Тонове пестициди лежат под открито небе

България все още не може да се освободи от дългогодишното си социалистическо наследство под форма на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. Това са тонове пестициди, които се съхраняват в складове или стоманобетонни контейнери (т. нар. ББ-кубове) в различни краища на страната.

Повечето от тях се контролират, но има и такива, които са на площадки без охрана или в остарели постройки за ужас на местните хора.

Препаратите са били собственост на някогашните ТКЗС-та (трудово-кооперативни земеделски стопанства). След промените стават ничии и днес се превръщат в тежко бреме за общините, на чиято територия се намират. По закон кметовете трябва да организират износа на опасните вещества в чужбина или съхранението им у нас. Вече 20 години обаче на много места из страната цъкат екобомби. По експертни данни в България има около 13 хил. тона стари пестициди. Към март 2011 г. най-големи количества препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност се  съхраняват в областите Враца, Стара Загора, Перник и Хасково. По официални данни от 2008 г. в централизираните складове се пазят около 5 хил. тона стари пестициди, в ББ-кубове – около 6 хил. тона, а в неремонтирани складове – около 2 хил. тона. Колко са в момента – няма актуална информация. Пестицидите са два вида -фунгициди за третиране на растенията срещу гъбни заболявания, и инсектициди -за борба срещу вредителите. Някои са в течно, други в прахообразно състояние. Безопасността изисква излезлите от употреба препарати да се държат под охрана в специални складове или в ББ-кубове. Стоманобетонните   контейнери  са херметично затворени, с полезен обем от 5 куб. м. В тях отровите може да останат и 300 години без опасност за хората и природата.

Проблемът е, че кубовете са скъпи, затова общините разчитат на финансиране от държавата. Проектите за складиране на пестициди се представят в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Но, дали поради липса на средства, дали поради нехайство на кметовете, процесът върви бавно. В момента пестицидите се държат под око от регионалните екоинспекции. За контрол на безопасното съхранение на залежали и негодни за употреба препарати бе създадена междуведомствена експертна комисия със заповед на министъра на околната среда и водите и на министъра на земеделието и храните. Земеделското министерство, агенцията по безопасност на храните и МОСВ чрез своите регионални структури следят за състоянието на складовете и залежалите и негодни за употреба пестициди, съхранявани в тях, съобщиха от екоминистерството.
Кореспонденти на вестник Труд провериха на място в страната как се съхраняват опасните вещества.

13 000 тона. Толкова е приблизителното количество на съхраняваните в България препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. От тях в неремонтирани складове има 2 хил. тона.

Отровите се държат в порутени складове

„Старите пестициди са национален проблем”, смята кметът на Смолян Дора Янкова. 6 склада за пестициди има в областта по данни на Гражданска защита – в общините Смолян, Баните, Чепеларе, Рудозем и Девин. Два от тях са в община Смолян – в близост до затвора в местността Герзовица и край смолянското село Търън. В тях има общо 40 тона бракувани препарати, които са под строг контрол. През 2008 г. крадец беше влязъл в склада в Герзовица. Ден по-рано апаши се бяха промъкнали през прозорец в склада в чепеларското село Орехово и откраднали 35 кг натриев молибдат. Сега складът е обезопасен, твърдят от общината в Чепеларе. Общината на два пъти предлагала проект за 83 хил. лв. за унищожаване на пестицидите, който е одобряван, но не могли да усвоят парите. В България няма инсинератор за изгаряне на пестициди и единственият вариант за ликвидирането им е изнасянето в чужбина, но няма лицензирана фирма, която да го прави”, обясниха експертите на община Чепеларе.

