Митко Динев събра на юбилея си много известни българи

Залата на драматичния театър Гео Милев в Стара Загора се оказа тясна, за да събере всички, които искаха да присъстват на юбилейното тържество на барда бизнесмен инж. Митко Динев, който на 14 януари закръгли 60 години. Сред публиката седнаха едни от най- добрите му приятели от артистичния елит на България.

Сред тях бяха ослепителната Йорданка Христова, поетът драматург Недялко Йорданов и съпругата му, актрисата Ивана Джеджева, бардът Михаил Белчев, също със съпругата си, актрисата Кристина Белчева, Хайгашот Агасян. Малко след началото на тържеството в залата влезе и президентът Желю Желев със съпругата си Мария, с които Митко Динев отдавна е свързан с истинско приятелство, пише вестник Национална бизнес поща.

В присъщия си стил Митко Динев беше нарекъл празника в театъра 6 десетилетия проЗтотии. Събраните в няколко поетични книги и дискове с песни авторски трудове на старозагорския бард бяха представени с откъси от най-доброто, написано през годините, от актьорите Ивалин Димитров, Ивелин Керанов и Христофор Недков. Преди изпълнението им Митко Динев предвидливо показа червена точка – забранено до 18 години, като предупреди хората с Поздрав към юбиляра от сцената отправи и друг бард и стар приятел на Митко Динев – Гинчо Павлов, който с изпълнението си направи остроумен разрез на най-новата история на България.
Кристина и Михаил Белчеви изненадаха юбиляра, като поставиха на главата му златен лавров венец, а неотразимата Йорданка Христова завладя залата с изпълнението на песента Да бъдем други вече късно е, като уточни, че изводите в песента в никакъв случай не се отнасят за Митко Динев.

От СНЦ Берое завинаги обявиха Митко Динев за фен № 1 на зелено-белия тим, заради безрезервната си подкрепа за ПФК Берое.
Най-голямата изненада за юбиляра несъмнено поднесе кметът на Стара Загора проф. Светлин Танчев, който рецитира от сцената цяло стихотворение, написано лично от него в чест на поета-зевзек, опитвайки се да влезе в стила му поне в последната строфа:

Да пишеш сигурно е трудно,
да пишеш сигурно е риск,
а искаш да те чуе някой
дори метален обелиск.

Но хората са тъй различни,
едните слушат, други не
и мисля си Какво ли искаш?,
та ти си вече на 60!

Какво остава ти тогава?
Да пееш песни от сърце?

Да свириш с твоята китара
със пръсти, даже без перце?

Аз знам, ще пишеш пак отново
като пораснало момче
и нека чуят твойто слово
и някой да го разбере.

Ще пишеш пак, и пак, отново
защото си такъв курназ.
Ако не чуят твойто слово,
какво пък толкоз – голям праз!

Митко Динев представи и новия си албум, наречен Псевдо, който всеки можеше да си купи срещу 5 лева. Авторът обяви, че ще дари събраните средства на РБ Захарий Княжески за закупуване на нови книги.
След театъра купонът се пренесе в ресторанта на хотел Сити. Освен споменатите вече гости, в залата своето място заеха някои от най-физиономичните лица на старозагорския бизнес – братята Иван и Лука Ангелови (Градус), Иван Панчов (Медина Мед), Христофор Бунарджиев (Булагро), съсобствениците на Болид – Росен Гогошев и Мирослав Петков, бизнес фамилиите Красимира и Христо Диневи (Ефир), Мария и Мартин Бойчеви, Снежана и Николай Шопови… Логично сред гостите бе и старши треньорът на Берое Илиан Илиев. Уважението си към един от най-големите работодатели в страната (над 2400 души работят в Холдинг Загора) изразиха и председателят на Общински съвет- Стара Загора Тенчо Руканов, екскметьт и експредседателят на Общинския съвет Антон Андронов – приятел и съратник на юбиляра, директорът на Офиса на НАП в Стара Загора Георги Йорданов, директорът на ОД МВР – Стара Загора комисар Алекси Алексиев, председателят на Окръжния съд Тоньо Тонев, президентът на Международна академия за високи постижения Станимир Стоянов със съпругата си Виктория Стоянова, издател на Национална бизнес поща.
Съчетанието от уникалната интелектуално-бохемска атмосфера, превъзходната изискана кухня и елитните вина на Тера Тангра роди нова старозагорска мечта – на 60 всеки да има рожден ден като на МиткоДинев. За тези, които не успеят, юбилярът обеща римейк… след още 10 години. Успехът му, разбира се, ще бъде гарантиран, ако организацията отново бъде поверена на изключителната му съпруга и бизнес дама Ирина Динева.

