Учени от Тракийския университет и Института по радиационна химия в Делхи – със съвместен проект

Оксидативен стрес е състояние на организма, причинено от нарушение на нормалния метаболизъм на кислорода, или на други биологични процеси в резултат на свободните радикали, които възникват в организма като странични продукти. Те увреждат клетъчните мембрани, молекулите на ДНК и са основната причина за физиологичното стареене.

Свободните радикали играят важна роля за възникването на редица заболявания като рак, белодробни и сърдечно-съдови заболявания и особено тези заболявания, които са свързани със стареенето, например нервно-дегенеративните.

Проф. д.х.н. Веселина Гаджева, зам.-ректор на Тракийския университет, и доц. д-р Антоанета Желева, зам.-декан на Медицинския факултет при университета, са били единствените български учени, които са участвали в международна конференция по оксидативен стрес в Хавана, организирана от Хаванския университет, Факултета по фармация и хранителни технологии, и кубинската Асоциация по фармакология.
На форума, завършил в началото на февруари, старозагорският екип се е представил с два научни доклада по темата, която е дискутирана – оксидативния стрес, свободните радикали и антиоксиданти в биологията и медицината.

„Темата е изключително актуална поради това, че оксидативният стрес е свързан с процесите на стареене и със социалнозначими заболявания като рак, атеросклероза, нервнодегенеративни и др., тъй като свободните радикали причиняват увреждане на клетъчните компоненти, което води до нарушаване на нормалната функция и смърт. Различни методи за диагностика, лечение и превенция на тези заболявания бяха представени от поканените лектори на конференцията“, сподели пред „Новината“ проф. Веселина Гаджева. Според нея, на форума са били дискутирани нови важни концепции и насоки в областта на оксидативния стрес, редокс химията и биологията, както и механизмите на окисление на протеини и тяхната роля в процесите на стареене и заболяванията, биомаркери на оксидативен стрес, нови природни и синтетични антиоксиданти, и други.
В Хавана българските учени са имали възможност да се срещнат със светилата в тази област на науката.
„На форума бяха представени над 100 доклада от учени от 23 държави – от Америка до Хонконг“, сподели и доц. Желева.

На конференцията са били представени и резултати от някои полезни функции на кислорода – при дозирано приложение той може да се използва за лечение на някои заболявания.
„Например при рак на белия дроб могат да се вкарват дозирани количества озон и тогава организмът да изпадне в оксидативен стрес“, поясни професор Гаджева.   
Научните доклади на старозагорските учени са предизвикали голям интерес и дискусии, тъй като те са представили резултати от експерименти, извършени с най-съвременна апаратура. Българките са акцентирали върху възможността да бъдат въведени в клиничната практика нови комбинации от представители на различни химиотерапевтици с природни и синтетични антиоксиданти, което през последните години се определя като нов подход в съвременната химиотерапия на малигнените заболявания. Пред световния форум те са споделили научните изследвания и резултати от проекта, който ръководената от проф. Гаджева катедра в Медицинския факултет реализира съвместно с Университета в Делхи, Индия. Старозагорските преподаватели работят със свои колеги от Института по радиационна медицина към Университета в Делхи по съвместна програма за научно-техническо сътрудничество между двете държави –  „Мобилност на учени“.
“По този проект работата ни е взаимно много полезна”, уточни проф. Гаджева. Четирима наши докторанти в продължение на няколко месеца са работили с колегите си с тяхна апаратура и условия в института, и съответно четирима индийски учени са работили съвместно със старозагорските специалисти в Катедрата по химия и биохимия.
В продължение на две години вече партньорите от Индия предоставят на българските си колеги екстракти от над 20 растения, които виреят във високите части на Хималаите. Там те са си изработили естествени механизми за оцеляване при ниско парциално налягане на кислорода. В старозагорската лаборатория на Медицинския факултет със специален апарат  Електрон Парамагнитен Резонанс (ЕПР) – най-модерният в тази област, се  изследват механизмите, при които растенията оцеляват, като целта е, след като се докаже определен ефект, те да могат да бъдат прилагани и при хора.

Сега се работи все още в лабораторни условия, като се използват малки опитни животни.
„С колеги от други клиники на Медицинския факултет се работи в две други насоки – едната е да се установи реалното наличие на оксидативния стрес при определени заболявания или терапия, защото организмите имат естествена антиоксидантна защита, която реагира и го преодолява. Ако организмът е млад и здрав, тези антиоксиданти са достатъчни да се справят със заболяването. Но при наличие на заболявания, които допълнително обременяват с оксидативен стрес, или при наличие на някакъв вид терапия, оксидативният стрес се увеличава и е необходимо да бъде преодолян с помощта на допълнително прилагане на подходящи антиоксиданти. Съществуването на свободни радикали или слаба антиоксидантна защита трябва да насочва специалиста към дадено заболяване, което може да се доуточни чрез резултатите от нашите изследвания. Тоест, нашите резултати може при някои пациенти да се използват за преддиагностика. Затова искаме да използваме природни и синтетични антиоксиданти в комбинация с други лекарства, които дават ефект при някои заболявания“, поясни професор Веселина Гаджева.  
По съвместния проект работата на двата екипа ще продължи още една година – до март 2012. Очаква се след месец в Стара Загора да дойде екип от института в Делхи. В края на април се планира да се направи уъркшоп, на който, освен индийските учени, ще бъдат поканени и наши специалисти от БАН и други научни институти. На него ще се докладват получените резултати и ще се планират нови експерименти, като идеята е да се кандидатства за продължение на работата по проекта.

Проф. Гаджева представи и друга актуална информация за научната дейност в Тракийския университет. В момента тече конкурс за научните проекти от субсидията за 2011 година. 25% от държавната субсидия, която Тракийският университет получава, се отделя за инфраструктурни проекти, за оборудване на лаборатории. Оборудваха се и се обзаведоха с хубава апаратура Централната научноизследователска лаборатория, която е специализирана и за анализ на хранителни продукти на молекулярно ниво, за което е закупена и съответната техника. С апарата PCR може да се изследва ДНК на микроорганизми в съвсем ранен етап на развитие – в месо, мляко и т.н. С друг апарат – високоскоростен течен хроматограф HPLC, може да се установява наличието на антибиотици в различните видове храни и значението им за човешкото здраве.

Работим и по т. нар. норвежки проект, където нашите специалисти участват с изследване за наличието на замърсители, включително тежки метали във въздуха, почвата и водата на Старозагорския регион.
Предстои да вземем проби от смятаните за екологично най-чисти райони като Рилските езера, за да се направи сравнение. По този проект се подготвя наръчник за екологичното състояние на региона, който ще съдържа всички резултати от изследванията, проведени по проекта. Очаква се продължението му.

Информация: вестник Новината