Минималната заплата в пивоварния бранш е най-висока в хранителната и питейна индустрия

Пивоварният бранш в страната е един от най-активните и с най-високо ниво на социална ангажираност и отговорност към служителите. Това доказва целеви анализ, реализиран от Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА), представен през април 2011 г., съобщиха от сдружението на пивоварите в България.

За да достигнат до тези изводи, експертите на НИПА правят преглед на договореностите, разписани в браншовите колективни трудови договори (БКТД) в пивоварната индустрия за последните пет години.  Критерий за Анализа е съпоставката на нормативната уредба, регламентираща законовата и подзаконова рамка на минималните трудови стандарти в Република България с тези, гарантирани от БКТД през 2006, 2009 и 2011 г. Колективният договор на пивоварите важи и се предоговаря от социалните партньори за период от две години.

Проучването на НИПА показва, че пивоварният бранш е с най-високи минимални осигурителни доходи (МОД). Те са по-високи от нормативно определените прагове и в същото време се увеличават с всяка следваща година за всички категории персонал. През 2006 г. минималното трудово възнаграждение за работници без специална квалификация е било 160 лв., през 2009 г. благодарение на БКТД нивото му е достигнало 355 лв, а през 2011 г. вече е  407 лв. Така пивоварният бранш продължава да е с най-висока минимална работна заплата в хранителната и питейна индустрия.

В същото време за последните две години (2010 г. и 2011 г.) ръстът на МОД за категориите ръководен персонал и оператори на машини забавя темпа си. По-големият относителен ръст е за квалифицираните производствени работници и административния персонал. Докато за високата категория служители нивото на увеличение е 105% и 116% за 2011 спрямо 2006 г., ръстът за втората група служители е 179% и 171% за същия период от време.

Справка на НОИ отчита, че секторът на пивоварната индустрия е с най-високи доходи в хранително-вкусовата и питейна индустрия измежду общо 12 групи икономически дейности. Анализът на Националния институт за помирение и арбитраж доказва, че средният осигурителен доход в бранша е по-висок от средния осигурителен за страната във всяка една от категориите труд.
През 2010 г. минималните осигурителни прагове на производителите на бира и малц се увеличават с 10% за всички категории труд. През 2011 г., въпреки продължаващото влияние на кризата, този ръст е с още 5,6%, което директно води до увеличение и на минималните възнаграждения в бранша по силата на постигнатите договорености в новия БКТД.
Над нивата на нормативната база са и допълнителните трудови възнаграждения, гарантирани от БКТД през 2009 и 2010 г. При ставка от 0,25 лв. заплащането за нощен труд в пивоварния сектор е 1,15 лв., което представлява увеличение от 306% спрямо нормативно определените. С 20% над нормативната база е възнаграждението за работа по празници и с 530% над него – за работа на разположение.

Акцент в новия браншов колективен договор, който ще бъде подписан през първата седмица на май, е корпоративната социална отговорност (КСО). За пръв път документът налага КСО като престижна социална норма, която да бъде част от  цялостната политика на всяка една пивоварна компания. КСО ще намери приложение в социално-отговорното поведение при модернизиране на производството и управлението, в създаването на възможност за обучение и повишаване квалификацията на служителите, действия за подпомагане опазването на околната среда, минимизиране и рециклиране на отпадъците, подкрепа на социални инициативи.

Новият БКТД стимулира социалните партньори в пивоварния бранш да разширят базата си за сътрудничество и диалог, да насърчават дейностите с принос към общността и да въвеждат приоритетите на стратегията  на Европейския съюз „Европа 2020” за постигане устойчиви нива на заетост, производителност и социално единство.

Членове на сдружението са „Болярка ВТ” АД, „Загорка”АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД, „Ломско пиво”АД.