Миглена Кунева: България има нужда от личности

Европейският съюз има проблеми, защото светът е в икономическа криза. Защото 27-те страни са с различно ниво на благосъстояние и проблеми, защото този хомогенен Европейски съюз и политическият му елит не говори достатъчно с  народа си. Европейският съюз не е застинала и хомогенна структура.

В най-добрите ми мечти той ставаше по-добър, влизаха новите страни, включително България, и ние бяхме способни да поставим важни въпроси, казва Миглена Кунева.

Миглена Кунева е политически съветник на еврокомисаря по транспорта Сийм Калас. Първият български еврокомисар.Първият български министър на европейските въпроси. Главен преговарящ за България с ЕС.

– 2011 година – измеренията на свободата, тази тема Ви среща сега с широката публика, какво налага да говорим отново за това 20 години след началото на демократичните промени?

– Винаги е важно да се говори за свободата, за да може светът да върви  напред. Без свободен пазар, без свободни личности това няма как да се случи.

– Има ли отстъпления от постигнатите демократични свободи и човешки права в България?

– За мен е най-важно как реагира обществото, каква е атмосферата. Фактът, че ние настояваме да получим отговор на въпросите си, фактът, че съвсем отчетливо хората казаха, че това е най-важното, че това е ценност, която не биха заменили за нищо, че Народното събрание влезе в своите правомощия и стига до заключения и доклади, които са част от задълженията на една парламентарна демокрация – да се стигне до края в изводите, всичко това ме прави оптимист. Важно е как се излиза от такъв проблем, а не самият проблем, сам по себе си.

– Питам Ви, защото напоследък отново водим онзи вековен спор за свободата или сигурността, макар да знаем, че без свобода няма нищо останало…

– Да и днес чух този цитат на Джеферсън, според когото, ако заменим свободата за сигурността, най-често губим и двете. Има една граница, която не бива да се прекрачва, защото тогава и сигурността не е сигурност, а може да стане и произвол.

– Имате ли усещането, че хората са готови да отстъпят част от гражданските си права заради някакво относително спокойствие?

– Не, не мисля. Напротив! Мисля, че има истинско разбиране защо това е важно. Тук не говорим само за темата със СРС-тата, която се обсъжда от няколко седмици, а говорим за икономическа свобода, за достъп до образование, който е една от най-важните свободи в Европейския съюз, а и според българската Конституция. Говорим и за свободата в интернет. Това е и свобода, и сигурност. Както и сигурността е свобода. Въпросът е да се намери онзи баланс, който не нарушава нито едното, нито другото. Това е въпрос, който все повече ще ни вълнува в съвременния свят, защото глобализацията носи много ползи, но носи и много проблеми, когато става въпрос за сигурността ни. Но няма напреднало общество, което да не поставя границата, която не трябва да се прекрачва, за да може човек да се чувства гражданин, да може да осъществява своя граждански контрол и по този начин да предизвиква обществото и управлението да се движи напред. Всяка отворена система, всички общества без бариери преосмислят какво означава сигурност и какво означава отговорност.

– Да кажем няколко думи за медийната свобода, защото, според скорошно изследване, управляващите са много по-критикувани в интернет пространството, отколкото в традиционните медии, където имат изцяло положителен образ…

– Важно е най-напред какво мислят самите журналисти. Вашата гилдия трябва да даде оценка на това как се чувства, как се развива, какви са взаимоотношенията й с другите видове власти и да контролира вътре собствените си членове. Това е важно са всяка професия. За мое голямо съжаление, няма занятие в България, което да не е подложено на генерализиране и отрицание. Помислете какво говорим за лекарите си! Помислете какво говорим за полицаите, за инженерите, какво говорим за журналистите, какво говорим за политиците…

– Какво говорим за интелектуалците…

– Да, справедливо допълвате, какво говорим за интелектуалците! Всъщност без водачите във всяка една професия, без лидерите във всяка една област ние няма как да имаме самочувствие като нация. И когато, и ако разберем това, че на нас ни е необходима интеграция отвътре, ще разберем, че без нея няма как да имаме самочувствие. Защото обединяването дава силата и на индивида. Ако знаеш, че като личност няма кого да зарадваш, няма кой да ти се зарадва, няма кой да те подкрепи в успеха, да те разкритикува, тогава когато си сгрешил, тогава си много по- слаб като личност. А ние имаме нужда от личности в момента в България. Затова са важни тези няколко етапа, през които минаваме, когато имаме съзнанието, че можем да направим нещо, всеки в своята област, всеки в своята професия. Трябва да имаш идея, да споделиш тази идея, да чуеш какво казват другите, след това да изтърпиш оценките и критиките, които другите ще ти кажат, за да можеш на следващия етап да го направиш още по-добре. Всъщност аз говоря за управление – във всяка една сфера. Не може без тези няколко основни стъпала, през които трябва да минем, ако искаме да изкачим върха.

