Зърненият баланс не е застрашен, има около 1,5 млн. тона пшеница

Зърненият баланс на страната не е застрашен, тъй като в обектите за съхранение на зърно към момента се намират около 1,5 млн. тона пшеница. Тези количества са разпределени съответно – 102 хил. тона в публични складове, около 237 хил. тона в зърнохранилища, близо 750 хил. тона – в други обекти за съхранение на зърно и около 495 хил. тона – в хранилища на земеделски производители.

Националната служба по зърното и фуражите (НСЗФ) контролира всички тези обекти и извършва регулярни физически проверки на количеството и качеството на съхраняваната пшеница, съобщиха от пресцентъра на земеделското министерство. Това обясни заместник – министърът на земеделието и храните Светлана Боянова, в чийто ресор е Службата.
Тя припомни констатациите от заседанието на Консултативния съвет по зърното, на което стана ясно, че количеството на хлебната пшеница и на маслодайния слънчоглед в страната е достатъчно до нова реколта и няма основание за лавинообразно повишаване на цената на хлебните изделия и олиото. Според прогнозния баланс на Националната служба по зърното и фуражите необходимото количество пшеница за изхранване на населението до новата реколта е около 897 хил. тона, от които около 550 хил. тона за брашно. Като всяка борсова стока, цената на пшеницата зависи от множество фактори и следва международните котировки, коментира още зам.-министър Боянова. Тя припомни, че Министерството на земеделието и храните не може да предприема мерки за ограничаване на движението на стоки в рамките на вътрешния пазар на ЕС. Конкретно за пазара на зърно европейското законодателство възлага само на Европейската комисия да предприема мерки за намеса на пазара на ЕС.
Комисията за защита на конкуренцията е компетентният орган, който трябва да се произнесе по отношение на съмненията за евентуални картелни споразумения по веригата зърно-брашно-хляб, каза още зам.-министър Боянова.