Експерти очакват недостиг на енергия на Балканите в следващите години

От 2018 г. в Югоизточна Европа ще има дефицит на електроенергия, прогнозираха експерти от британската фирма EFT Group. От компанията са използвали данните за сектора от 2010 г. Крахът на световния финансов сектор през 2008 г. и последвалата икономическа криза продължават да забавят развитието на енергетиката в региона на Балканите.

Спадът в промишленото производство през последните две години доведе до намаляване на търсенето на енергия в региона, а оттам и до намаляване на енергийния дефицит, коментира вестник Класа. От ЕФТ прогнозират, че от 2018 г. Балканите ще се изправят пред значителни проблеми за осигуряване на стабилни енергийни доставки и ограничения на енергията.
Специалистите предвиждат тази тенденция да продължи и с повишаване на риска за развиване на бизнес в региона. В резултат сме свидетели на значително забавяне в реализацията на по-рано планираните инвестиции в енергийния сектор на ЮИЕ. Ако вземем данните за регионалното търсене на електроенергия от 2008 г., преди кризата, се наблюдава внезапно и рязко намаляване на търсенето на ток през 2009 г. и много слабо възстановяване на нивата през 2010 г. Индустриалното потребление е най-силно засегнато.

Данните от ENTSO-E (Общоевропейска електропреносна компания) показват, че страните от региона са консумирали 282,25 тераватчаса електроенергия през 2010 г. От това количество 55% са произведени в ТЕЦ, 27% от водноелектрически централи, 16% от ядрени съоръжения и 1% от възобновяеми източници. Поради спада в търсенето регионът внася само 0,25 твтч ток годишно. Според EFT има няколко основни фактора, определящи енергийния баланс на страните от ЮИЕ. От гледна точка на търсенето тези активи основно се влияят от външната температура и нуждата от отопление и охлаждане, както и от обема на промишлената дейност. От гледна точка на предлагането основните фактори са цените на изкопаемите горива и хидрологичните условия, както и разликите в цените между регионалните пазари и тези в Западна Европа. България, Румъния и Босна и Херцеговина остават единствените държави с възможност за производство на допълнителна енергия, докато всички останали имат дефицит.
С възстановяването на икономиката и повишаването на активността в промишления сектор в Югоизточна Европа търсенето на електроенергия ще се увеличи. Очаква се то да нараства с 2,2% на годишна база до 2020 г.
По последни данни на руските строители на АЕЦ „Белене“ централата може да бъде завършена до 2017 г., което ще позволи на страната ни да разшири възможностите за експорт на електроенергия. Според плановете на НЕК и ЕСО обаче 1765 мвт мощности трябва да бъдат спрени у нас до 2015 г. В същото време ще се увеличават съоръженията, произвеждащи зелена енергия.

Поради необходимостта от нови инвестиции в сектора специалистите разглеждат два варианта. Първият е средства да се вложат в нови производствени мощности до 2020 г., което ще осигури стабилни доставки на електроенергия и предпоставки за нормалното функциониране на икономиката. Анализите показват, че от 2020 г. регионът ще се нуждае от 12 100 мвт нови мощности, от 3000 мвт нови водни централи и до 1400 мвт ток от други възобновяеми източници. За целта ще бъдат необходими около 33,8 млрд. евро. Това означава, че за следващите 10 години всеки гражданин ще трябва да плаща 47,5 евро годишно за нови инвестиции в енергетиката. Това е по-малко от половината от инвестициите в енергетиката на глава от населението в Западна Европа, се отбелязва в анализа.
Вторият вариант дава една по-реалистична картина, като 60% от необходимите инвестиции се реализират от 2020 г. От EFT прогнозират, че в средата на периода регионът ще се сблъска със сериозни проблеми за осигуряване на стабилни енергийни доставки. Дори и със значително увеличение на вноса на енергия от около 4-5 твтч годишно ЮИЕ пак ще има недостиг на ток от 2018 г.
Друга причина за проблемите в енергийния сектор е относителната бедност на страните в тази част на света. Това е и най-сериозната пречка за развитие на сектора, а оттам и на нормалния прогрес на икономиките. За да се реши въпросът, от най-голямо значение ще бъде бъдещата финансова подкрепа на международната общност и преди всичко на ЕС, смятат от EFT. Експертите определят модела на публично-частното партньорство като най-ефективния начин да се стимулира развитието. Държавните енергийни монополи в региона не са в състояние да генерират необходимия капитал сами по себе си, за да извършат нужните инвестиции в енергетиката, включително и поради тяхната неефективност, допълват експертите.