В 175 лечебни заведения не е оказана своевременна и качествена медицинска помощ

Общо 539 проверки в здравната система е направила Иизпълнителна агенция Медицински одит през изминалата година. Това показва Годишният доклад на агенцията. В резултат на това редица лечебни заведения оптимизираха работата си, а МЗ направи нормативни промени, които да допринесат за по-доброто лечение на пациентите.

Сред тях е въвеждането на таван за избора на екип, регламентиране на натовареността на катетеризационните лаборатории в медицинския стандарт по кардиология, включването на диспансерни прегледи за хора с трансплантации в Наредба 39, както и стъпки за създаването на единен регистър за резултатите от извършените трансплантации, съобщиха от пресцентъра на здравното министерство.

553 жалби са постъпили в ИА Медицински одит през миналата година. 73% от жалбите са били свързани с качеството на медицинското обслужване, а 14% с наличието на корупция. Резултатите от проверките показват, че най-честите причини за жалбите на пациентите са неудовлетвореност от качеството на оказаната медицинска помощ са неизпълнение на изискванията на медицински стандарти – 13%, нарушаване на принципа за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ – 23%, слабости в организацията и управлението на лечебния процес – 38%. Едва в 9% от случаите е констатирана проявена лекарска небрежност, а при 17% не са отчетени нарушения.

При проверките в 175 лечебни заведения е установено, че са нарушени правата на пациентите относно оказването на своевременна и качествена медицинска помощ, както и на получаването на информация от лекаря в подходящ обем и форма.

През миналата година ИАМО извърши проверка и на изпълнението на изискванията по 23 медицински стандарта в 141 лечебни заведения. Резултатите от проверките показват, че има нарушения в прилагането на медицинските стандарти „Хирургия,” „Анестезия и интензивно лечение, „Кардиология”, „Ортопедия и травматология”, „Физикална и рехабилитационна медицина”, „Неонатология”, „Клинична лаборатория”, „Акушерство и гинекология”, „Обща медицинска практика” и др. Най-честите нарушения отново са в неинформирането на пациентите за процедурите, които ще им се правят, в липсата на достатъчно квалифицирани кадри,  оборудване и апаратура. При инспекциите на болниците е установена и липса на ценоразписи за медицинските услуги. През миналата година агенцията извърши и проверка на дейността по инвазивна кардиология, трансплантации, спешната помощ.

От април до юни 2010 г. ИАМО извърши тематични проверки в 23 лечебни заведения за болнична помощ със структури по инвазивна кардиология.  В резултат на проверките бяха направени следните изводи:
1.         Установиха се немотивирани индикации за хоспитализация.
2.         Висок процент на ангиографии без значими стенози, установени при инвазивно изследване в планов и спешен порядък в някои от проверените ЛЗ:
–          за България – средно 40% в някои ЛЗ от 23% до 85%;
–          за Европа – средно 25% – 35%.
3.         Среднодневна свръхнатовареност на някои от катетеризационните лаборатории за един ангиографски апарат
–          за България – средно 4,5 процедури, при някои ЛЗ от 0,7 до 24;
–          за Европа – средно 8 процедури.
4.         Нисък дял на интервенционалните лечебни процедури спрямо диагностичните процедури.
5.         Преобладяващ дял на преминалите пациенти по спешни инвазивни клинични пътеки:
–          за България: отношение на планови/спешни хоспитализации – средно 40% / 60%, при някои ЛЗ от-до (70% / 30% – 10% / 90%);
–          за Европа: отношение на планови/спешни хоспитализации – средно 50% / 50%.
За установите нарушения бяха съставени актове за административни нарушения.

В резултат на анализ на извършените проверки и с цел подобряване на организацията, качеството и ефективността на дейностите в областта на инвазивната кардиология бяха направени предложения от Изпълнителна агенция „Медицински одит” съвместно с дружеството по интервенционална кардиология за промени в медицински стандарт по кардиология – въвеждане на минимална и максимална натовареност за

Катетеризационните лаборатории, осигуряване на достъп до първична ангиопластика при остър миокарден инфаркт на 70 % от пациентите, времеви норми за провеждане на диагностика и интервенция, задължителна регистрация на усложненията. Тези предложения вече са отразени в новия медицински стандарт по кардиология.