Без държавна стратегия за развитие животновъдство няма

България в нито един момент не създаде и продължава да няма стратегия или програма за развитие на селското стопанство. Искаме дългосрочна програма, която да създаде предвидимост, стратегия какви браншове развиваме и кои остават на доизживяване, казва Господин Господинов, животновъд, млекопроизводител, председател на Браншовия съюз на животновъдите.

– Г-н Господинов, бяхте в Пловдив на панаира за селскостопански продукти и техника Агра. Със свои продукти ли участвахте?

– Не, този път бях ангажиран като председател на Браншовия съюз на животновъдите в България със срещи, публични изяви от типа на кръглите маси, организирани от фермер БГ и лекции. Участвах и в свикания от министър Мирослав Найденов кризисен щаб, съвместно с представителите на зърнопроизво- дителите.

– Ще бъде ли наистина селското стопанство отрасълът, който ще даде тласък на българската икономика за излизане от кризата?

– Селското стопанство винаги е било отрасълът, който извежда страната от кризи не само сега. За съжаление, в момента не можем да твърдим, че има някакво съществено позитивно развитие. Преди десетина дни се събрахме колеги от всички браншове на селското стопанство. Животновъдството е изключително зле, млекопроизводството като подотрасъл върви надолу и САМО ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВОТО Е ОЩЕ ПО-ЗЛЕ.

– Каква е причината?

– Причината винаги е една – липса на разумна визия за развитие. Преди 20 години вместо да бъдат създадени програми и условия добрите животни да бъдат получени от хора, които ще развиват фермерство – на изплащане и т.н., се тръгна по най-лесния и гарантиращо УБИЙСТВЕН ЗА ОТРАСЪЛА МОДЕЛ – ВРЪЩАНЕ ПО 1 – 2 КРАВИ НА СЕМЕЙСТВО. Огромната част от поро- дистия добитък бе изклана. Останалите животни се оказват без реално стопанско значение. Аз нямам нищо против хората да имат по едно – две животни за дохранване на семействата в селата, но само това не е достатъчно – нужно е съвременно фермерство, за да говорим за развитие. Оттогава проблемът си стои.
България в нито един момент не създаде и продължава да НЯМА СТРАТЕГИЯ ИЛИ ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. Преди време на среща при премиера Бойко Борисов, наред със злободневните проблеми за данъчно облагане, за субсидии и др., аз поставих и този въпрос, че е нужно да се направи една истинска програма за развитие на отрасъла с краткосрочна част, разписваща стъпките в период от 2-3 години, и дългосрочна част, която да създаде предвидимост, стратегия какви браншове развиваме и кои остават на доизживяване, в какво държавата смята за нужно да инвестира и в какво – не. Предложихме такава програма ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА МИНЕ ПРЕЗ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЗАКОН. Искаме да видим кой в залата гласува за и кой против, но още по-важно е документът да има силата на закон не само за година или две, докато управлява едно правителство, както се случва с наредбите, а да задължава всички следващи да провеждат стратегията. Това ще задължи и самите нас да спазваме закона. Така няма да има нужда министър Дянков да се чуди какви данъци коя година да слага – ще е заложено в стратегията, НИТО ПЪК НИЕ ЩЕ ХОДИМ ДА СКАНДИРАМЕ И ДА ПРОТЕСТИРАМЕ, ще знаем авансово какво е разписано.
Това е механизмът да се работи лесно, да имаш реалния инструмент. Премиерът тогава каза: Искам до пролетта такава стратегия да бъде изготвена. И какво, ние още не сме я започнали дори.

– Защо, нали тя е нужна най-вече на селскостопанските производители?

