Петко Балабанов: В строителството – положението вместо да се влошава, става безнадеждно

Голяма грешка допуска и най-сериозният инвеститор в строителството – държавата. Появи се тенденцията един от показателите при обществените поръчки да е отложеното плащане. Общините също го вкараха в условията за поръчките. Имаме такъв пример в Стара Загора с 8-ма детска градина – 800 хил. лева с 6 месеца отложено плащане, коментира инж. Петко Балабанов, управител на Ферал ООД.

– Г-н Балабанов, каква е ситуацията на строителния пазар в навечерието на пролетта?

– Положението вместо да се влошава, става безнадеждно – към това състояние вървим. На местно ниво бюджетът на Община Стара Загора от 2 години е рестриктивен и при задълбочаваща се криза кое е първото логично управленско решение – да бъдат отрязани всички инвестиции и капиталови разходи, и да се оставят само най-най- аварийни и неотложни ремонти. ПОЯВИ ЛИ СЕ НЕЩО, ВСИЧКИ СЕ ВТУРВАТ. 35 фирми кандидатстват в търга за изпълнението на проекта за рехабилитация на улиците и пътната мрежа в кв. Железник.
От друга страна, точно строителният бранш е индикаторът на бизнес климата – първи усети кризата и първи ще излезе. Според мен обаче, това няма да стане факт преди края на следващата, че и на по-следващата година. Аз съм и в ръководството на регионалната строителна камара и имам някакъв поглед над бранша. Когато преди 3-4 години приеха Закона за централния професионален регистър на строителите, се регистрираха 4500 – 5000 колеги, сега са останали 2500 – 3000.

– Не е ли ненормално строителните фирми в малка страна като нашата да са чак толкова много?

– Разбира се, че не е нормално. В БРАНША СЕ ПОЯВИХА ЛАИЦИ. Всеки, който бе понатрупал някакви средства – търговци, адвокати и т.н., решиха, че ще са и предприемачи. Само че предприемаческото строителство не е за всеки. Това е оздравителното влияние на кризата – да изчисти от един пазар всичко негодно и неустойчиво. Аз съм в частния бизнес от 1991 г. и съм свидетел как и КРИЗАТА С ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА ПРЕЗ 1996-97 Г. ИМАШЕ СЪЩИЯ ЕФЕКТ – УНИЩОЖИ СЛАБИТЕ ИГРАЧИ ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ И след тази криза ще останат сериозните фирми, тези с традиция, с умение да работят професионално, без значение от размера им. Аз например преди 3-4 години имах 60 строителни работници, сега са 10. Имах 3 склада, сега е един. Като няма обекти, няма къде да се продават и строителните материали. Животът не може да спре – хората се нуждаят от домове, от ремонти на тези домове… За мен това е бъдещето на строителите. ГОЛЕМИТЕ ОБЕКТИ СЕ ИГРАЯТ НА ТЪРГОВЕ, ПРИ КОИТО ВЕЧЕ АБСУРДЪТ Е ИЗУМИТЕЛЕН. Бях консултант на един търг в Павел баня за ремонт на улици и тротоари. Цената тръгна от 1 350 000 лв. без ДДС, имаше фирми, които дадоха оферта от 560 000 лв., а това е абсолютно нереална цена за що-годе качествено изпълнение. Цената може да играе с около 10% от нормалната средна цена, ако се държи на качество и безопасност, хайде – 20% да е, но оттам нататък гаранции не може да има.
Голяма грешка допуска и най-сериозният инвеститор – държавата. Появи се тенденцията ЕДИН ОТ ПОКАЗАТЕЛИТЕ ПРИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ ДА Е ОТЛОЖЕНОТО ПЛАЩАНЕ. Общините също го вкараха в условията за поръчките. Имаме такъв пример в Стара Загора с 8-ма детска градина – 800 000 лв. с 6 месеца отложено плащане. И какво правиш – обезкървяваш строителя или товариш следващата администрация. И каква точно е ползата от това и за държавата, и за строителя? И други безумни изисквания има като огромен обем изпълнено строителство от точно определен вид.
В момента държавата обръща внимание само на инфраструктурата – тя е много важна наистина, но не може да подаваш ръка само на пътностроителните фирми. Вярно, че и те са зле с тези отложени и нередовни плащания – дори най-големите, но все си мисля, че трябва да има по-цялостен подход. Как става – ДЪРЖАВАТА ДЪЛЖИ НА ФИРМИТЕ, ТЕ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ, А ДОСТАВЧИЦИТЕ – НА БАНКИТЕ. Аз имам фактура от една от най-големите пътно-строителни компании, която не е платена вече година и половина. Излиза, че с моята малка фирма аз кредитирам голямата, която спонсорира държавата и докато го правя, плащам на банката лихви, защото съм взел кредит.
При катаклизмите, които се случват в цял свят, при ръста на горивата и храните, излизането от кризата ще е бавен процес и хората трябва да разберат, че НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ ОНЗИ БУМ НА СТРОИТЕЛСТВО И ОНАЗИ ЛАКОМИЯ ОТПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ Мисля, че ще е за добро.

