Любен Дилов: Фейсбуки изненада и Фейсбук

Обсъждаме в Съюза на издателите да даваме „Черноризец Храбър” за блогър. Работя по два проекта – книга по новия филм „Тилт” на братя Чучкови и филм за bTV, разказва Любен Дилов.

– Що за литературно животно е „Фейсбуки”, г-н Дилов?

– „Фейсбуки” в никакъв случай не е литературно събитие – нито на месеца, нито на седмицата. Това дори не е бърза литература в смисъл на това движение, в което са Тома Марков, Кайо, Стефан Иванов… Това е миг, мимолетност – много градски хумор, оригинални и преразказани вицове. Понякога е актуална, политическа, понякога неуместна, често ме упрекват в мачизъм, в цинизъм. Някои приятели и политици й се дразнят. Забавното е, че е един начин на общуване – съвсем освободен, без преднамереност, леко на арго. Изваден от контекста на електронното общуване и сложен на хартия, добива някаква многозначителност, която иначе не притежава.
Причината да се появи книгата са тези близо 20 000 души в личната ми страница, които настояваха да я има.

– Знаете ли колко от хората в групата Ви са от Стара Загора?

– Страшно много. Много приятели имам от Стара Загора във “Фейсбук”. Обичам да идвам тук и журналистите знаят – тук се правят най-интересните пресконференции. Това е много градски град и място, където да провериш дали това, което правиш, има стойност.

– Каква стойност за „Фейсбуки” измерихте?

– Даже не съм предполагал, че тя ще има толкова траен успех. Казвам го като човек, който практикува – да го наречем хобито на литературен агент в България,  да открива автори, да помага да издават, да ги промоцира и да им се радва, като успяват. Смятам за един от последните си големи успехи „18% сиво” на Захари Карабашлиев.
„Фейсбуки” се продава много добре, което е един от големите парадокси около нея.
Парадокс е, защото много хора вече са я чели, още преди да бъде отпечатана. И защо я купуват, за мен е тайна. Мисля, че част от успеха се дължи и на филма за Марк Зукърбърг, който точно тогава излезе. Неразабрали дори какво съдържа тази книга, от централата на “Фейсбук” си купиха 10-15 книжки, за да разберат какво има в нея.
Това е нещо като емоционален дневник на остроумията, на лафовете, на ежедневните, понякога дори глупави гротескни подмятания, каквито човек прави непрекъснато – от октомври до октомври. Аз посегнах към “Фейсбук”, когато беше сигурно, че няма да се занимавам с политика.

– Завинаги ли сте напуснал политическата сцена?

– Отказах да се кандидатирам и да съм част от 41-вия парламент. Тогава вече нямаше хипотезата, че ще използвам популярността на мрежата за пропаганда и агитация, и че правя нещо, което е за забавление, за свободно общуване и година по-късно установих, че са се събрали много – и приятели, и непознати на моята страница, които коментират, говорят, обсъждат нещо, предлагат…

– Губят ли познатите ни медии битката с интернет в това отношение?

– На фона на, да кажем, частичната несвобода на българските, а и световните медии, все по голям дял заема този тип индивидуална журналистика – блогъри и отделни малки сайтове. Имат все по-голяма тежест в публичното пространство. И то до такава степен, щото ние сериозно обсъждаме в Съюза на издателите догодина да има „Черноризец Храбър” за блогър. Това е бъдещата форма на медия. Светът наистина става глобално село, където всеки може не само да вика, но и да наднича през плета на комшията, като терминът комшия вече почти няма смисъл – ти можеш да се видиш всеки ден с хора на стотици хиляди километри от теб. И не случайно България е сред страните, в които този тип социално общуване изключително бързо се развива, а се вдига и възрастта на потребителите във “Фейсбук”, т.е. пенсионерите със свободно време и изстрадано мнение по всички въпроси бързо влизат в мрежата.

– Не отговорихте ясно за Вас и политиката…

– В политиката има нещо много интересно – ако тук в тази зала съберем по 10 ст. и трябва да вземем решение как да харчим получените 2-3 лв., ролята на политика е да вземе онова решение, което ще накара най-малко хора да се сбият. Т.е. идеята да се занимаваш с политика вече изглежда престъпно и компромисно. Но интересното е, че, за да го изберете, той вече трябва да ви е спечелил доверието с това, че е демонстрирал точно обратните качества – че е безкомпромисен и прочее. Тоест, за да стане добър политик, той моментално трябва да забрави какво е обещал. Тази двойственост е много тежко нещо и затова повечето политици изглеждат така, сякаш лъжат, а и повечето наистина лъжат. Тук работи онази закономерност, която сме регистрирали с “Гергьовден”: колкото повече стават отвратените от политиката, толкова повече стават отвратителните в нея. А и в политиката няма щастлив край по defolt (подразбиране). В политиката човек става гьонсурат, защото, ако не е, ще умре от разрив на сърцето, от толкова много омраза.

