Българите са 7 351 234, според експресни данни от преброяването

Населението на България към 1 февруари 2011 г. е 7 351 234 души. 72.9%, или 5 357 633 души живеят в градовете. 27.1%, или 1 993 601 души живеят в селата. Преброени са 2 826 740 домакинства, или средно в едно домакинство живеят 2.6 души. Броят на преброените жилища е 3 898 688, т.е. средно в едно жилище живеят 1.9 души. Това показват експресните данни на Националния статистически институт от националното преброяване на населението и жилищния фонд.

От 1 до 28 февруари 2011 г. се проведе 17-ото поред преброяване на населението в демографската история на България. За първи път България проведе преброяване на населението и жилищния фонд като страна – членка на ЕС, и при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд.

От 1 до 9 февруари 2011 г. се проведе за първи път преброяване на населението чрез интернет. От 10 до 28 февруари се проведе преброяването чрез посещения на преброители. Експресните резултати имат за цел да се оцени броят на населението на страната по области, общини и населени места и за разпределението му по пол и възрастови групи (от 0 до 17 години, от 18 до 64 години и над 65-годишна възраст). Подготвени са и експресни данни за жилищната осигуреност на населението. Експресните данни от проведеното през февруари 2011 г. преброяване са разработени на основата на данните от електронното преброяване и сводни статистически таблици, подготвени от книжните преброителни карти.

В съответствие с методологията на преброяването лицата, които са отишли да живеят и работят в други населени места в страната или в чужбина за повече от 1 година (т.е. преди 1.02.2011 г.), се преброяват като обичайно налично население в населеното място или в държавата, където работят и живеят. Студентите, които учат в колеж или университет, се преброяват като обичайно живеещо налично население в населеното място, където учат, независимо дали живеят в общежитие или частна квартира, и не се преброяват в домовете, при семействата си.

Население по пол и възрастови групи
Към 1.02.2011 г. жените са 3 770 897 (51%), мъжете са 3 580 337 души (49%), или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени. При преброяването през 2001 г. това съотношение е било 1 052. 1 172 208 (16%) са децата от 0 до 17-годишна възраст. 4 789 967 (65%) са лицата от 18 до 64-годишна възраст. 1 389 059 (19%) са лицата над 65-годишна възраст. Настъпват изменения във възрастовата структура на населението. Налице е засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 18 години.

През 2001 г. под 18-годишна възраст са били 19.4% от населението. През 2011 г. техният дял намалява на 15.9%. Увеличава се делът на населението във възрастовата група 18 – 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 1.3% и от 63.9% е достигнал 65.2%. Най-голямо увеличение има в дела на населението над 65 години – от 16.8% през 2001 на 18.9% през 2011 година.

Динамика на изменение на броя на населението на България
Наблюдава се намаление на населението при последните три последователни преброявания на населението – декември 1992, март 2001 и февруари 2011 година. Данните от последното преброяване на населението показват, че установилите се през последните 20 – 25 години тенденции в развитието на населението се запазват.
В периода 2001 – 2011 г. населението намалява с 581 750 души, при средногодишен темп на намаление 0.7%.
Факторите, които определят основните тенденции в развитието на населението за страната, са естественото му движение (раждания и умирания) и външната миграция, а в териториален аспект – и вътрешната миграция на населението, и административно-териториалните промени. Измененията в равнищата на раждаемостта и смъртността на населението водят до значителен спад в естествения прираст на населението. От 1990 г. населението намалява. Естественият прираст е отрицателен, като през 1997 г. той е минус 7 на 1 000 души от населението – регистрирани са най-ниската раждаемост и най-високата смъртност в страната.

Естественият прираст за всички години през периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. е отрицателен, като през този период най-голямо е намалението на броя на населението през 2002 г. – с 46 118 души. За периода между преброяванията през 2001 г. и предходното през 1992 г. намалението на населението поради отрицателния естествен прираст е с 344 697 души. За периода 1.03.2001 г. – 1.02.2011 г. намалението на населението поради влиянието на този фактор е с 389 087 души. За целия период от 1992 до 2011 г. поради отрицателния естествен прираст населението намалява със 733 784 души.