* * *
Инж. Митко Динев е роден на 14 януари 1951 г. в Гълъбово. Завършва Елекгротехникума в Стара Загора, след което се дипломира като машинен инженер във Висшия московски строителен институт. Съдружник е в Холдинг Загора. Бизнесмен, поет, писател, бард, член на Съюза на българските писатели.

–    Когато навърши 50, стана ясно, че си си изял войнишката чорба. На 60 пък какво разбра?
–    На 60 човек разбира, че няма да може да промени този свят, макар че тази безпомощност все още го огорчава. Започва да усеща как СЪРДЕЧНИТЕ МУ НЕЩИЦА ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРИДОБИВАТ ХАРАКТЕР НА СЪРДЕЧНОСЪДОВИ и как все по-трудно се вдига юнакът балкански. Но за сметка на това с лекота вдига кръвно. На тази възраст се разбира, че понятието полезно е по-важно от понятието вкусно и започва да се усеща колко ужасна е съвременната младеж, а заедно с това и колко по-ужасен е фактът, че самите ние вече не принадлежим към нея.

– Помниш ли кога за първи път музата ти кацна на рамото? Какво написа тогава?

– Не си спомням, но ако трябва да кажа истината, поетични задявки ми се отдаваха още в началното училище. ОСОБЕНО СИЛНО ОБАЧЕ СЕ РАЗПИСАХ СЛЕД СМЪРТТА НА ВИСОЦКИ. Тогава започнах да пиша свои песни в неговия стил и така се започна.

– Хората харесват поезията, но към поетите обикновено се отнасят подозрително. Защо е така?

– Струва ми се, че не си прав. Най-малко за две неща. Първо, трябва да си дадем сметка, че много малко от всички четящи хора харесват поезия. Огледай се около себе си и ще видиш, че е така. И второ, към поетите се отнасят с подозрение само тези индивиди, които не четат поезия. За повечето от тях думата поет носи белега на нетрадиционална сексуална ориентировка. ХОРАТА, КОИТО ОБИЧАТ ПОЕЗИЯТА, УВАЖАВАТ И ТРУДА НА ПОЕТА. Те си знаят защо.

–    Съжалявал ли си някога, че си завършил за инженер, а не си станал филолог, например, за да се отдадеш изцяло на литературата и творческите си интереси?

–    Никога. Струва ми се, че си избрах най-подходящата за мен професия. Белег на ограничено мислене е схващането, че само ако си завършил филология, разбираш от тези неща. Това е все едно да искаме от докторите да са здрави и още по-смешно – да искаме от съдиите да са честни. Изцяло на литературата се отдават само тези индивиди, които НЯМАТ ДРУГО РЕШЕНИЕ КАК ДА СИ ВАДЯТ ХЛЯБА.
Аз специално, ако бях решил да си заработвам насъщния от писане, щях да уморя семейството си от глад. Могат да разчитат ла писанетосамо изключително ярки таланти. А колко са такива?

–    За редица световни творци казват, че са постигнали творческите си върхове, заради мизерията, в която са живели. Пречат ли парите на музата?

–    Има го и това, защото ясно е предварително, че с творчество никой не е успял да натрупа имане. А САМО С ВСЕ0ТДАЙН0СТ МОГАТ ДА СЕ ПОСТИГНАТ УСПЕХИ във всяко едно творчество. Това налага жертва и несъмнено първата жертва е липсата на достатъчно количество финикийски знаци. Това го избира сам творецът. Ако парите не го блазнят, а се опиянява повече от славата да е значим, да е известен, да е избран и единствен, тогава му остава само условието да има и талант и той вече е способен да достигне върхове. Но нека отбележим, че СЛАВАТА ВСЕ ПАК Е БЪРЗОРАЗВАЛЯЩА СЕ СТОКА, А ОСВЕН ТОВА Е И БИСЕКСУАЛНА, т.е. изневерява както на мъжете, така и на жените, така че много често нейните кандидати остават с пръст в уста.

–    Стресът в бизнеса карали те да пишеш?

–    Знам само, че не ме кара да пиша единствено стресът. Но защо само в бизнеса да има стрес? Стрес има навсякъде. Нима не е стрес да усещаш ежедневно, че не ти стигат парите да си посрещнеш ежедневните нужди. Не ги жалете бизнесмените, че виждате ли страхотен стрес е да управляваш много пари! Всички знаем, че щастието не е в парите, но те пък се явяват достойна компенсация за неговото отсъствие.

–    Облече в музика най-добрите си стихове и ги изпя. Какво те накара да посегнеш сериозно и към нотите?

