България има достатъчно зърно за хляб. Внос не се налага

Зърненият баланс в страната е запазен, не се налага внос на хлебна пшеница. Мелничарите и фирмите, които се занимават с производството на брашно, са се запасили достатъчно, поясни председателят на Съюза на зърнопроизводителите в Бургас Николай Киров. Той уточни, че всяка година съвсем малки количества пшеница със супер качество се внасят с цел подобряване на хляба.

Миналата година внесеното количество е било не повече от 10 хиляди тона. Зърненият баланс в страната е запазен и има достатъчно зърно, мислим че няма да се внася. МЗХ следи на митниците какво се изнася и няма да допусне страната да остане до нова реколта без зърно, каза Киров. Зърното в Бургаски регион е продадено доста по-рано отколкото количествата на фермерите в Северна България. Причината е близостта до пристанището и първо то се изкупува и товари на корабите. Продажбите са вървели от по 32-35 ст. за кг. или 320-350 лев. за тон. В момента в региона почти няма зърно с изключение на мелници и бази, които имат необходимост от брашно. Зърното от местните арендатори е дадено. В момента все още някои земеделци разполагат със слънчогледово семе, което също продават, защото им трябват торове за основно торене на есенниците, посочи земеделецът. Има формула, която е показателна за крайната цена на хляба.

Цената на зърното умножено по две дава цената на брашното, умножено по две дава цената на хляба. „Ако ние сме продали на 35 ст. кг. зърно, 70 ст. е кг. брашно и 1.40 лв. трябва да бъде кг. хляб. Ако миналата година ние продавахме зърното по 22 ст. – 25 ст., а сега 30 ст., имаме един ръст с 50% и би трябвало и хлябът да стигне този ръст. Но причината за поскъпването на хляба, не е в по-скъпата продажба на зърно”, категоричен е Киров.

„В световен мащаб цената на зърнените продукти е много висока. Ние сме в ЕС и нашите цени са европейски. Не може да сме в ЕС и да ядем хляб на български цени”, допълни той. Щом сме в ЕС не можем да регулираме цените, или поне държавата няма право да ги регулира, защото всяко едно подпомагане на хлебопроизводители или мелничарската промишленост се води като субсидиране, а от страна на ЕС това води до санкции, разясни Киров.