мачовете, не знаеха, че могат да го направят, купувайки си фенска карта. Всички желаещи да станат членове на фенклуба, нека да заповядат във фенмагазина. Там става и получаването им срещу 12 лева. Тези пари главно ни помагат за развитие на хореографията, или ако се появят някакви странични разходи по дейността ни.

– Дава ли някакви привилегии притежанието на членска карта на фенклуба?

– Не, тази година го решихме бързо и нямахме много време да го доизпипаме. Догодина обмисляме картите да са с цена от порядъка на 20-25 лева, срещу което притежателите им да получават известно намаление във фенмагазина и за транспорта при гостуванията.

– 5 и 7 лева много ли са за билет за мач на “Берое”, защото като че ли се наблюдава известно отстъпление на феновете през пролетния дял на шампионата?

– Моето мнение е, че билетите наистина са малко скъпи. Не всеки може да си го позволи. Разбира се, че е по-добре да си купиш билет за мач, вместо кутия цигари, но, за да си фен на този отбор, трябва да се снабдиш и с шалчета, фланелки, да пътуваш за гостувания, когато можеш… става сложно и затова пропуските трябва да са малко по-евтини, без обаче да искам да се бъркам в работата на хората, които определят цените. Когато отборът направи 1-2 слаби мача, типично по български, на третия мач хората ги няма на стадиона. Почват приказки: “… ама мачът беше продаден…”, “еди-кой си беше хванат”, или пък се изнасят още в 70-ата минута. Не трябва да е така, това не са нормални неща. Щом си отишъл на стадиона, трябва да си подкрепяш отбора до последната минута.

– Как се справяш с по-агресивните членове на агитката?

– Има хора, които по различен начин приемат двубоите с по-голям заряд. Всички сме приятели, макар че някои изпълнения няма как да ги приемаме за нормални. Правим всичко възможно да не се стига до крайности. Ето сега и пропускането на стадиона става малко по-трудно, защото полицаите имат право да не допускат лица, които видимо са употребили алкохол. А тези, по-агресивните, дори и една бира да са пили, но като са ги запомнили от някой предишен мач, че са създавали проблеми, не ги допускат на стадиона.

– Налага ли се често да контактуваш с полицията?

– До момента работим добре с органите на реда, надявам се и те да мислят така. Сериозни проблеми с тях нямаме. Не са ни отказали нищо, дори ни помагат, когато и с каквото могат.

– Как, всъщност, се запали по футбола и помниш ли първия мач на “Берое”, на който си присъствал?

– В интерес на истината първия мач не го помня. Върти ми се нещо в главата, че играхме срещу някой отбор с червени екипи, но само толкова. Бил съм на стадиона през 1986-а, когато бием “Славия” и ставаме шампиони, но и оттогава нямам кой знае какъв спомен. После вече като тийнейджър се запалих по футбола. А и спортът, като цяло, беше интересен и важен за младото поколение тогава. Сега, за съжаление, не е така.

– Кога си се чувствал най-щастлив, че си фен на “Берое”?

– Миналата година на финала за купата в Ловеч. Честно казано, 2-3 дни след това не знаех какво чувствам. Сякаш не се зарадвах толкова много, защото бях предварително убеден, че ще спечелим. Живях с мисълта, че купата е наша и като стана факт, не знаех как да реагирам.

– От какво е породена враждата с феновете на “Нефтохимик” и “Ботев”?

– Трябва да има такива провокации понякога, за да е по-интересно на трибуните. Не трябва да има врагове. Феновете на “Ботев” са повече от нас и за някои неща трябва да гледаме от тях. Ще е добре да постигнем тяхната посещаемост. Те сега играят във “В” група, а на стадиона им има по 4-5 хиляди за всеки домакински двубой. Друг е въпросът, че половината от гостуванията им не се състояха.

– Може ли феновете на различни отбори да се обединяват за срещи на националния отбор и трябва ли националите ни да играят и в други градове, не само в София?

– От дълго време съм на това мнение, че държавата трябва да направи всичко възможно да изгради или реконструира стадиони в големите футболни градове в България. Това е практика в Италия и в редица други европейски страни. Помним през 1999 година на контролата срещу Словакия какво чудо беше на стадион “Берое” – неповторима атмосфера. А независимо какви клубни пристрастия имат, всички привърженици трябва да са заедно на мачове на националите и да ги подкрепят с всички сили от първата до последната минута.

– Агитката на кой български отбор заслужава уважение?

– За “Левски” и ЦСКА нищо не мога да кажа, тъй като те са си провинциални агитки на мачовете им извън столицата, в смисъл, че голяма част от запалянковците са от съответния регион, където е мачът. Иначе другите са пловдивските “Ботев” и “Локомотив”. Само да вметна, че миналия месец имаше среща на фенове на водещите отбори с Борислав Михайлов и Цветан Цветанов в София. На нея бяха разисквани много предложения и идеи за улесняване на съвместната работа и свеждане до минимум на неприятностите по трибуните преди, по време и след мачовете. Мисля, че беше много ползотворна и очакваме конкретни решения преди началото на следващия сезон.

– На кой чуждестранен отбор симпатизираш и къде са най-екзалтираните фенове?

– Най-екзалтирани са в Аржентина, Бразилия и Сърбия. Аз обаче на нито един друг отбор, освен на “Берое”, не съм привърженик. Гледам други първенства, гледам шампионска лига, има силни отбори, с добри футболисти, но не симпатизирам на никого. “Берое” си е “Берое”!