Изделията на Виктория пласт ЕООД се търсят в Румъния, Македония, Гърция, Сърбия

Напук на кризата, през 2010 г. открихме три големи нови бази в Хасково, Пловдив и Сливен. Назначихме още хора. Започнахме и производство на вертикални щори. Наложи се да купуваме и машини, разказва Димка Киртикова, управител на Виктория пласт ЕООД.

– Г-жо Кертикова, на кого от Вас му хрумна идеята да се занимавате с щори, PVC профили и т.н.?
– Идеята бе на съпруга ми. Аз исках да се занимаваме с търговия на едро с храни. Иван обаче заложи на услугите в сферата на строителството и, честно казано, изключително много се радвам, че тогава приех неговата теза. Оказа се, че той е усетил правилно добрата бизнес ниша.
В момента търговията не върви, а големите вериги така или иначе ще наложат своята схема на бизнес и виждаме, че няма сериозен пазар за по-мапките търговци на храни.

– Как се отрази кризата на развитието на фирмата Ви?
– Напук на кризата, през 2010 г. открихме три големи нови бази в Хасково, Пловдив и Сливен. Назначихме още хора. Започнахме и производство на вертикални щори. Наложи се да купуваме и машини. Големият ни успех се оказаха партньорите ни от Вива пласт, чийто централен представител станахме през 2009 г. Това е една млада, много амбициозна и работеща с перфектно качество фирма. През 2009 г. заедно с тях реализирахме ръст на печалбата от 15%, а през 2010 г. – 25% ръст спрямо 2009 г. За нас кризата наистина се оказа възможност, въпреки че също имаме проблеми както останалите прозрачни фирми на българския пазар.
Нелоялната конкуренция на нерегистрирани като фирми бусчета, които обикалят и предлагат услуги и продукти на ниска цена без никаква гаранция за качество, да не говорим за сервиз, естествено удря и по нашите интереси. Но все си мисля, че това няма как да не е временно явление.
Предлаганата от такива търговци цена просто не е достатъчно ниска да компенсира проблемите на клиентите след това. А и се надяваме, че вече е време някой да започне да следи за спазването на закона и да предприеме стъпки за реални санкции срещу сивия и черния бизнес.

– Кога разбрахте, че успявате да превърнете кризата във възможност?
– Може би участията ни на Пловдивския панаир през миналите две години ни позволиха най-ясно да усетим, че правим сериозна крачка напред. Към предлаганото от нас проявиха интерес фирми от Румъния, Македония, Гърция, Сърбия… Чрез нашите добри клиенти и партньори – повечето от които старозагорски фирми имаме пазар също в Белгия и Италия. И тук ще спомена поне част от партньорите ни, защото бизнесът е верига от добри стъпки – Виллан, Виктор Данчев, Лесо, Строител ВД, Квалитет, Кристео, Пимакс, Европласт, Алуминиум и др. Изброявам ги не според големина и заслуги към общата ни работа, а като доказателство, че както големи, така и малки фирми могат да правят сериозен бизнес и да вървят напред.

– Как се справяте като майка, съпруга, бизнес партньор?
– Ако трябва да съм наистина откровена – днес се справям по-лесно, но в началото ми беше наистина трудно.
Нужно е много точно разпределение на времето, на ангажиментите. За мен обаче най-трудно беше да бъда толкова различна на двете места, в които протича живота ми – вкъщи и на работа. У дома да съм нежната, съпричастна и мила майка и съпруга, а на работа да съм деловата дама, понякога строга, решителна, властна. Съвременният живот налага тези роли и те се превръщат в същност. Струва ми се, че обогатяват личността, а не отнемат от нея, независимо колко усилия, работа и енергия изискват.

Много е важно и това, че с Иван сме заедно навсякъде. Мога да разчитам на подкрепата и разбирането му във всеки един момент, на способността му да мисли бързо, да намира технически решения, които аз не бих могла, защото ми липсва подготовката, а и този начин на мислене. Така – чрез най-силните черти на всеки от нас изградихме щастлив дом и добър бизнес, отгледахме умно и добро дете. И наистина напук на кризата създадохме още едно… Мисля, че повече деца са дълг на всяко българско семейство, което може да си го позволи. Наистина е не само мисия на щастливата двойка, а вече и социален ангажимент, за да ни има като нация и утре.

Интервю: вестник Национална бизнес поща