Изключителният професионалист Иво Хаджимишев показва уникален архив в изложба

Изключителен личен жест към старозагорската културна общественост направи на откриването на фотоизложбата Архивът Гипсън нейният автор именитият наш фотограф Иво Хаджимишев. Той дари портрет на прочутия тенор Димитър Узунов, чието име, макар и позабравено от новото поколение творци и ценители на оперното изкуство, е неразривно свързано с музикалната история не само на нашия град, но и на страната ни.

С големия музикант го свързва много личен спомен. Всъщност именно Узунов му изпраща от чужбина първия професионален фотоапарат и писмо, в което пише, за огромно съжаление, че с кариерата му е приключено. След операция на гласните струни той напуска завинаги оперната сцена. А светът губи безвъзвратно един от най-красивите гласове.
Емоционалният разказ на Хаджимишев, в присъствието на американския посланик в България Джеймс Уорлик, кмета на Стара Загора проф. Светлин Танчев и неколцина народни представители, впечатли присъстващите гости в залата на Регионалния исторически музей в града на липите. Дори се чуха възгласи от публиката, да се нарече улица на тенора Димитър Узунов. Портретът на прочутия старозагорец беше дарен на директора на старозагорската опера Красимир Къшев, който пък, от своя страна, обеща ликът на Узунов да намери почетно място във фоайето на културния институт. След което присъсващите имаха възможност да разгледат късчетата родна история, отпечатани на фотохартия.
Изложбата “Архивът Гипсън” може да бъде видяна до средата на март. Тематично тя е разделена на две части – фотографии от 1912-1913 година, групирани под името “Архивът Гипсън I” и “Добруджа ликува – 1940 година”.  
Снимките от времето на балканските войни (1912 – 1913) са дело на родения в Стара Загора д-р Богдан Филов. Макар личността му в нашата история да буди противоречиви мнения, като археолог, който организира първата по рода си научна експедиция по новоосвободените земи на Тракия и Македония, заслугата му е безспорна. Доказва го и богатият снимков материал, направен от него по онова време. Той отразява исторически паметници, много от които, за съжаление, вече не съществуват и са безвъзвратно изгубени за историята. Затова и снимките, достигнали сега до нас, са изключително ценни. За съжаление, фотографиите, или по-скоро техните стъклени негативи – около 180 на брой, са били в неизвестност няколко десетилетия. До момента, в който Иво Хаджимишев ги открива чак в Америка. И благодарение на щедрия дарителски жест на сем. Нели и Робърт Гипсън, сега те отново са собственост на България.
Втората част на настоящата фотоизложба “Добруджа ликува – 1940 г.” са снимки, направени от друг прочут от средата на миналия век дворцов фотограф – Бончо Карастоянов. Неговите фотографии пък от 40-те години на века са запечатали уникални кадри от посрещането на българските войски и освобождението на Южна Добруджа след подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 година.
“Бончо Карастоянов е от големия род на Карастояновите. Праотците му са печатари и са били сред първите фотографи у нас. Прадядо му, например, е направил портретите на Левски, Каравелов и Раковски в Белград”, разказа Хаджимишев.
Той е изключително доволен, че 40 каталога със снимките от “Архивът Гипсън I” вече са поръчани от гръцки университети и библиотеки. Факт, който потвърждава изключителната историческа стойност на снимките не само за нашата страна, но и за съседките ни, с които сме исторически свързани.

Информация: вестник Новината