В село Маджерито изграждат зона за отдих, мислят и за детска площадка и Клуб на пенсионера

14 януари 2000 година е датата, която е важна за Грозданка Димова. Тогава тя за първи път влиза в кметския кабинет на старозагорското село Маджерито. Оттогава до днес, той продължава да е работно място за възпитаничката на Икономическия техникум в Стара Загора.

Оправната дама е семейна и има голяма фамилия. Радва се на две деца и на три внучета.

Нова и хубава църква, свещеник, който служи в храма, лекар и фелдшер, полагащи грижи за здравето на местните. Докато в някои села всичко това е лукс или пък мечта, то за Маджерито е реалност.
Младост и оживление са другите отличителни черти на старозагорското село.

Виждаме ги, още щом екипът ни стига до изпълнения с майки и деца площад и насядалите мъже на по бира, типично в духа на местата, намиращи се далеч от градското напрежение.
Тук е спокойно и тихо. Бизнес обликът на селото се създава благодарение на две работещи фирми – за производство на ядки и на подправки.
В Маджерито живеят близо 700 души. Голяма част от тях пътуват до Стара Загора, където са работните им места.
Макар че има скромен брой фирми, хубавото е, че те осигуряват трудов стаж на няколко от представителите на активното население, които са намерили работа на ръка разстояние от домовете си.
Селото се освежава от детски гласчета, приятно е, че се виждат бебешки колички.
„Радвам се, че тук живеят около 40 деца от 1 до 7 години. Има и много ученици, те пътуват до Стара Загора, а в Основно училище „Христо Ботев“ в село Загоре учат само две дечица по желание на родителите им“, разказва Димова.
Всъщност в Маджерито няма забавачка, тъй като сградата е била продадена преди години. Сделката още вълнува с огорчение местните.
„През 2000 година, като поех кметството, детската градина беше в окаяно състояние. Нямах хора на социално подпомагане и затова с жители на селото успяхме да изчистим ремаркета боклуци.
Общинската сграда е продадена през 2003 година на търг на строителна фирма. Ползвана е като общежитие след направен ремонт, но в момента е необитаема“, припомня историята Димова.

Място за живеене на километри от Стара Загора

Едно от хубавите неща в Маджерито е географското му разположение. Селото се намира на по-малко от 10 км до Стара Загора. Любимото време за семейни партита и домашно оживление е, както и в другите села, в почивните дни, когато всички зарязват градската среда и се отдават на селската идилия.
Едно от най-предпочитаните места по празниците в Маджерито пък е църквата „Свети Георги Победоносец“. Паметливи припомнят, че строежът е започнат през 1995 година, а през 2006 година храмът е осветен. В момента отец Стефан Чалъмов обслужва миряните.
Отскоро стана известно, че селото ще си има и зона за отдих. Това ще се случи благодарение на одобрен проект, с който кметството е кандидатствало за финансиране пред Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда в рамките на кампанията „Чиста околна среда“.
„Кандидатствах за облагородяване на място в централната част на селото – да бъде затръбено, запръстено и да го озеленим, да поставим и пейчици, кошчета за отпадъци, да стане като зона за отдих. То се намира до автобусната спирка и всички идващи и тръгващи от селото минават край него. В очакване съм да започнат дейностите“, коментира Димова.

Пари няма, чакат ги за клуб и площадка за малчуганите

„Не стигат средствата, които се отделят от бюджета на Общината“, алармира кметът и припомня, че бегъл ремонт със смяна на прозорци на кметството и освежаване е „изял“ около 5000 лева преди две години.
Кметството, което е строено през далечната 1964 година, си е плачело за пооправяне.
От неизбежен ремонт се нуждаят в момента и две улици, но и за тях са необходими средства. Изграждане на детска площадка и на пенсионерски клуб са сред начертаните  задачи пред кмета на Маджерито.
До момента клуб няма, а хората от третата възраст се събират в читалището.
През миналата година инвеститорското звено на Община Стара Загора е направило план-сметка, според която за пенсионерски клуб били нужни около 9000 лева.
„Имаме помещение свободно, на запад от кметството, но не се отпуснаха средства“, припомня Димова и допълва, че хората от третата възраст са много активни и имат нужда от собствена стая, с която да разполагат и да се събират, когато имат възможност.
Сред дейните жители са и представителите на талантлива фолклорна група, която весели жителите и гостите на Маджерито по големи празници, начело с ръководителя й Иван Нейков.
„Не може да няма детска площадка – нищо, че живеем на село. Тука има толкова много млади хора, които искат с право кът на децата си, такива, каквито има в междублоковите пространства в областния град и другаде“, преценява кметът.
Все още не е реализирана идеята да бъде направена детско-юношеска площадка зад читалищната сграда на площ от около 4 дка.

Кметът живее с болките на хората

Мястото е подходящо, защото е далеч от главната улица. Там могат да се поставят катерушки за малките и да се оформи баскетболно игрище за големите. Така и едните ще има къде да играят, а другите да спортуват.
Младите татковци чакат с готовност да помагат с труд, ако има отпуснати средства, но до момента нищо не е направено в тази насока.
„Не е много лесно общуването с хората от позицията на кмет, защото те идват със своята болка и с искания, а кметът, като не разполага със средства, как да им помогне“, споделя Димова.
„Обичам да работя за хората, живея с техните проблеми. Близо съм до тях, опитвам се да помагам. Посрещам ги и ги изпращам с усмивка“, дава оценка за поведението си кметът.
Въпреки безпаричието на селата и трудностите, дамата е решила отново да се кандидатира за кмет.
И тъй като е на мнение, че хората вече не се вълнуват много от която и да е политическа партия и от обещанията й, а повече от личността и какво може тя да направи за тях, е решила да влезе в изборната надпревара като кандидат без цвят.
„Тръгнала съм като независим и така ще продължавам“, категорична е Димова.

Информация: вестник Новината