В Стара Загора под открито небе 60 тона пестициди са складирани в очертанията на града, в близост до квартал „АПК”. Отровите – десетки метални варели и пластмасови бидони с надписи „Сделано в СССР”, са струпани от десетилетия зад сградата на бившето предприятие „Агрохимическо обслужване”, в което се помещават десетки фирми. От години общинските власти се опитват да издействат от държавата пари за преместването на въпросните пестициди в лицензирания склад в с.Черна гора. За целта са нужни 135 хиляди лева за разплащане със специализирана фирма, която да транспортира варелите. Досега никой не се е сетил поне да ги покрие с платнище. В Старозагорско на отчет се водят общо 48 склада с негодни за употреба пестициди. 40% са в порутени или недобре затворени помещения. Съхраняват се 200 тона прахообразни пестициди и 110 хиляди литра течни, уточни директорът на РИОСВ инж. Пенка Начева. Над 60 тона опасни пестициди лежат в двора на бившето „Агрохимическо обслужване” в близкото до Силистра село Калипетрово, алармира собственикът на имота, бизнесменът Николай Сабанов. От близо 17 години всичките му опити да се освободи от опасното наследство удрят на камък. Според Сабанов, тъй като пестицидите са в имот на частна фирма, той като неин собственик не може да кандидатства   пред   екоминистерството за отпускане на средства. Това можела да стори само общината в Силистра. Оттам обясниха, че през 2010 г. специалистите са разработили проект за 300 000 лв. за унищожаване на отровите в Германия. Чака се отговор от екоминистерството. Близо 30 склада има в областите Варна и Добрич. Охраняеми са само два от тях – в белославското село Езерово и в Синдел, община Аврен. В шест села във Варненско има централизирани хранилища, изградени със средства от екоминистерството. В област Добрич складовете са 10. На територията на двете области има общо 234 ББ-куба в 11 населени места. Най-много са в граничното село Рогозина, община Генерал Тошево – цели 75. Зевзеци дори се шегуват, че скоро контейнерите ще са повече от жителите на селото, които са 167. Седем склада с пестициди има в област Разград, съобщиха от Гражданска защита. Няма данни за какви количества точно става дума. Потенциално опасни са складовете в Просторно и Балкански. В първото село помещението е с паднал покрив и до препаратите има свободен достъп. Някои от местните си вземали от химикалите и ги използвали в градините си. При дъжд има опасност отровите да изтекат навън. В Балкански е повреден покривът на склада. Над 100 тона препарати отлежават в складове в Плевенско, повечето собственост на местни кооперации. Пазят се и още близо 50 хил. литра течни химикали. Четири от общо 49 склада са необезопасени- тези в Славяново, Тръстеник и селата Одърне и Божурица. В областта има пет депа, изградени от екоминистерството. В тях по всички правила се съхраняват над 164 тона и 37 хил. литра селскостопански препарати. Поставени са общо 53 ББ-куба. На 3 места в Кюстендилския регион са събрани пестицидите. Край с. Драговищица отлежават 137 тона, край бобовдолското Панчарево – 20-ина тона, толкова има и при дупнишкото с. Пиперево. Над 60 т негодни за употреба пестициди се съхраняват в област Пазарджик в 13 склада и на 3 площадки с ББ-кубове. В много лошо състояние са два стари склада в община Септември и един в Стрелча. Досега в област Монтана са изградени 201 депа с 210 ББ-куба. Най-големите от тях са край Бойчиновци, където има 52 циментови куба и с. Василовци с 42 куба. В складове има 271 тона твърди отрови и 4000 литра течни. В постройка край село Гаврил Геново се съхраняват 1800 кг пестициди, но металните решетки от вратите и прозорците са свалени, а собственикът е в чужбина. Склад с 800 кг препарати край с. Боровци е без покрив. В 123 ББ-куба в Шуменско се съхраняват залежали пестициди – общо 205 тона в прахообразно състояние и още над 26 000 литра. Между 1998 г. и 2003 г. общините в областта получиха средства, за да приберат отровите. При поставянето им тогава ББ-кубовете бяха посрещнати на нож. Докато вървяха препирните, съдовете бяха запечатани и част от препаратите останаха неприбрани. Пример са селата Сини вир и Градище, където препарати останали извън кубовете, но се държат в зазидани складове. Складът в Сини вир обаче е без охрана, както и този в Памукчи. Апаши вече пробвали да разбият ББ-кубове в община Смядово. Наложило се ново запечатване.

В област Търговище се съхраняват 172 тона прахообразни и още 50 000 литра течни пестициди. Според главния експерт в екоинспекцията в Шумен Добромир Папазов това става според изискванията, с осигурена охрана. Проблемите със залежалите препарати в региона се решават още от 2001 г. Последно преди 3 г. бяха отстранени рисковете в Омуртаг. От община Търговище имат идея да кандидатстват пред ПУДООС за пари за унищожаването на всички пестициди в Германия.

Репортаж на вестник Труд