Д-р Прокопий Андреев – пионерът на кръвопреливането у нас

Може би никъде в старозагорските здравни институции няма да видим портрета на хирурга д-р Прокопий Андреев, освен в юбилейната книга за 100-годишнината от създаването на старозагорската болница, но тази динамична личност е впечатлила писателя Димитър Ангелов, който го взема за прототип на своя герой хирург в романа си „На живот и смърт”, след време и филмиран.

Може би в Стара Загора няма улица с името на д-р Прокопий Андреев. Може би в историографията по медицина и здравеопазване има доста оскъдни биографични данни за него. За съжаление, той самият не е оставил публикации, научни разработки, свитъци с лекции, не е бил от гилдията на научнопреподавателския състав на Медицинския факултет. Бил е просто влюбен в професията си хирург практик. Добър хирург“.

Това пише доц. д-р Маруся Петкова, като искрено се надява да предизвика интереса на обществеността към една личност, отдадена на хуманната си професия и на здравето на старозагорци.
“Новината“ публикува на 26 август м. г. очерка на доц. Петкова, като тогава редакцията се обърна с предложение към Общинския съвет, че не е късно този забравен достоен старозагорец да получи нужното признание. Досега обаче няма отзвук.

Тази седмица се навръшват 110 години от рождението и 60 години от смъртта на д-р Прокопий Андреев. Със съдействието на неговия син – уважавания съдов хирург доц. д-р Андрея Андреев, дълги години завеждащ катедра в Медицинския факултет на Тракийския университет, сега конкултант в МБАЛ “Св. Иван Рилски“, припомняме някои факти от биографията на д-р Прокопий Андреев.

Роден е на 13.02.1901 г. в с. Долно Паничерево, Старозагорско, в семейството на учител. Макар и финансово притеснен, следва медицина в Грац (Австрия), Мюнхен (Германия) и Виена (Австрия), където завършва с отличие, като сменя универститетите по финансови причини (хиперинфлация, принуден да се издържа с допълнителна работа и колети от България). Следва краткотрайно стажуване в хирургическа клиника във Виена при световния майстор проф. Финстерер, която напуска също по финансови причини, въпреки че му е предложена аспирантура. След като се завръща в България, д-р Прокопий Андреев стажува в Александровска болница през 1927 г., където се запознава с д-р Рачо Ангелов. В периода 1928-1934 г. е на държавна служба като младши и старши ординатор по хирургия в болниците в Шумен (1 г.) и в Стара Загора (5 г.). Уволнен като „свободомислещ” по ЗЗД, през 1934 г. д-р Андреев с помощта на кредитори изгражда елитна частна хирургична болница в Стара Загора на ул. „Колю Ганчев“ 57 (до Алана).
Цели 13 години болницата функционира перфектно, ръководена от доктора, който е и главен хирург, патоанатом, медицински и финансов директор, с помощта на съпругата си и на баща си, с персонал само от 1 лекар асистент, 2 сестри и 2 санитари. През цялото време тази болница не само е била на печалба и напълно изплатена, но и спечелва славата на водещо хирургично заведение в Южна България. В този период д-р Андреев е поканен за главен асистент в Александровска болница, но той отказва. Като специалист хирург, той проявява изключителни качества, оперирайки успешно в областта на коремната хирургия, ортопедията и травматологията, неврохирургията, гръдната и лицево-челюстната хирургия. Владеещ перфектно немски език, следящ непрекъснато немските хирургични издания, снабдяван с най-добрия за времето си инструментариум на Ескулап и разчитащ на добра немска лаборатория, д-р Прокопий Андреев внедрява съвременната резекционна хирургия на стомаха и щитовидната жлеза, и за кратко време става най-търсеният хирург в Югоизточна България. Негови колеги, идвали да се усъвършенстват при него, са изразявали възхищението си от неговия професионализъм.
Не случайно по цели нощи пациенти от околността са виждани да спят в каруците си, за да се доредят да бъдат приети и прегледани от него – хирурга, за който се говорело, че „ако той не може да помогне, то и Бог не може”. Последното е цитат от книгата на Владимир Голев „Всичко отначало”, в която авторът описва няколко куриозни случаи на успешни спешни операции, извършени в неимоверно тежка обстановка.
Легендарен е случаят, когато шефът на полицията в Стара Загора идва да арестува доктора, заподозрян в „антидържавна дейност”, но стигайки пред вратата на болницата, се връща обратно, съзнавайки, че не може да сложи белезници на човека, спасил неговия живот, на хирурга, на когото в нужда биха разчитали и неговите деца, и роднини. Тази случка е описана в романа „На живот и смърт” от Д. Ангелов, по който бе сниман и филм, чийто прототип, по думите на автора, е д-р Андреев.  
Но идва 1947 г. и влиза в сила комунистическият закон ЗНЕГС, по силата на който се национализират големите частни предприятия, включително частните болници. Една септемврийска сутрин чиновник и милиционер идват „да конфискуват” болницата на незаконно забогателия хирург. И макар че не успяват веднага, след седмица тежко въоръжени милиционери изгонват на улицата доктора и неговото семейство. Така „народната власт” направи това, което полицията не посмя да стори.
Не след дълго д-р Прокопий Андреев, огорчен и напълно обезверен, влиза в конфликт с местните здравни администратори и след като е отдал 25 от най-добрите си години на здравеопазването в Стара Загора, се разделя с прегърналите новата власт свои приятели в родния си град. Разболява се, пенсионира се по болест в края на 1953 г., лекува се при свой колега в чужбина и след продължително и тежко боледуване умира на 16.08.1961 г. в дома си в София.

Отдаден изцяло на своята професия и на семейството си, блестящият хирург и баща на три момчета д-р Прокопий Андреев не намира време и сили да остави писмени свидетелства за своята перфектна професионална дейност, с изключение на няколко кратки съобщения в немски специализирани списания. Талантливият провинциален хирург обаче е първият български лекар, имал куража и професионалните умения да извърши директно кръвопреливане с апарат на Цанк в далечната 1930 г. в държавната болница в Стара Загора. И още – като активен член на БЛС, д-р Прокопий Андреев е избран да ръководи последния конгрес на съюза през 1948 г. в София. Дори само заради това името му не бива да се забравя.

Информация: вестник Новината