Георги Кършибрадов: Цената на хляба – без промяна до май

Независимо че горивата поскъпват драстично, очаквам цената на хляба да остане без промяна, поне до май 2011 година, заяви Георги Кършибрадов, експерт, изп. директор на мелница Загоре АД – Стара Загора. От началото на годината хляб с тегло 700 г в региона се търгува средно по около 80 ст.

Това е една нормална цена, на този етап не очаквам промяна. Ако влезе в сила обаче идеята за въвеждане на такса мощност, всички потребители на енергия ще получат нож в гърба, категоричен е Кършибрадов.
Енергоемкостта е свързана с капацитета на дадено производство и разходът е различен за малките и големи фирми, обяснява експертът. Болшинството производства в България са с остарял машинен парк, който е силно енергоемък, в Загоре АД например се използва една десета от капацитета. Ако правя не 2500 хляба, а 6000, цената му ще падне, като същевременно ще ми се увеличи печалбата, но такава вероятност няма, защото хлебопроизво- дителите и фурните не са малко. В Стара Загора от 20 хлебопекарни са останали 4, от мелниците работят само 2, но мелничните мощности като цяло в страната остават 400 пъти по- високи от необходимите. Същото се отнася и за хлебопроизводителите, макар и в по-малка степен, пише вестник Национална бизнес поща.

Подчертавам категорично, че цената на хляба не може да се уговаря. Всеки е заинтересован да продава повече, а за да се случи това, трябва да намали цената му, казва Кършибрадов. Тя зависи от натоварването на мощностите. Цената на насъщния у нас все още остава по-ниска спрямо другите държави от ЕС, макар брашното и газта да стигнаха европейските нива. Икономиите родните производителите калкулират за сметка на работната заплата. Най-голямото разходно перо в мелниците наред със зърното е енергията.
Ако цената на хляба се мръдне заради зърно и горива, моментално ще се увеличи цената и на всички други продукти, обяснява Кършибрадов. Цената на зърното определя цената на всички продукти – мляко, кашкавал, месо… В условията на пазарна икономика държавата, а не различните организации, може и трябва да контролира именно неговата цена. Зърното командва света, заедно с петрола. То е основното и заедно със соя, слънчоглед, рапица, царевица, дава растителния белтък на света, който се превръща в животински.
Населението по света се увеличава, хората искат по- добър живот, а това води до повишено търсене на хранителни продукти. Затова е необходимо производството на зърнени култури да се увеличава, още повече, че някои култури, като рапицата например, намират и друго потребление – за биогорива.
Според Кършибрадов, държавата трябва да увеличи държавния резерв от пшеница, защото някой богат човек, или 2-3 богати фирми могат да се подиграят с цялата държава – да изкупят количеството зърно и да го изнесат. Тогава ще трябва да внасяме, но при внос не се знае какво ще получим – може да е зърно, престояло 4-5 г., обгазвано и със сигурност с останки от хербицид.
Консумацията на хляб в България, според хпебопроизводители, не е намаляла. Преди години се считаше, че българите ядем с 50% повече хляб от европейците, сега се смята, че разликата е 30%.