Д-р Батарсеx, лекар в Египет: Чакаме целият Среден Изток да въстане

На деветия ден от демонстрациите в египетската столица Кайро, ден след като България изтегли с правителствен самолет нашите сънародници от Страната на фараоните, вестник Старозагорски новини откри старозагорска връзка в организираните яростни протести в арабската държава.

Кхалед Батарсех е потомък на православни християни, изселени от Палестина, завършил хуманна медицина в Тракийския университет в Стара Загора през 2007 година. В момента работи като общопрактикуващ лекар в египетската столица. Д-р Батарсех е и емоционално свързан с България, говори малко български заради баща си – литературовед и българофил. Той споделя подбудите си да участва в протестите специално с читателите на вестника.

– Г-н Батарсех, какви са мотивите да се включите в броженията, да въвличате и свои съмишленици и вече 9 дни да упорствате в борбата си?
-Това не са само 9 дни! Това са години, десетилетия, в които Мубарак погубва египетските ценности, затрива нашия народ, унищожава икономиката. 30 години стигат и нито ден повече. Той иска да чакаме до изборите, но до септември има много време и никой не знае какво може да се случи. Ще става все по-тежко с всеки изминат ден, в който той е на власт. Революция – сега!
– Защо тогава се случват тези сблъсъци с про-Мубарак настроените на площадите в Кайро? И защо страдат невинни жертви, чужденци. България, която толкова обичате, също върна своите граждани…
– Първо, това с “връщането” на чужденци е преувеличено. Както е преувеличено, че се посяга на чужденци – естествено, в безредиците има някой друг със синина, но, повярвайте, египтяните не мислят в протестите кой е чужденец, кой е местен. В тълпата всички се бутат. Аз самият съм наполовина чужденец тук – по произход палестинец, по вяра християнин, говоря и по-различен акцент на арабския, но никога не е имало проблеми с моята “различност”. Не в това е проблемът.
А тази шепа хора, които са в защита на Мубарак на площадите в Кайро, са сервилни към властта – аз рискувам работата си, здравето на пациентите си, като не ходя на работа в името на революцията, но тези, които ходят да подкрепят Мубарак по площадите, са точно онези, които правят сблъсъци. Същите ще получат още по-сладки служби в държавата, ако техният идол и покровител – Мубарак, остане на власт. Но това няма да се случи, това са последните му дни…
– Баща Ви е учил също в България, но по времето на комунизма. Вие сте също лидер на комунистическо формирование. Този строй ли искате в Египет, ако Мубарак падне?
– Имам приятели и в дясното пространство. Който и да вземе властта, това е шанс за Египет. Ще правим коалиции, ще се обединяваме около ценности, но няма да подкрепяме Мубарак.
– А с армията какво ще правите? Тя е ключов играч в развитието на протестите?
– Това наистина е сложен въпрос. Те имат решаващата дума, финалната дума, за запазването на Мубарак на поста или за възтържествуването на нашата протестна революция. Дано бъдат мъдри, те също са египтяни, да бъдат и патриоти!
– Международната общност също реагира различно. САЩ говори за очаквани по домино ефекта колапси на авторитарните режими в други държави от Арабския свят, а Израел иска яростна намеса, стои нащрек. Каква подкрепа извън Египет търсите?
– Моята партия и другите партии, в дясно или ляво – няма значение, търсим подкрепа по политическа линия. Но парите играят роля. И точно парите са тези, които мотивираха САЩ да крепят диктаторите в арабските страни – много от нашите държави са щати на Обама… Наливат средства, хуманитарна помощ, колонизират ни, за да се подчиняваме и да не закачаме Израел.
– Българският министър на външните работи каза на важна среща на ЕС, на който държавата ни е член, че събитията сега в Египет са “третото най-сериозно разместване на пластовете в Средния изток след Първата и Втората световни войни”. Така ли е?
-Дано да е така. Дано успеем. Това ще е победа не само за Египет -ще дадем кураж и на другите жертви на диктаторите, на обикновените хора от другите части на Арабския свят. Благодаря на българския министър за подкрепата.
– Вие сте медик. Запознат сте и с българския случай в Бенгази. Тези дни пред американски конгресмени Муамар Кадафи, диктаторът на Либия, нарече отново българските Ви колеги “престъпници”. Съгласен ли сте?
– Не знам истината. Следили сме в нашето семейство казуса. Но в Либия те може да са виновни, в България – помилвани. Лично аз не бих отишъл да работя в Либия като доктор – мизерия, още по-свиреп авторитаризъм и най-вече безперспективност.
– Накрая, може би е лекарска тайна, но през Вас минават много пациенти, а това дава цялостен поглед върху настроенията. Какво споделят те за режима?
– Младите са напред, старите нямат енергия и надежда, че нещо може да се промени. Но всички се оплакват и чакат края. Той е близко, сигурен съм, или поне ми се иска.