- 15.03.2011
- Posted by: admin
- Category: News
Полигон Змейово не извършва в основната си дейност изпитание на боеприпаси на българската армия. Няма такова нещо. Това заяви в Стара Загора зам.-министърът на отбраната Валентин Радев. И допълни дословно: Ако погледнете на сайта и виждате там боеприпаси, не се заблуждавайте, те не са на армията.
Основно са на фирмите (б.р. – частни фирми, ползващи услугите на полигона). Армията все по-малко прави изпитване на боеприпаси и на системи на въоръжение по обективни причини – намалява се числеността, намаляват се и въоръжените системи и боеприпасите. Така че основната работа всъщност е да изпитваме боеприпаси и оръжейни системи на фирмите, които, за Бога, дано успяват все повече да намират клиенти, да продават навън, да разкриват работни места и да вкарват валута в държавата. Така че този полигон съвсем не обслужва армията само.
Това изявление на зам.-министър Радев тотално се разминава с твърдението на министъра на отбраната Аню Ангелов, пише вестник Старозагорски новини. За да не бъдем голословни, ще си позволим да цитираме казаното от министъра по време на парламентарен контрол на 12 февруари 2010 г. Тогава на питане на народния представител от Старозагорски избирателен район Тодор Великов за статута на полигон “Змейово” и за дейността на частните фирми там министърът отговори (цитираме част от стенограмата на НС от 12.02.2010 г.):
“Централният артилерийски изпитателен полигон се използва в интерес на Българската армия и на отбранителната промишленост. По този начин е гарант на националната сигурност – чрез установяване годността на въоръженията, боеприпасите и техните елементи, степента на намаляване на бойните им качества и характера на измененията на вътрешните им детайли, в зависимост от различните условия на съхранение и бойно използване.
В него се извършват следните конкретни полигонни изпитания на:
– въоръжение, боеприпаси, техника и военнотехнически имущества, намиращи се в експлоатация и на съхранение в Българската армия с цел удължаване на техния ресурс по време;
– новопроизведено въоръжение и боеприпаси на фирми от отбранителната промишленост, предназначени за комплектоване както на Българската армия, така и за износ;
– въоръжение и боеприпаси, на които е извършена модернизация или ремонт;
– постъпили от внос въоръжения и боеприпаси за нуждите на Българската армия.
Самият полигон е създаден с постановление на Министерския съвет от 1972 г. и това представлява неговият сертификат за извършване на полигонни и лабораторни изпитания…
В изпълнение на заповед на министъра на отбраната от 1998 г., в свободните си мощности полигонът извършва само изпитвания на боеприпаси и оръжия, произведени от български фирми. За 2009 г. са били сключени 148 бр. договори и всички са били изпълнени с фирмите: “Аркус”, “Стройпроект”, “Емко”, “Дунарит”, “Сейджконсулт”, Института по металознание към БАН и “Берета трейдинг”.
От споменатите за 2009 г. фирми има само две, официално свързани с отбранителната промишленост на България, а със сигурност софийската “Берета трейдинг” никога не е била производител.
Зам.-министър Радев обяви, че всеки, който поиска, ще има достъп на ползващите услугите на полигона частни фирми, но те така и не бяха назовани. Началникът на полигона полк. Марков уточни само, че за 2011 г. те са пет, а сключените с тях договори са над 50.
Не за пръв път казано от министър и негов заместник се разминава. Случаят обаче провокира няколко важни питания:
1. Кога и кой промени статута на полигон “Змейово” от стратегически за националната сигурност обект в търговско дружество, носещо печалба за частни фирми и МО?
2. Къде в Европа функционира подобно съоръжение в гъсто населен регион, от който областният град Стара Загора е само на 3 км по въздушна линия?
3. Защо частният бизнес на определени фирми трябва да застрашава сигурността на стотици хиляди граждани и няма ли по-безлюдно място за подобен род дейности?
Въпросите ни въобще не са риторични, те би трябвало да провокират внимание на редица институции – като се започне от титуляра на МО и се стигне до общинските съветници от Стара Загора и Казанлък.
Информация и коментар: вестник Старозагорски новини