–    Знаеш ли, да можеш да пееш, според мен, е изкуство, но ДА ИСКАШ ДА ПЕЕШ, ТОВА ВЕЧЕ Е ЖИВОТ. Същото по всяка вероятност важи и за пиенето. Доброто в случая е това, че аз не се възприемам несериозно нито като певец, нито като поет и още повече като композитор. Затова и последния си албум нарекох Псевдо. Псевдо поет, псевдо певец, въобще псевдо.

–    Работодател си, а творчеството ти е остро социално. Излиза, че си бизнесмен пролетарий?

–    Абе не съм пролетарий, но съм се пръкнал от хака на пролетарии. Сигурно от там. ИНАК СЪМ ЧОРБАДЖИЯ ИЗЕДНИК, САМО ДЕТО НЕ СЪМ СОБСТВЕНИК НА ТРИ СИНДЖИРА РОБИ.

–    От какво се разплакваш най-лесно?

–    Най-ми става мъчно за мене си. Абе забелязал съм, че всеки на тоя свят мисли за себе си, само дето аз мисля за мене си.

–    От какво се разсмиваш най-бързо?

–    Най-ми става смешно, когато аз разправям някой виц. Така е, чувството за хумор се заключава в това да се разсмееш първи на разказвания от тебе виц.

–    Направил си истинска дисекция на разбиранията на българина за секса. Защо ни е толкова важна тая тема?

–    Как да не е важна?! ЦЕЛИЯТ СВЯТ СЕ ДЪРЖИ НА ЕДНА ТЪНИЧКА НИШЧИЦА, НАРЕЧЕНА ЕРЕКЦИЯ.
И този свят ще загине тогава, когато някой ден робот изчука човек. Над това упорито се работи и може би ние ще станем свидетели на това епохално откритие. Българинът изостава в това направление, защото не съм чувал в БАН да работят по тази тема. Сексът на нашенеца и въобще сексът на Балканите засега си остава традиционален, освен в случаите, когато пийнем някоя друга ракия.

–    Едно време осмя в стихове президента Стоянов, премиера Костов, Симеон и още дузина български политици. Защо спря? От Бойко ли се уплаши?

–    Не съм се уплашил. Тате ми е казвал, че ЧОВЕК, ДЕТО ГО Е ХАПАЛА ЗМИЯ, ОТ ГУЩЕР НЕ ГО Е СТРАХ. Просто разбрах цялата безсмисленост на идеята да осмиваш българския политик. Той, както всички вече разбраха, е гьонсурат. Ти го плюеш, той си мисли, че роса го роси. Трябва да си признаем обаче, че всичките, и Бойко, са това, което ние с вас всъщност заслужаваме. За да искаме по- умни, по-добри политици, трябва и самите ние да станем по-добри и по-умни. В страната на глупаците и правителството е подобаващо.

–    На кои пожелания по случай 60-годишния ти юбилей най-искрено се зарадва?

–    Юбилеите са празници, на които се пожелават такива пожелания, за които всеки предварително знае, че никога няма да се сбъднат. Ама си ги пожелават… И все пак, най-често човек сигурно иска ДА СЕ НАСЛАДИ ПО-ДЪЛГО НА УДОВОЛСТВИЕТО ДА ЖИВЕЕ, обкръжен от своето семейство, от своите близки и приятели. Така е заложена човешката природа – да живеем заедно, да умираме сами.

–    Берое взе Купата на България миналата година и сякаш в еуфорията позабравихме, че точно ти извади отбора от кома, когато всичко изглеждаше безнадеждно. Огорчава ли те, когато хората забравят направеното добро?

–    Е, не е така. Не бях сам в тези си усилия. Там бяха и д-р Евгений Желев, и Антон Андронов, че и жена ми Ирина Динева, и Дамян Георгиев, Иван Панчов, Иван Ангелов, Дечо Колев, Пламен Генчев, а по-късно настоящият кмет Светлин Танчев, и областният управител Йордан Николов, и много други.

–    Много хора те молят за помощ и на много си помагал. За какво не можеш да откажеш и кога отказваш категорично?

–    Не можеш да откажеш на хора изпаднали в беда, когато знаеш, че АКО НЕ Е ТВОЯТА ПОМОЩ, ЗА ТЯХ СВЕТЪТ СВЪРШВА. От друга страна няма смисъл да помагаш на глупаци, защото в този случай ти самият се превръщаш в глупак.

–    Какво те прави щастлив и кога се разочароваш?

–    По всяка вероятност аз съм един щастлив човек. Заобиколен съм от прекрасни хора в семейството си и на работа. Не искам повече. Това ми стига. Разочарованието е повече личностна, интимна категория и по-добре е да не се обявява пред другите. По- добре е човек да си го преглътне сам. И да си мисли отново за хубавите неща.

Интервю: вестник Национална бизнес поща