73-годишен жител на с. Змейово е майстор на писани каруци

Начо Янакиев от старозагорското село Змейово е сред малцината останали живи майстори на писани каруци у нас. Жизненият 73-грдишен кореняк змейовец започнал да се посвещава в трудния занаят едва 16-годишен. Оттогава и до днес той е един от ненадминатите майстори на дървени четириколки.

Негови каруци се търкалят по всички краища на родината. Само в гоцеделчевското Садово и региона са над 40.
Още докато бил ученик, Начо Янакиев често надничал в двора на съседа Атанас, който бил известен в региона майстор на каруци. Прихванал от сръчността и фантазията на учителя си и не се отказал от тази си любов, дори когато през 1959 г. започнал работата по строежите в големия град. Пенсионирал се като строител, но не се отказал от работата в малката работилница в двора на селската си къща, пише вестник Национална бизнес поща.

Отдавна занаятът на усмихнатия и ведър змейовец е повече атракция, отколкото доходоносно занимание. От много време не прави каруци за нуждите на населението, а само за удоволствие или пък за хора, които украсяват с тях просторните дворове на вилите си. Пак за украса са и киприте малки каручки, които естети пълнят със саксии с цветя и превръщат в китни градинки. Малко са майсторите, чиито произведения могат да си съперничат с тези на бай Начо. И аз не знам колко останахме в България. Изгубих им дирята, този си отишъл, онзи си отишъл, в Старозагорско вече със сигурност няма други, обяснява той.

Истинската каруца е с дървени колелета, не с гумени, те са тежки, не ги харесвам. Прави се от твърдо дърво. Най-хубавите са от бук, може и от дъб, орех, акация, открехва тайните на занаята майсторът. Занаятът е труден, особено ако всичко се прави на ръка, казва змейовецът. Той например, сам кове металните части на своите каруци. Сам ги и боядисва. Шари се с различни цветове, да греят. В шаренето работата е като свободното съчинение в училище, каквото те напира отвътре, това правиш, казва бай Начо.
Освен с майсторене на малки и големи каручки, той запълва деня си и с много четене. Обичам книгите, особено историческите, казва възрастният мъж, на чието шкафче до леглото лежи поредната научна книга за историята на България.