Външна миграция. През периода 1992 – 2011 г. се проявяват интензивни миграционни процеси. Външната миграция (емиграцията) в съответствие с методологията на преброяването се оценява като изменение на броя на населението, дължащо се на броя на лицата, които отсъстват от страната за период, по-голям от една година към датата на преброяването. През периода 1992 – 2001 г. поради емиграция населението е намаляло с
217 809 души. За периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. намалението на населението поради външна миграция се оценява на 192 663 души. Общо за периода 1992 – 2011 г. емиграцията се оценява на 410 472 души. 67% от намалението на населението в сравнение с преброеното население към 1.03.2001 г. се дължат на отрицателния естествен прираст и 33% – на емиграция, по предварителни данни към 1.02.2011 година.

Вътрешна миграция. Вътрешномиграционните процеси влияят върху териториалното разпределение на населението и се оценяват чрез разликата между заселените и изселените лица в населените места. През периода между преброяванията през март 2001 г. и февруари 2011 г. прирастът в резултат на вътрешномиграционните процеси е положителен в пет области. Увеличението на населението, вследствие на положителния механичен прираст в тези области, е както следва:
• София (столица) – увеличение със 118 965 души.
• Пловдив – увеличение с 15 824 души.
• Варна – с 13 461 души.
• Бургас – с 8 566 души.
• Велико Търново – с 1 631 души.
Във всички останали области броят на изселилите се лица е по-висок от този на заселилите се и това води до намаление на населението в тези области.
Административно-териториални промени в периода между преброяванията на населението през 2001 и 2011 г. – това са промените, породени от закриване, разделяне или сливане на населени места, от преминаване на населени места от една община или област в друга.

Административно-териториални промени в населените места в България за периода 2000 – 2010 г.:
Населени места слети/присъединени към други – 29
Новосъздадени общини – 2 (Сопот, Куклен)
Преместени общини – 1 (Кнежа)
Новосъздадени (възстановени) населени места – 6
Населени места, преминали от една община в друга – 41

Териториално разпределение на населението към 1 февруари 2011 г. по области
София (столица) е областта с най-голям брой население – 1 359 520 души, следвана от област Пловдив – 671 918 души. Това са двете области с население над 500 000 души и в тях живеят 27.63% от населението на страната, съответно 18.49% в София (столица) и 9.14% в област Пловдив.

С най-малко население е област Видин – 99 016 души, или 1.35% от населението. При намаление на населението на страната между двете преброявания с 581 750 души, или със 7.3%, за същия период само населението на София (столица) и област Варна се увеличава – съответно със 185 532 души, или с 15.8% за София (столица), и за област Варна с 6 002 души, или с 1.3%.
Във всички останали области населението намалява, като за областите Бургас, Благоевград и Пловдив относителният дял на намалението е по-нисък от средното за страната. С над 20% е намаляло населението на областите Враца, Видин и Монтана.

Възрастова структура на населението по области
Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в областите Видин – 26%, Монтана, Габрово и Ловеч – по 24%. Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София (столица) – 16%.

В 15 области на страната населението на 65 и повече години е повече от 1/5 от населението на областта. Делът на населението под 18 години е най-висок в областите Сливен – 20%, и Бургас – 18%. Най-нисък е този дял в областите Габрово, Перник, Кюстендил, Велико Търново и Смолян – 14%. Населението във възрастовата група 18 – 64 години е с най-висок относителен дял в област София (столица) – 69%, следва област Смолян – 68%, и областите Благоевград и Варна – с 67%.

Разпределение на населението по общини
В 61 общини преброеното население е под 6 000 души и общо населението във всички тях е 3.2% от населението на страната. 9 общини са с население над 100 000 души, а населението в тях е 39.8% от това на страната. Най голям е броят на общините с население от 10 000 до 20 000 души – 65, и относителният дял на населението в тях е 12.4%.

Разпределение на населението по населени места
Към 1.02.2011 г. населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 186 населени места няма преброени лица. В 21% от населените места живеят от 1 до 50 души, а в 36% от населените места живеят между 100 и 500 души. В седемте града с население над 100 000 души живеят 34.3% от общото население на страната.

Население на областните градове
За периода между двете преброявания – 2001 и 2011 г., пет от областните градове имат положителен прираст – София, Варна, Благоевград, Бургас и Велико Търново. Най-много е намаляло населението на градовете Видин (-17.9%), Ловеч (-17,8), Силистра (-16.6%), Разград (-14.7%), Габрово (-13.5%) и т.н.

Население на областните градове към 1 март 2001 г. и към 1 февруари 2011 г. В седемте града с над 100 000 души население живеят 2 518 850, или 34.3% от населението на страната.

• Данни за населението на България и жилищния фонд (документ на НСИ)