Обсъждат по-кратки срокове за изкупуване на преференциални цени на тока от ВЕИ

Сроковете за преференциално изкупуване на електроенергия, произвеждана от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ,) ще намаляват след 2015 г. Това прие парламентарната икономическа комисия при второто четене на проектозакона за ВЕИ. Предложението на икономическото министерство е преференциалните срокове да започват да текат от момента на пускане в експлоатация на съоръженията.

Така, ако Народното събрание потвърди решението на комисията, зеленият ток ще бъде изкупуван на преференциални цени за по-кратки срокове.
Приетите промени предвиждат общественият снабдител НЕК и електроразпределителните дружества задължително да изкупуват на преференциални цени електричеството от фото-волтаични централи за срок от 25 години, а от вятърни паркове – за 15 години, уточнява вестник Пари. До момента тези срокове бяха предвидени да стартират от деня, в който проектът е въведен в експлоатация. След поправката от снощи обаче въведените в експлоатация след 31 декември 2015 г. мощности ще продават тока на преференциални цени за по-кратко. Например, ако даден обект започне производство през 2018 г., срокът за преференциално изкупуване на енергията ще бъде с три години по-кратък.

Основната теза на членовете на работната група беше, че след 2015 г. броят на проектите ще бъде достатъчно голям и високите цени на тока от ВЕИ ще паднат вследствие на конкуренцията. Според министъра на икономиката Трайчо Трайков до 2015 г. пазарът на ВЕИ проектите ще е достатъчно развит, за да започне да се саморегулира на пазарен принцип. Подобно мнение сподели и председателят на държавния енергиен регулатор Ангел Семерджиев.

И на последното заседание на комисията не беше постигнато решение как да бъде определяна цената на електроенергията, произвеждана от централи, работещи на биомаса (вж по-долу). Депутатите и енергийни експерти в работната група не успяха да се съгласуват как да бъде калкулирана тя. Предишните текстове на проектозакона казваха, че токът от централите, работещи на биомаса, ще се изкупува по фиксирани цени. Вчера беше обсъдено предложението на депутата от ГЕРБ Диан Червенкондев цената да се определя всяка година според определен индекс, който ще посочва цената на ресурса. Идеята е индексът да се определя ежегодно до 31 май от министерството на земеделието. Депутатите обаче не гласуваха предложението, тъй като не беше уточнено по какъв начин този индекс ще бъде включен от ДКЕВР във формулата за цената на тока. Председателят на икономическата комисия Мартин Димитров уточни, че това ще е прецедент, тъй като няма друг енергиен ресурс, при който да се използва индексиране. Според икономическото министерство пък трябва да се взема предвид изменението на разходите за биомаса, но ДКЕВР да определя цените по свои разчети.

Едно от слабите места на закона е биомасата. Старите текстове подценяваха потенциала на суровината, която у нас е в изобилие

Едно от слабите места на предишния вид на проектозакона за възобновяемите енергийни източници бяха текстовете по отношение на биомасата. Веднага след първото му четене в парламента производители на зелена енергия алармираха, че липсата на достатъчно яснота в закона по отношение на този ресурс може да спре инвеститори със сериозни намерения. Когато бизнесът говори Експерти и хора от опозицията в парламента бяха категорични, че ролята на проектите на биомаса е подценена, въпреки че ресурсът предполага предсказуемо производство на електрическа и топлинна енергия – по-евтина енергия, която ^може да замества скъпите вносни горива. Липсата на ясна роля на биомасата в контекста на възобновяемите енергийни източници е отказала чуждестранни инвеститори от изграждането на централи на биомаса. Законът “не обичаше” биомасата
Категоричното мнение на хора от бизнеса с ВЕИ беше, че проектозаконът предвижда стимули за изграждането на ветропаркове и фотоволтаични централи, но не и за централи, работещи на биомаса. Доказателство за това беше липсата на разписан текст как да се определя изкупната цена на суровината, а оттам и на цената на произведената от биомаса енергия. На първо четене законът одобри енергията, произведена от централи на биомаса, да се изкупува по фиксирана цена, което предизвика несъгласието на производителите на зелена енергия. Причината – цената на горивната компонента – в случая биомасата, се изменя всяка година. При поскъпване на дървения материал например, който спада към биомасата, инвеститорите ще загубят.
Впоследствие дойдоха предложения В тази връзка депутати и представители на различни асоциации на производители на зелена енергия предложиха вместо по фиксирана енергията от биомаса да се изкупува по преференциални цени.

Според енергийните експерти, които следят опита на други държави в тази сфера, за да се насърчат инвестициите в производство на електричество от биомаса, трябва да има преференциална цена. И тази цена да се променя в зависимост от движението на цената на енергийния ресурс. Експертите предложиха цената на изкупуваната електроенергия да се актуализира според процента на изменението на цената на суровината. Така цената на тока ще може да се движи както нагоре при поскъпване на биомасата, така и надолу при нейното поевтиняване.

Инвеститорите в сектора – eдни си тръгват, други остават и търсят нови проекти

От няколко години ВЕИ секторът 6 България се смята за един от най-атрактивните 6 страната, но само през последната седмица се появиха доста противоречиви сигнали от страна на големи инвеститори.
Италианската компания Enel обяви, че търси купувач на вятърните си турбини край Шабла и Камен бряг, които са собственост на дъщерното дружество Enel Green Power. Според Enel обстановката в България не е благоприятна за инвестиции във ВЕИ сектора. Компанията обяви, че се оттегля от България, и дори вече продаде мажоритарния си дял от 73% в ТЕЦ “Марица Изток 3” За 230 млн. евро на американската компания ContourGlobal Между временно от холандската компания Infinity Energy Holding съобщиха, че планират да разширят инвестициите си във ВЕИ сектора 6 страната. Оттам обявиха не само че ще завършат инвестицията си от 50 млн. EUR във 15 MWсоларен парк край Девня, но и че вече се оглеждат за нови инвестиции във ветропаркове. Преди месец и японската компания Toshiba обяви, че иска да инвестира в 10 MW соларен парк край Ямбол, а в началото на годината и от енергийното дружество СЕZ съобщиха, че навлизат на ВЕИ пазара.Сред големите реални инвеститори в соларния бизнес към момента се открояват “Алфа Енерджи” (парк “Янково” край шуменското с. Янково), “Новинтер” (“Новинтер Ботево”, община Тунджа), “Интерсол” (“Пауново -1” край ихтиманското с. Пауново). Техните проекти са с мощност над 1 мегават, а по-малките наброяват над 30.
Вятърните турбини са концентрирани в Североизточна България, основно 6 община Каварна. Най-големият парк е “Св. Никола” край Каварна на българо-германската СеоРотоег, който е с мощност 156 мегавата. Друг голям проект е този на “Калиакра Уинд Пауър” в община Каварна (35 мегавата).
Неколкократно компании и бизнес организации от Германия, Австрия и Испания са обявявали Желанието си да инвестират във ВЕИ сектора у нас.

Мнения

Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма

Има смисъл да насърчаваме енергията, произвеждана от ВЕИ, докато изпълнят ангажиментите си от 16% дял в общото потребление на електроенергия.Когато енергията от ВЕИ стане конкурентна, няма да има значение с какъв договор се изкупува тя.

Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране

Делът на ВЕИ ще е достатъчно голям след 2015 г. и посочения срок за изкупуване ще е напълно достатъчен, за да може енергията от ВЕИ да не бъде продавана на преференциални цени.

Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум

Ако се въведе единен индекс, притесненията са, че той ще се използва спекулативно за завишаване цените на ресурса, а оттам и на електроенергията от биомаса.