Контрагент 35 отбеляза 20 успешни години от създаването си

В деня на създаването си през пролетта на 1991 г. фирма Контрагент 35 подписва и първия си официален договор – със Завода за каучукови уплътнители – Горно Ботево, на стойност 20 000 лева. Това е голямо събитие за новата фирма, състояща се тогава от един човек – Станчо Пантов.

20 000 лева и тогава са сериозни пари, спомня си собственикът събитието след цели 20 години. Изминатият оттогава до днес път доказва, според г-н Пантов, две негови тези – че пари се правят най-вече с глава, а не с ръце, и че той е избрал правилния професионален път, защото е инженер по образование и търговец по призвание. Днес фирмата има офиси и бази в Стара Загора (предстои изграждането на нова), в София, Пловдив и Варна. Поддържа постоянни контакти с над 40 задгранични фирми от държави, разположени на три континента, номенклатурата на фирмата обхваща над 22 000 позиции, обособени в над 40 различни стокови групи. Откакто е в сила ЗОП, само в системата на енергетиката Контрагент 35 е спечелила над 270 малки, средни и големи обществени пръчки на обща стойност над 27 милиона лева, при средна успеваемост 44.7%. фирмата се развива и в сферата на инженеринга.

Станчо Пантов е роден на 16.10.1954 г. в Гълъбово. Електроинженер е – завършва ВМЕИ – Варна. Работил е като началник подстанция В Марица-изток, като началник отдел Подстанции В бившия комбинат Електроснабдяване Стара Загора. Напуска държавната работа, за да се занимава с частен бизнес. Женен, с две деца.     

– Г-н Пантов, днес обръщайки се назад, с какво си обяснявате успеха на фирмата?

– С много работа, компетентност и професионализъм. Но има и друго. За 20 години нямаме нито една неплатена навреме сметка към партньор или доставчик – това е гаранцията, че сме коректни и достатъчно стабилни финансово. Никога не сме допускали нее- тични коментари спрямо наши партньори или пък участие в интриги. Тези неща са в основата на успеха на търговската част. Бизнес успехът като цяло обаче, се дължи на екипа, който създадохме. Последното пък се дължи на факта, че аз 20 години не съм повишил тон на никого във фирмата и за нищо. Няма нищо по-грозно и лошо от създаването на напрегнати, нездравословни, грозни взаимоотношения, а да искаш хората да реализират пълния си потенциал в такава атмосфера, е глупаво, при това разходваш своите нерви,признаваш липса на контрол и слизаш на нежелано ниво.
СТАРАЯ СЕ СЪЩО ДА СЪМ АБСОЛЮТНО ПРЕДВИДИМ – всеки мой работник трябва да знае какво може да очаква от мен във всеки един момент от реакция на проблем до възнаграждение и перспективи за развитие.
И при нас са си тръгвали хора, има и неколцина уволнени, но дори в тези случаи взаимното уважение е задължително.
Аз лично избирам членовете на екипа – след толкова години работа с хора още като влезе един човек през вратата, вече знам дали е подходящ да работи при нас. Разбира се, не идват само идеални кандидати, понякога правиш компромис, обучаваш, разчиташ на адаптивност. Установил съм, че ОТ 3 МЕСЕЦА ДО 1 ГОДИНА СТАВА ЯСНО ЩЕ МОЖЕМ ЛИ ДА РАБОТИМ ЗАЕДНО, ИЛИ НЕ.