– Какво е нужно като антикризисна мярка, за да остане фирмата на пазара?

– Най-важно е да запази ядрото си от хора. Хората, които сега са с мен, са именно ядрото на нашата фирма. Заедно сме от 15 години с някои. Около тях винаги може да се изгради по-голяма структура, когато това стане нужно. На пръв поглед на пазара на труда в строителството в момента има много хора, но естествено НИКОЙ РАБОТОДАТЕЛ НЯМА ДА ОСВОБОДИ КВАЛИФИЦИРАНИТЕ СИ КАДРИ – най-добрите, на които може да разчита. Така че изборът е ограничен до определено ниво кадри. От друга страна, в момент на криза моите електромонтажници и заварчици, например, се научиха и кофраж да правят, и да копаят, ако се наложи, и тухли да носят… Станаха универсални строителни работници, защото са интелигентни и квалифицирани. КОГАТО ЕДИН ЧОВЕК ИМА НИВО НА ИНТЕЛЕКТ НАД СРЕДНОТО, ТОЙ МОЖЕ ДА СЕ НАУЧИ ДА ПРАВИ ВСИЧКО. Това са кадрите на бъдещето, в тях е бъдещето.

– А в кои стопански сфери виждате бъдещето?

– Мисля, че следващите войни ще са за храна и вода. Преди няколко години Христофор Бунарджиев, като откриваше сградата си, даде някои данни, които още помня. Само 2% от земната повърхност е обработваема и тези 2% се топят. България е благословена с 30% обработваема земя на територията си, а не прави нищо, за да я използва рационално. 300 000 БЕЗРАБОТНИ ИМАМЕ, А ЗЕМЯТА ПУСТЕЕ.
В тази посока трябва да се насочи държавата – да субсидира селското стопанство, да мотивира хората да работят, да изнасят на пазара екологично чисти храни от незамърсената ни почва. Мисля, че това са и плановете на ЕС за нас – селско стопанство, туризъм и атомна енергетика – чиста, сигурна, високотехнологична.

– Бихте ли ни партнирали в националния проект на НБП Изпит за кмета, споделяйки с читателите какъв, според Вас, трябва да е кметът на един голям български град, в конкретния случай – следващият кмет на Стара Загора?

– Не се занимавам с политика и абсолютно никой не може да ме накара по какъвто и да е повод да се занимавам. Все пак ИМАМ МНЕНИЕ КАТО ГРАЖДАНИН И ТО Е, ЧЕ НЕ БИВА ДА Е ПРОФЕСОР. Хората са го казали отдавна: Този, който може да прави нещата на практика, ги прави, а който не може – учи останалите. Не бива да се бърка теоретичната подготовка със способността реално да управляваш и да си градоначалник.

– А политиката и бизнесът не Вървят ли ръка за ръка?

– Не приемам тази максима. При честата смяна на властниците, обвързването на един бизнес с който и да е, не води до нищо добро. Е, има и вариант ПАРТИИ ЛЮБИМИ, A3 СЪМ С ТАЗ, КОЯТО Е НА ВЛАСТ, но това не може да е житейски принцип, поне за мен, считам го за житейска безпринципност. Мисля, че политиците се опитват да поставят в своя зависимост бизнеса. Е, има и голям, много голям бизнес, който управлява политици и прави политики, но там нещата са други.

Интервю: вестник Национална бизнес поща