– Според Вас, какъв ще бъде отзвукът в Европа от вътрешния скандал в България с подслушването? Говори се за изслушване на висши правителствени представители в Европейския парламент, чака се реакция на ЕК…

– За мен всяка оценка е важна дотолкова, доколкото стимулира вътрешния дебат. Никой няма интерес от провали на която и да било сфера от управлението в България. Напротив, искаме да променим нещата за по-добро. Това може да стане само както е казал Левски: ако си кажем кривиците и след това да се хванем за ръце, и да вървим напред – както другите европейски народи.

– Все пак промени ли се имиджът на България в Брюксел през последните няколко месеца?

– Аз имам винаги една и съща линия по отношение на България – да подчертая колко блестящи умове имаме, колко много потенциал имаме като нация и да убедя, че е въпрос на време да докажем пълните си възможности. Аз никога не съм критикувала българска институция навън, това не е моята работа. Аз мога да критикувам вътре вкъщи, а навън мога само да пазя, за да не се появи и най-малкият белег по така скъпото ми лице на България.

– Прави ли Ви впечатление, че в България липсват европейските дебати, ние не знаем какъв е дневния ред на Европейския съюз…

– Това всъщност ни лишава от лидерство. Лидерството се заражда от много разговори, от много и най-различни мнения вътре в страната. Единствено тогава може да има богатство на мисли, асоциации, идеи, тези идеи да са пробвани, за да е сигурно, че те ще издържат на един изпит с останалите европейски партньори. Това лишава България от смисъл, от съдържание на дебата и от външна изява. Ако ние имаме дебат за ГМО, или за това накъде трябва да върви образованието, то тогава и нашите представители ще има какво да кажат. Казвам това с целия си опит от преговорите. Аз се отчитах непрекъснато. Не всички са ме харесвали, не всички са били съгласни с мен, но аз съм дълбоко благодарна, че са се интересували от това, което правя.

– Оставаме с впечатление, че единствените европейски теми, които се обсъждат в България, са Шенген и еврото. А дали обикновеният човек се вълнува от падането на Шенген или от смяната на валутата в страната, знае ли това какво го засяга лично?

– Преки ползи има – например това, че колата ви може да бъде издирена, ако се опитат да я изнесат извън страната, не дай Боже, това се отнася и ако изчезне човек. Освен това нашата администрация се учи от своите колеги в Европа, тоест ние се усъвършенстваме като хора, като професионалисти. За бизнеса е много по-лесно, ако сме влезли в еврото, много по-лесно е от всяка гледна точка за разплащане. Оказа се обаче, че 68% от хората изобщо не са чували за Шенген, не знаят какво е. Това е истински голямата празнота. За тях темата остава като няколко магически свързани думи без ясно съдържание. И това играе обратна роля, това отдалечава ЕС от нас. Не всичко може да се изчисли в пари, но трябва да знаем поне какво усъвършенстваме в нас, или обратното – каква цена трябва да платим, за да може това, към което се стремим, да стане факт. Самият успех е достатъчно важен за самочувствието ни. Променя се духът ни и ни прави по-силни. Когато нацията постига успехи, е добре за всички.

– Защо напоследък все-повече се чуват прогнози за разпадане на Евросъюза?

– Защото сме в икономическа криза, защото сме 27 страни с различно ниво на благосъстояние и проблеми, защото този хомогенен Европейски съюз и политическият му елит не говори достатъчно с  народа си. Европейският съюз не е застинала и хомогенна структура. В най-добрите ми мечти той ставаше по-добър, влизаха новите страни, включително България, и ние бяхме способни да поставим важни въпроси. За развитие на науката, например, за развитие на селските региони и то като благоустрояване, за културата, която да продължи да бъде обединяващата основа за Европа. Аз също имам своите притеснения, също имам своите критики. Смятам, че законодателството в ЕС е по-добро на хартия, но все по-малко хора се интересуват как се прилага то, особено в новите страни членки.
Трябва да имаме политици на знанието, на които не им е все едно какво става и в България, и в Европа, и да могат да свържат тези две неща в едно цяло.

– Как се отнасяте към честите въпроси към Вас ще се кандидатирате ли за президент?

– В повечето случаи въпросът е зададен добронамерено и аз съм благодарна на това. Разбира се, има и голяма доза любопитство. Ако има нещо, с което не съм съгласна, е, че ние нямаме дебат какво искаме от тази институция. Това не е правилно. Ще бъдем по-добри във всичко, ако знаем какво да очакваме от всеки, когото сме избрали и как този всеки се отчита пред нас. Аз имам много добър опит да видя ползата от отчитането. Невинаги, не всички са били съгласни с мен, но аз винаги съм оценявала интереса на хората, винаги съм имала срок и накрая съм казвала: изпълних този срок. Изградих един прекрасен екип, който остана.
Иска ми се разговор по същество за президентската институция и аз съм готова да участвам в него. Както и във всеки дебат, който ще направи България по- добра.

Интервюто е публикувано във вестник Новината