– Как гледа „Гергьовден” към следващите избори?

– Вече не съм в ръководството, но предстоят конгрес, избори…, търси се новото лице, новото поколение, което да поеме щафетата. Все още това е клуб, в който идеята е малко хора, но качествени. Той никога не надхвърли 90 членове. Ние сме още членове на “Синята коалиция”, не сме я напускали, макар че отказахме да участваме в листите. Смятам, че те са големи длъжници на избирателите си и разбирам донякъде мотивите им да подкрепят кабинета Борисов. Но идва Видовден, имам усещането, че ще има нов сериозен десен проект.

– Прогноза за есента на 2011-а?

– Почти 90% съм сигурен, че следващият президент ще се казва Бойко Борисов. Имам такъв пресантиман, да го кажа с тази хубава „българска” дума…

– В какви още проекти ще видим името на Любен Дилов–син?

– В момента съм се натоварил с два проекта. Единият е свързан с новия български филм, който ще се появи през февруари – „Тилт” на братя Чучкови. Аз съм се заел да направя книга, която да не е по него, а да разказва за героите преди и след събитията в него. Тя ще излезе заедно с филма. Вторият е свързан с телевизия и все още не мога много да го обсъждам. Другото го знаете – вестник „Новинар”, но не ме питайте какво е положението – като навсякъде е криза. Хубавото на кризата е, че научи момичетата да се женят по любов.

– Ники Кънчев наскоро се оплака, че от манекени и певици скоро няма да има работа за журналисти в телевизиите. Все пак Вие с какъв формат се захващате?

– Всички телевизионни лица трябва сериозно да се замислят след появата и на Христо Стоичков като водещ. Проектът е на bTV и е филм, но не мога много да говоря за него. Освен мен, е ангажирана и Милена Фучеджиева, Маги Халваджиян ще е продуцент. Скоро ще почне да се говори  за него и върху това работя много усилено.

– Как съвместявате всичко това с ангажимента и към списание „L’Europeo”?

– Тежко е, защото в него всичко е оригинално, няма преводни текстове, макар че е по италиански лиценз. Има все по-голяма популярност в България, има много голям тираж (да не чуят данъчните). Много маниaшко, авторитетно и тежко. Особено горещо ви препоръчвам последния брой – казва се „Диско”, изяснява диско епохата и обяснява, че не можем да очакваме много от света, който днес се управлява от хората, които са раснали по дискотеките. Точно тeзи 5 години на диското са много интересни и се случват важни неща, които занимават списанието – от това, че хората започват да танцуват сами и си стават самодостатъчни, бойкотираната олимпиада, избирането на папа Йоан Павел ІІ, Саддам Хюсеин идва на власт… и още какво ли не.

– Често ли Ви сравняват с баща Ви – и сега бяхте представен като рицарят с маска на фона на рицарят без маска – баща Ви?

– Хубави думи, които мисля, че не заслужавам. Вече доста години се опитвам да мина за най-доброто произведение на баща си, все още не успявам, не ми тежи – не е някакв буреносен облак над мен, той не беше такъв човек. Не се и състезавам – той извървя много голям път в една област, в която се случи да е от първопроходците.

– Кое е най-страхотното място, на което сте се гмуркали?

– Мога да кажа, че Черно море тепърва ще става световна сензация, защото поради спецификата си в него има много запазени артефакти и то на по 6-7000 години. Изключително богато е на археология и недвусмислено се доказа, че именно там се е случил прапотопът, по физичен път изследваха кога е прелял Босфорът и с какъв темп се е качвало нивото на водата за тия народи, които са живели около това голямо езеро. От тази гледна точка то наистина е водолазна сензация. В него има много запазени кораби, дори това лято се натъкнахме на средновековен бриг. Това именно са най-ценните и ярки източници за археологията – корабокрушението те сварва такъв, какъвто си, докато закопаното има подреден, обреден характер и от него не можеш да разбереш много за живота на траките.

– Бихте ли импровизирал с думите „слушам”, „любов”, „омраза” в контекста на „те са събрани не да се обичат, а да се мразят”?

– Ние сме държавата на слушането. Аз самият, откакто разбрах, че над 100 000 млн. лв. се дават за подслушване, всяка сутрин набирам един непознат телефон и чета откъси от класически произведения. Това са 100 млн. лв. повече, отколкото за култура и образование – все някой ще ме чуе. За любовта и омразата ние сме силни – силно да любим и мразим ни е завет от Ботев. У нас не се казва: аз не ям аспержи, казва се: аз мразя аспержи. Иначе тези хора в кабинета не са ми интересни, за да се закачам с тях, или да ги провокирам.

Интервю: вестник Новината



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам