- 12.05.2011
- Posted by: admin
- Category: News
Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската академия на науките, Селскостопанска академия, Техническия университет, София и около 10 други висши учебни заведения се споразумяха за създаването на Съвет за иновации. Учредителното събрание на новата структура се състоя в сградата на БТПП, като на събитието присъстваха представители на научните среди и бизнеса.
Зам.-председателят на БАН акад. Александър Попов и председателят на търговската палата Цветан Симеонов подписаха официално споразумението. Според него новият съвет ще съдейства за въвеждането на иновационни продукти и услуги и ще подпомага за осъществяване на връзката между науката и бизнеса, съобщиха от пресцентъра на БТПП.
Научна разработка, колкото и да е иновативна, не е иновация, без да се използва от бизнеса и без да има практическо приложение, заяви акад. Попов. Той беше категоричен, че новата структура ще допринесе за повишаването на конкурентоспособността на българската икономика, както и за развитието на науката.
Функциите на иновационния съвет ще бъдат логистични. Той ще свързва науката с практиката.. Целта е съветът да осигурява тясна, постоянна връзка между бизнеса и научната сфера, за да работят в по-добър синхрон. Предложили сме и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да излъчат свой представител в новата структура с достатъчно висок статут, за да може компетентно и отговорно да участва в работата на съвета, за да имаме подкрепата на държавата, уточни председателя на БТПП Цветан Симеонов.
По време на учредителното събрание беше подписано рамково споразумение за сътрудничество между БТПП и БАН, което всъщност представлява актуализация на подписано преди две години споразумение между БТПП и БАН с фокус върху науката и иновациите. Заради отсъствието на председателя на БАН, споразумението подписаха председателят на БТПП Цветан Симеонов и заместник председателя на БАН академик Александър Попов. Ще очакваме от бизнеса да получаваме поръчки какво да правим, къде да насочим конкретните си научни усилия, за да сме полезни на бизнеса. С това споразумение се създават условия за такава връзка”, заяви акад. Попов.
Решено беше ръководството на Съвета да е от 9 члена, като за съпредседатели бяха избрани проф. Стефан Хаджитодоров, който е Главен научен секретар на БАН. и от страна на БТПП съпредседател е г-н Йосиф Аврамов, който е член на УС на БТПП и председател на УС на Консултантски център по европейски програми „Люлин”. За изпълнителен секретар бе избрана доц. Елена Горанова управител на иновативна фирма ИКАР .Членове на съвета са още и д-р инж. Цоло Вутов, Управител на ГЕОТЕХМИН, Петър Кънев – управител на Демакс печатници, проф.д-р Светла Бъчварова, председател на Селскостопанската академия, Проф. Христо Христов ректор на Европейския политехнически университет, гр.Перник, Доц. Костадин Констадинов – научен секретар и ръководител на ГИС Трансферцентър при БАН.
Цветан Симеонов констатира, че това е забележителна промяна в отношението на БАН спрямо бизнеса и съвместната работа с него. Той посочи, че миналата година БТПП е създала информационна база с данни за научни постижения, за които се счита, че могат да имат практическо приложение. Оказало се обаче, че интересът към списъка с научни постижения и иновации от страна на бизнеса бил съвсем слаб. “Радвам се, че научните среди ще имат готовност да работят по поръчка от фирмите, още повече че тези заявки ще стават при ясни правила за разходите, които ще трябва да поема частният сектор, за делът на европейско финансиране, и за усилията и времето, които това ще струва на бизнеса. За това ще трябват сключени договори, които да дават възможност на компаниите да планират работата си в по-продължителен период. На базата на тези договори бизнесът ще може да получава и външно финансиране, например банково, при наличие на добър бизнес план и точно описани очаквани резултати от иновацията”, каза Симеонов.
Още миналата година от БТПП направи проучване сред членовете си за намеренията на фирмите да въвеждат иновации и се оказа, че голяма част от фирмите още нямат разбиране за нуждата от рационално и активно ползване на капацитета на съществуващите научни звена. Макар и посочвайки повече от един отговор, на въпроса как предприятията смятат да въвеждат иновации, 80% от отговорилите фирмите смятат да развиват иновации със свои собствени кадри, което според Симеонов е доста лекомислено. Други 32% от представители на бизнеса възнамерява да внедрява иновации с помощта на научно-изследователски институти, 20 процента – с помощта на специалисти от ВУЗ, и 3 на сто – с чуждестранни специалисти. 32% от анкетираните заявили, че не смятат да влагат достатъчно средства в иновации, по данни от изследването на Палатата.
Инициативата и способността на участниците в иновационния съвет да формулират точни проекти ще е ключово за спечелването на финансиране със средства по европейските фондове и програми, например националната оперативна програма “Конкурентоспособност”, инициативата Джеръми към нея, програма “Конкурентоспособност и иновации” на ЕС, VІІ и VІІІ рамкови програми на ЕС и т.н.