Ако не сме се разделили до втората година с някого, обикновено оставаме заедно – практически няма текучество. Е, има при изключително квалифицираните кадри: други – по-мощни, международни фирми са привличали не един и двама от нашите специалисти, така че сме създали и създаваме не малко изключителни кадри. На нашия пазар няма много такива. Обучението и развитието на кадри ни е приоритет – плащаме сериозно за обучения, курсове и най-вече сами провеждаме такива. Лошото е, че навсякъде преподават синтезирания световен опит, а той не е приложим едно към едно в наша среда. ПСИХИКАТА И МАНТАЛИТЕТЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ РАБОТНИК СА РАЗЛИЧНИ. За Запада и САЩ е нормално човекът да работи съвестно, да оползотворява всяка минута от работното време, за да бъде забелязан и оценен. Българският народ няма такъв манталитет и се налага да има много сериозна система за мониторинг. Тя пък изисква организация, която не може да се създаде изведнъж. Има и друг проблем – висококвалифицираните, сериозните хора искат да получават високо заплащане и с основание, разбира се. Не са много обаче българските фирми, които имат потенциал да осигурят такова. За радост, ние имаме финансовия ресурс, но се проявява друг проблем – поради факта, че тайната на заплатите никога не е тайна, част от ХОРАТА ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ПИТАТ ЗАЩО ДРУГИЯТ ПОЛУЧАВА ТОЛКОВА МНОГО, ВМЕСТО ДА СИ ЗАДАДАТ ВЪПРОСА ЗАЩО ТЕ ПОЛУЧАВАТ МАЛКО. При нас например, в категорията среден мениджърски екип диференциацията е до 4 пъти разлика в заплатите, а това не е никак малко. Да не говорим за най-ниска и най-висока заплата във фирмата.

В последните 5 години работим сериозно и за развитие на т. нар. активен маркетинг, т.е. търговецът трябва да отиде при клиента, а не да очаква клиентът да дойде при него. В началото конкуренцията беше малко, нишите – достатъчно. Днес вече условията са различни и никой не може да се развива без да внедри системата на активния маркетинг. При огромния поток информация, при който ВСЕКИ МОЖЕ ДА НАУЧИ ВСИЧКО ЗА ВСИЧКО ще печели този, който е най-близо до потенциалния клиент.

– А има ли изграден механизъм при повече работа човек да получава по-голяма заплата?

– Естествено. Но с една малка корекция. Механизмът е при получаването на по-добри резултати – получаваш по-добро заплащане. Ако няма създаден такъв механизъм, това е сериозна предпоставка кадърните хора да бъдат де- мотивирани. Но интересното е, че българинът сякаш не желае да се възползва от тази възможност. Иска да получава повече пари, но не желае да се напъне малко повече. Това не го разбирам! Страдаме, че заплатите са ниски, а не искаме да ги изкарваме?!

– Какъв е, според Вас, проблемът?

– Липсата на план. Задължително е да планираш – всичко, всеки ден, а също и за седмица, за месец, за година напред.
Ама имало случайни процеси… – така е, но когато следваш стриктно плана си, НЕ СЕ ЧУДИШ, КОГАТО НЯМА СЛУЧАЙНИ ПРОЦЕСИ, КАКВО ДА ПРАВИШ Когато нямаш план на действие, случайните процеси превземат работата и ти се занимаваш с дреболии, вместо с важните и съществени неща.

– Какво мислите за кризата, за началото и края й?

– Мисля, че всъщност, ако у нас имаше криза, щеше да е добре. Все някога щяхме да излезем от нея. Проблемът е, че няма и не е имало. В един определен период имаше неестествен бум в строителството, продиктуван от необходимостта да се изперат едни пари – затова и беше приет такъв закон да не се търси откъде се появяват въпросните инвестиции. Парите се препраха и процесът свърши. Преди това обаче се създаде фалшива представа за растеж, фалшива идея за развитие и за брой работни места. От известно време просто СВАЛИХМЕ ЗАВЕСАТА И ВИДЯХМЕ РОДНАТА СИ ИКОНОМИЧЕСКА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ – ниско ниво на икономиката, никакво ниво на индустриализацията, съсипано, без работна ръка и пазари селско стопанство, дребен, почти занаятчийски роден бизнес. Това имахме преди бума и логично от него тръгваме след бума. Няма изненади за онези, които не са били склонни към самозаблуди. Така че ни чака не излизане от криза, а бавно постъпателно движение напред в мъчителния процес на създаване на европейска икономика и практики, на търсене на собствено място в съвременния свят.

Интервю: вестник Национална бизнес поща

Репортаж на Телевизия Европа за празника на Контрагент 35 – Стара Загора

Търговско-промишлена палата – Стара Загора поздравява фирма Контрагент 35 по повод на празника.
Председателят на УС на Търговско-промишлена палата – Стара Загора Олег Стоилов връчи Почетна грамота на управителя на фирмата Станчо Пантов.