– Това искам да кажа – има някаква основа, на която да стъпим, но се иска ние да поемем отговорността за бъдещето на отрасъла. НЕ МОГА ДА ОБВИНЯ НИТО МИНИСТЪРА, НИТО ПРЕМИЕРА. Има политическа воля нещата да стъпят на съвременна и законова основа. Проблемът е, че все чакаме друг, а не ние да свърши работата. Ето, виждам волята на министър Мирослав Найденов за промяна и в създаването на Агенцията по храните. Прав е – ПОТРЕБИТЕЛЯТ, КРАЙНИЯТ КЛИЕНТ ТРЯБВА ДА Е ГАРАНТИРАНО ДОВОЛЕН. Подвеждат го и там с тези стандарти, не за друго, ами защото никой не може да задължи производителите да ги следват и все пак видимо нещо се случва, прави се в правилната посока. Промяна трябва да има и при нас. В нашата верига доволни са само производителят на зърно и фуражи и търговецът – първият и последният. Всички между тях плачат, защото са принудени да купуват фуражите на цени, каквито им поискат, да произвеждат качествена продукция и да я дават на търговците на цените, които търговецът им предложи -той неговите начисления си ги прави после в търговската мрежа. НЕКА ДА СЕ ВИДИ ВСЯКА БРЪНКА ПО ВЕРИГАТА. Ние по средата не се тревожим от това вглеждане. Проблемът е, че въпреки желанието на правителството, нещата с магическа пръчка не стават след като 20 години са умишлено оставени на самотек. Но сега се стигна буквално до оцеляването. Нещо трябва да се промени. Ето, аз не пуша, против производството на тютюн съм, но онези хора в Родопите какво да правят? Това им е поминъкът. КАТО ИМ ГО ВЗЕМАТ, ПО 2 КРАВИ ДА ИМ ДАДАТ ПОНЕ да гледат по някоя програма. Иначе, какво, те няма да дойдат в Стара Загора или Хасково, защото хляб за тях няма да се на мери в тези градове. Или ще напуснат страната, но точно за тях и това не е много вероятно, или ще се юрнат всички към София. Всеки си мисли, че в София работата чака. 4 милиона ли ще правим столицата? КЪДЕ ЩЕ ГИ ДЯВА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА – и въздушно метро да им направи, не само подземно, пак не може им реши проблемите, нито пък пари ще има за управлението на София.
Истината е, че преди да корим този и онзи във властта, трябва да си погледнем и в нашата градина. Карахме се преди време с министъра на земеделието, че е сложил некадърник на важно място. И той ми каза: Добре, няма го, кого да сложа – дай предложение! И аз взех да мънкам, защото няма избор на добри кадри, защото аз като не мога да предложа друг, дето толкова години се блъскам в бранша, министърът откъде да го вземе? Защото знам не един и двама фермери, които КАТО ВЗЕМАТ СУБСИДИИТЕ, СИ КУПУВАТ АПАРТАМЕНТИ В НЕСЕБЪР, А ФЕРМИТЕ ИМ СА ЗАРИНАТИ С МРЪСОТИЯ, а в охладителните им вани се къпят лятото ромите. Защото сега се правят политически протести – 100 – 150 души само протестираха в София от 80 000 животновъди. Ясно е, че това са партийните членове или техни близки.

На мен мие все тая кой ще управлява, честно го казвам. Важно е да има воля за промяна, а дали министър ще е Дикме, Найденов или друг, няма значение. Важно е и самите ние да си оправим градинката, всеки поотделно и после всички заедно ДА КАЖЕМ: ТАКА ИСКАМЕ ДА РАБОТИМ. Иначе ни няма!

– Има ли сектор, който да е добре в селското стопанство?

– Има, но не искам да коментирам.

– Зърнопроизводството ли?

– Вие го казвате. С много от зърнопроизводителите сме добри приятели, мнозина от тях са много коректни и разбрани. Въпросът е, че преди 20 години нещата бяха опорочени и то умишлено не от производителите, а от политиците. ЕДИН ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛ ВЗЕМА 50 ПЪТИ ПО-ГОЛЯМА СУБСИДИЯ ОТ ЕДИН ЖИВОТНОВЪД при това има и правото да определя цената на задължителния за животновъда продукт – зърното, нужно за храненето на животните. Причината е, че със зърнопроизводство се занимават 1000 до 2000 души. С животновъдство 80 000. Няма как тези 80 000 да пълнят партийните каси, защото са много и неорганизирани, докато 1000 спокойно можеш да мобилизираш преди избори. Ако вземаш 100 000 премия, колко му е 5000 да отделиш…

Интервю: вестник Национална бизнес поща