Катя Дафовска: Искаме старт от Световната купа в България

Засега нямам сериозни амбиции в политиката, категорична е олимпийската шампионка Катя Дафовска. Продължавам да съм доста сдържана в работата си. Коректността в отношенията е най-важна за мен. Децата са голямата ми гордост, разказва Катя Дафовска пред вестник Новината.

– Катя, чувстваш ли се забравена като доста други заслужили спортисти? И ако “да”, защо все така се получава у нас?

– Всъщност не се чувствам забравена. Много хора ме познават, все още се говори за мен и това ме ласкае. Като че ли нямам и особена нужда да ми се обръща кой знае какво внимание.

– Като състезателка беше скромна в изказванията, а се доказваше с действията си на пистата. Сега, като шеф на федерацията, по същия начин ли действаш?

– Продължавам да съм доста сдържана. Старая се отново да работя с повече действия и по-малко приказки. Но сами разбирате, че, когато си зависим от много други хора, от екипа си, е по-трудно. На пистата си сам и знаеш, че почти всичко зависи от теб.

– На какво държиш най-много в работата си?

– Преди всичко на коректност и точност в отношенията. Важно е да се знае кой колко и какво работи, и съответно да си получава подобаващото възнаграждение.

– Върви ли семейният бизнес с хотела, или кризата се отразява сериозно?

– Хотелът върви добре. Вече се поразработи, въпреки кризата. Но работим на по-ниски цени, а всичко се оскъпява и не е никак лесно.

– Къде си държиш медала от Нагано?

– Закачен е на рецепцията в хотела. Той е едно от първите неща, които гостите виждат.

– Със сигурност помниш самото състезание преди 13 години… Къде по трасето, всъщност, разбра, че имаш шансове да станеш олимпийска шампионка, или когато си на пистата няма много време за мислене?

– Нашият спорт е такъв, че, докато не завърши самото състезание, не може да знаеш на коя позиция си. Тогава дадох абсолютно всичко от себе си, както съм го правила на всички стартове. Имах ден при стрелбата. Бягах добре. Помня, че на финалната обиколка от българския щаб ми казаха, че се боря за медал и това още повече ме амбицира.

– Титлата ли е най-голямата ти гордост?

– Децата ми са голямата гордост. Златният медал от Нагано също е много ценен. Все пак той ме изстреля в световния елит.

– Докога срещу името ти ще пише “единствен” олимпийски шампион на България от зимни игри?

– Надявам се да е само още 3 години – до следващата зимна олимпиада в Сочи, но ще е изключително трудно. Дано се появи скоро следваща голяма фигура в зимните спортове.

– Как премина стартът за европейската купа в Банско и доволни ли сте от състезанието?

– Всичко мина без проблеми. Имаше достатъчно сняг, времето беше перфектно. Още много неща трябва да направим, за да отговори Банско и на изискванията за домакинство на стартове за Световната купа. Това не е невъзможно. Нужна е една многофункционална сграда, за да покрием лиценз “А” на международната федерация, сега имаме лиценз “Б”. Това означава много средства и много спонсори. Това ни е проблемът.

– Трудно ли се организира надпревара от такъв ранг?

– Имахме много работа. Почти цял ден бях на Бъндеришка поляна, участвах в подготовката на трасето. На практика това си беше Световна купа, защото беше отворено за биатлонисти от цял свят. Има обаче някои специални изисквания, на които все още не отговаряме. И затова се води от втора лига. Всички останаха доволни. В стартовете се включиха около 210 биатлонисти от 27 държави.

– Краси Анев ли беше приятната изненада?

– Краси се представи наистина страхотно и заслужено спечели бронз в спринта на 10 километра и сребро в преследването. Откровено казано, след успешното представяне на универсиадата в Турция не съм изненадата от двете отличия. Анев е на 23 г. и е нормално вече да набира скорост. След олимпиадата във Ванкувър през 2010 г. се отказаха по-старите, обновиха се поколенията. Сега е ред на поколението на Анев. Норвежци, немци, руснаци, французи пак са силни. При тях не се губи връзката между поколенията. Оттук нататък предстои европейско първенство, което е много важно, и световно първенство – най-големите шампионати са пред нас, трябва да се докажем и там.

– Очаквано ли беше руското доминиране?

– Да, руската школа в биатлона е доказана. Тя е сред трите най-силни в целия свят, така че доминирането им в Банско не бива да учудва никого.

– Защо биатлонът ни бележи спад в последните години?

– Спадът в целия ни спорт е очевиден и това няма как да не ни тревожи. По-притеснителното е, че има талантливи деца, които искат да спортуват, но няма къде да го правят. Липсват центрове за подготовка. Нямаме и достатъчно квалифицирани треньори.

– Как приемаш работата си като общински съветник и имаш ли по-сериозни амбиции в политиката?

– Нямам амбиции в политиката, а като съветник – просто понатрупах малко опит в тази сфера.

Интервю: вестник Новината