Румен Тончев, собственик на Елерон ЕТ: Справям се с кризата, като вадя нови технологии

Хората харесват и търсят българското производство. На Стройко видях много китайски и турски изделия – мебели, врати. Малко са производителите от България. Това е отчайващо. Срещнах и много фирми, които заблуждават, че са български, казва Румен Тончев, собственик на Елерон ЕТ.

– Г-н Тончев, срещаме се на изложението Стройко 2000. За да сте тук, явно се справяте с кризата… Как успявате?

– Успявам с много труд, с опити да вкарвам в производство нови неща, които другите не могат да правят. В това е истината. Аз го правя, защото имам една голяма торба с технологии. Всеки път, като закъсам, вадя по една. Просто съм кадърен човек. Занимавал съм се дълги години с авиомоделизъм – една невероятна школа за технологии. На времето тръгнах сам, постепенно се разраствахме. В БИЗНЕСА МИ Е ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО, А В ОТПУСК НЕ СЪМ ИЗЛИЗАЛ 20 ГОДИНИ.
Живея изключително скромно. Всеки месец доплащам осигуровки от военната си пенсия. Жена ми върши първично счетоводство – и за нея няма заплата. За сина – също. Ако си дадем на нас заплатите, отиваме на кино. Но в един момент се оказах лош работодател. Трябваше да съкратя хора – бяха 20, сега са 14. В момента няма работници. МЛАДИТЕ МОМЧЕТА, КОИТО ИДВАТ, НЯМАТ ПОНЯТИЕ ОТ ТЕХНИКА. Това е трагедия, която се струпва върху всеки производител.

– Вие как решихте този проблем?

– С безкомпромисен подбор на персонала, филмовите звезди съм ги махнал. Станах лош.

– Впечатлението Ви от българското производство?

– Нашата колекция тук е от неща, които няма да видите другаде на Стройко. Най-интересното е, че са произведени в България, а ИЗЛОЖЕНИЕТО Е ПЪЛНО С КИТАЙСКИ И ТУРСКИ ВРАТИ, МЕБЕЛИ… малко са производителите от България. Това е отчайващо. Срещнах много фирми, които заблуждават, че са български. Явно хората харесват и искат родното производство, но него го няма.

– Защо, според Вас?

– Защото бизнесмен стана мръсна дума. Работодател – също. В МТСП са освирепели, създадоха настроения – работодателят е враг! ДЪРЖАВАТА ТОТАЛНО ПРЕХВЪРЛИ ВСИЧКИТЕ СИ НЕСГОДИ ВЪРХУ РАБОТОДАТЕЛЯ. Виждам как голяма част от фирмите нямат достъп до банково кредитиране, нямат машини и съоръжения. Средствата им заминават за косвени данъци. Моята статистика за м. г., която е много точна, показва, че данъците у нас съвсем не са минимални. 90% от произведеното е заминало за данъци – социално осигуряване, здравно…, а ние нищо не получаваме. В МОЯТА ФИРМА НЯМА НИТО ЕДИН ВИНТ, ВЗЕТ ОТ ДЪРЖАВАТА Никаква помощ. Програмите са абсолютна заблуда – на няколко пъти се опитах да участвам.
Друго, Община Стара Загора е настръхнала срещу бизнеса. Да не се заблуждаваме – общината е спирачка за целия бизнес. Вчера си четох данъците, които трябва да платя, ПЛАЩАМ СРЕДНО 15 ПЪТИ ПОВЕЧЕ от един друг в мястото, където ми е фабриката. А не само не получавам нищо, напротив – срещам неприязън. Идват нахъсани об- щинари – ти си пълниш джобовете! В общината всеки прави каквото си иска, изчезват документи, ако искаш елементарно разрешение за нещо, нарочно се бавят. Каквото и да кажа, все ще съм виновен. На национално ниво е същото. Като разговарям с приятели бизнесмени, те споделят моето мнение.

– В последния си брой НБП апелира за тотален контрол, навсякъде в държавата. Според Вас, какво би помогнало на бизнеса в условията на нетърпима криза?

– Вместо да се харчат пари за гориво на хеликоптери над богаташки къщи, които ни хранят, според мен, УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДА ТРЪГВАТ И ВИДЯТ КЪДЕ ИМА ФАБРИКИ. На всяка фабрика по едно болтче да подарят. В момента ние работим само за банките и да плащаме данъци. Държавата не мисли какво дава, а какво взема.
Бизнесът иска отношение. Закон за частната собственост, промяна, вкл. и чрез медиите, на отношението към работодателя, към този, който работи. Извинявам се на художници, поети, писатели, но всеки гледа какво слага на масата. Когато на човек му е празен коремът, му отлита душата. Това го каза д-р Тренчев и е истина. В момента НА ХОРАТА ТРЯБВА ДА ИМ СЕ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАБОТЯТ нищо друго. От Чирпан до Пловдив всичко е обрасло с трева, а купуваме зеленчуци отвън.

– Какво пречи най-много на българския производител?

– Безобразията в държавата са невероятни. Моето предложение е да тръгнат с хеликоптерите да заснемат къде има производство и поне по едно благодаря да им кажат. Ние ще се оправим сами. Трябва производство, пари за работещите фирми. Нищо друго няма да спаси държавата. А какво направи държавата – ПРЕЦАКА МАГИСТРАЛАТА С НИСКИ ЦЕНИ. Те прецакаха мен, ресторантьори, обущари, магазинери, всички по веригата. Навремето, когато Пътстройинженеринг строи Летището в Граф Игнатиево, аз им направих офисите на Ремиза, обзавеждането, двата ресторанта. Те строят пътища, но имаше работа и за нас. Сега няма за никой, някой скри някъде парите.
М.г. бизнесът в България работеше благодарение на това, че НИЕ СИ ИЗВАДИХМЕ ЛИЧНИТЕ, ДОМАШНИ ПАРИ ЗА ЧЕРНИ ДНИ. Аз цяла година съм дотирал фирмата си, явно и другите са го правили, защото през ноември се усети рязка загуба на пари. Те свършиха…

– Присъствието Ви на изложение е знак, че сте куражлия и оптимист. Така ли е?

– Живи сме. Аз съм на 56 г. и имам планове за още толкова години напред. Показвам нова колекция. Не сме вече с големия строителен бизнес, ориентирах се към частни клиенти, които искат висококачествени и екстравагантни изделия, изработени с европейски материали. МОИТЕ КЛИЕНТИ ТЪРСЯТ ПРОИЗВЕДЕНОТО В БЪЛГАРИЯ, имат вяра на българското. Това ни е надеждата, че българското се търси. 1/1 ако някой горе седне и малко си почеше мозъка да се помогне на производителите, ще тръгнат нещата. Разговарям и с банкери, никога не е имало толкова много депозити и спестявания. Лихвите по депозити започват да падат. Това означава, че банките се опитват да ги извадят навън. Това е хубав признак за бизнеса. Но хората са уплашени и притеснени, пестят, защото има несигурност. Трябва държавата да успее да ги извади тези пари.

Интервю: вестник Национална бизнес поща